Берлин, Германия /КРОСС/ Много често не е важна квалификацията, а произхода. Това твърдят турците, дръзнали да напуснат Германия и да се завърнат по родните места, предава македонската редакция на "Дойче веле".

На 30.10.1961 г. Германия сключи договор с Турция, с който в страната идват стотици хиляди турски работници. Днес в Германия живеят около 2,5 милиона души с турски корени. Много от тях искат да се върнат обратно в Турция.

В малко бюро в покрайнините на Хамбург. Ибрахим Чивчи седи с кръстосани ръце: "Както научаваме, искате в бъдеще да работите в Турция. Какви ви са мотивите?"  

Чивчи работи за агенция за посредничество при намиране на работа, наречена "Кариери джоб ейджентс". Неговата работа е да изпраща висококвалифицирани хора в чужбина, преди всичко в Турция.

Пред него седи Бюлент Ерен, 34-годишен мъж, който вече 7 години работи във фирма за маркетинг и иска "по-нататъшно усъвършенстване". Сегашните възможности оценява като "ограничени", добавяйки "за съжаление".

Ерен е завършил начално училище. Чрез по-нататъшно обучение и следване стига до диплома за икономист. Смята, че със своите квалификации в Турция има по-добри шансове да си намери добра работа.

"В Турция в момента има около 4500 немски фирми", казва агентът за посредничество работа Чивчи. Неговите оценки са идентични с желанието на Ерен.

Според него недоволството на хората с турски произход в Германия идва от недостатъчното признание:

"Добре квалифицираните турски работници тук често не напредват в кариерата или изобщо не ги наемат", отбелязва той.

Данните оповестени наскоро след ново проучване на института "Аленсбах" изглежда дават право на Чивчи. Резултатите сочат, че само 6% от топмениджърите в Германия са от чужбина.

От 2006 г. насам от Германия започват да се изселват повече турци, отколкото идват в страната. Само през 2010 г. разликата е около 6 хиляди души. Чивчи е посредничил при напускането на десетки висококвалифицирани служители от финансовия и енергийния бранш.

Той живее от посредничеството, но предупреждава, че изселването е голяма стъпка, която трябва добре да се обмисли, тъй като и в Турция положението не е кой знае колко добре.

"Там служителите имат най-много по 15 работни дни в годината почивка, в в Германия напротив, по 24", посочва той.

Според него в момента е и малка и печалбата.

Това обаче не притеснява по никакъв начин кандидатът за емигриране Ерен. Решението му е твърдо, той няма задължения, гъвкав е, амбициозен и разочарован. Твърде често досега му се е случвало да отпадне при класиране за работа, само заради чуждото му име. Той не иска да говори за расизъм, но отбелязва, че се чувства дискриминиран.

В същото време обаче, германските работодатели не спират да се оплакват от липса на достатъчно добре образована работна сила. Надеждите са, това частично да се подобри през 2012 г. с новия закон за признаване на чуждестранните дипломи.

Но според Ерен, това трудно може да стане. "Необходима е промяна и в съзнанието", изтъква той. 

/НИ/