Сивата икономика се бори със стимули, а не с репресия

София /КРОСС/ Една трета от фирмите в строителния бранш и в търговията на дребно са в сивата икономика. Това показват данните от доклад на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ и Фондация "Фридрих Еберт", който бе представен днес, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

Строителството е секторът с най-голям дял на скритата икономика по оценка на бизнеса - 34%. На второ място е търговията на дребно (29%), на трето - ресторантьорството и хотелиератвото (22%), следвани от туризма (21%). Тревожен е фактът, че за пръв път здравеопазването влиза в Топ 10 на сивите сектори и е на седмо място с 11% дял от общо 21 сектора. На 12 място пък се подрежда търговията са горива (5%). По официални данни скритата икономика в България заема около 20% от общия обем на икономическите дейности. "Скритата икономика, която има криминален характер, трябва да се наказва, но малките и средни фирми, които скриват част от своите доходи, поради факта, че не могат да оцелеят, трябва да получат някакъв стимул, за да излязат на светло", подчерта Марк Майнардус от Фондация "Фридрих Еберт".

Според Руслан Стефанов, от Центъра за изследване на демокрацията, много често има неразбиране за същността на скритата икономика. Ние сме я разделили на сива, черна и неформална, посочи той.

При сивата икономика имаме легална дейност, но най-често поради данъчни причини тя не се декларира пред държавните органи. При черната икономика имаме нелегална дейност, която не се отчита и всъщност е криминална. При неформалната икономика, или т.нар. домашна икономика също липсва отчетност, но тя не нарушава закона. Ефектите от скритата икономика не са непременно само негативни. Напълно вярно е твърдението:

"По-добре сива отколкото никакива". Освен това, около 60% от доходите от скритата икономика рано или късно влизат в реалната. Негативните ефекти включват влиянието върху ефективността на бизнеса и държавното управление, тъй като значителна част от парите в скритата икономика влизат в политиката. Сред най-осезаемите ефекти, които скритата иконимика оказва върху политиката, е недофинансиранеото на обществените услуги. Има общо и хронично недофинансиране на всички обществени услуги в страната - сигурност, здравеопазване, образовнаие и т.н., посочи Руслан Стефанов.

"Ако отидем например в Белград ще видим, че при един и същи доход на населението, обществените услуги там са видимо по-добри. Причината за това е процента от БВП, който се дава за тяхното финансиране.

Бюджетът на София едва сега започва да настига бюджета на Белград", посочи той. Към момента над 1,5 млн. българи са икономически неактивни и не участват на трудовия пазар. 10% от тях обаче имат някакви доходи и живеят добре, но не е ясно от къде са те. В същото време през тази година всеки десети трудово зает признава, че го осигуряват на минималния осигурителен доход, но му плащат повече.

По думите на Руслан Стефанов мерките, предприети през последните 5 години, са предимно контролно-наказателни. Те много лесно показват ефект и носят приходи в бюджета, но в дългосрочен и по-широк план са неефективни. Българските стратегии за противодействие основно включват изпозлването на пълната сила на закона и превенция чрез разкриване на случаите, които са репресивни мерки. В развитите страни пък залагат на подкрепата на бизнеса да спазва закона и улесняването на административните процедури. Сред основните изводи, които изследователите правят, е, че цената на предприемачеството у нас остава твърде висока. Вече е създадена една неформална социално-икономическа структура, която продължава да се захванва и репродуцира. За да се излезе от това положение е необходима дългосрочна политика.

"От друга страна дебатът за скритата икономика остава в страни. Въртим се само около това, че имаме много ниска данъчно-осигурителна тежест. За нискодоходната част от българското население обаче социалната цена не е никак малка, за разлика от тази част на населението в Европа, където данъчното бреме е по-голямо, но социалната цена в крайна сметка е по-малка", допълни Руслан Стефанов.

Ето защо експертите препоръчват да се използват повече бюджетната и икономическата политика, а не толкова регулаторната и контролната, като се даде предпочитание на стимулите. "За малкиите фирми няма значение какво е данъчното бреме, защото през първите три години те така или иначе не получават реална печалба. Необходима е работа с новите фирми, за да им се помогне да излязат на пазара", обясни Стефанов.

/ВС/