29 октомври в историята
Секция: История
29 Октомври 2011 08:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
29 октомври в историята

Събития

529 пр.н.е. — Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир. Цилиндъра на Кир (529 пр.н.е.)

1859 г. — Испания обявява война на Мароко.

1886 г. — 3 Велико Народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, но под натиска на Русия баща му, крал Кристиян, отклонява избора.

1912 г. — Балканската война: Турция иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.

1912 г. — Български самолет бомбандира от въздуха старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.

1923 г. — Създадена е Република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк.

1929 г. — Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, известен като "черният четвъртък", с което приключва бичия пазар от 1920 година и започва Голямата депресия.

1935 г. — Открита е Автомагистрала А7 в Италия.

1952 г. — Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за "шпионаж".

1980 г. — Приет е закон за прокуратурата на Народна Република България.

1992 г. — С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за "предател".

2002 г. — Официално посещение в България на румънския премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.

2002 г. — Върховният административен съд на България прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.

2002 г. — Заседанието на кредиторите на Авиокомпания "Балкан" отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация.

2010 г. — Успешен тест с едновремешно изпитание на всички видове МБР на Русия - "Булава", Р-29РМУ2 "Синева" и Р-29Р от ядрени подводници и "РТ-2 Топол М".

Родени

1507 г. — Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник († 1583 г.)

1815 г. — Людовит Щур, словашки възрожденски деец († 1856 г.)

1816 г. — Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.)

1853 г. — Иван Славейков, български педагог и общественик († 1901 г.)

1866 г. — Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.)

1867 г. — Исидор Садгер, съдебен лекар († 1942 г.)

1875 г. — Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.)

1877 г. — Ото Пьоцъл, австрийски лекар († 1962 г.)

1878 г. — Илия Ращанов, български революционер († 1945 г.)

1879 г. — Франц фон Папен, германски политик, дипломат и държавник († 1969 г.)

1890 г. — Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.)

1891 г. — Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.)

1895 г. — Дочо Михайлов, български революционер († 1926 г.)

1897 г. — Йозеф Гьобелс, министър на нацистката пропаганда († 1945 г.)

1903 г. — Васил Хаджикимов, български революционер († 1992 г.)

1903 г. — Мечислав Яструн, полски поет († 1983 г.)

1904 г. — Ханс-Йоахим Декерт, германски офицер († 1988 г.)

1906 г. — Фредрик Браун, американски писател († 1972 г.)

1914 г. — Максим, български патриарх

1923 г. — Карл Джераси, австрийски химик

1924 г. — Збигнев Херберт, полски поет († 1998 г.)

1926 г. — Неджметин Ербакан, Министър-председател на Турция

1929 г. — Евгений Примаков, руски политик

1929 г. — Мария Петрова, български аграрен учен

1930 г. — Бърни Екълстоун, Президент на „Формула 1 Мениджмънт“

1938 г. — Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат

1938 г. — Ралф Бакши, американски аниматор

1943 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент († 1996 г.)

1943 г. — Норман Хънтър, английски футболист

1944 г. — Христина Ангелакова, българска оперна певица

1946 г. — Борислав Великов, български политик

1947 г. — Ричард Драйфус, американски актьор

1950 г. — Абдуллах Гюл, турски политик

1956 г. — Георги Гьолски, български народен певец

1960 г. — Агим Чеку, премиер на Косово

1964 г. — Зоран Ставрески, политик от Република Македония

1970 г. — Едвин ван дер Сар, холандски футболист

1970 г. — Наум Кайчев, български историк

1970 г. — Филип Кокю, холандски футболист

1971 г. — Уинона Райдър, американска киноактриса

1973 г. — Робер Пирес, френски футболист 1974 г. — Оливер Ковачевич, сръбски футболист

1975 г. — Франк Бауман, немски футболист

1983 г. — Нурджан Тайлан, турска щангистка

1983 г. — Фреди Истуд, уелски футболист

1986 г. — Паулина Джеймс, американска порно актриса

Починали 

1268 г. — Конрадин, Крал на Йерусалим (* 1252 г.)

1268 г. — Фридрих I, маркграф на Баден (* 1249 г.)

1321 г. — Стефан II Милутин, крал на Сърбия (* 1253 г.)

1339 г. — Александър II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1301 г.)

1395 г. — Иван Шишман, цар на България (* ?) 1618 г. — Уолтър Роли, английски поет (* 1554 г.)

1783 г. — Жан Лерон д'Аламбер, френски философ (* 1717 г.)

1794 г. — Григорий Сковорода, украински философ (* 1722 г.)

1877 г. — Павел Бобеков, — председател на Привременното правителство (* 1852 г.)

1889 г. — Николай Чернишевски, руски писател (* 1828 г.)

1911 г. — Джоузеф Пулицър, американски журналист (* 1847 г.)

1914 г. — Пейо Яворов, български поет (* 1878 г.)

1924 г. — Франсис Ходжсън Бърнет, американска писателка (* 1849 г.)

1932 г. — Жозеф Бабински, френски невролог (* 1857 г.)

1940 г. — Димитър Чуповски, ранен македонист (* 1878 г.)

1943 г. — Винчо Христов, български партизанин (* 1918 г.)

1943 г. — Марин Пенков, български партизанин (* 1915 г.)

1944 г. — Иван Попов, български политик (* 1890 г.)

1949 г. — Георги Гурджиев, философ (* 1866 г.)

1953 г. — Александър Жендов, български художник (* 1901 г.)

1955 г. — Иван Пашов, български революционер († 1881 г.)

1964 г. — Георги Христов, български революционер (* 1876 г.)

1975 г. — Ристо Кърле, македонски драматург (* 1900 г.)

1980 г. — Герхард фон Шверин, немски генерал (* 1899 г.)

1997 г. — Антон Шандор Ла Вей, основател на Църква на Сатаната (* 1930 г.)

2003 г. — Франко Корели, италиански тенор (* 1921 г.)

2003 г. — Хал Клемънт, американски писател (* 1922 г.)

2005 г. — Джино Армано, италиански футболист (* 1927 г.)

2005 г. — Петър Панагонов, български футболист (* 1930 г.)

2008 г. — Уилям Уортън, американски писател (* 1925 г.)