София /КРОСС/ Критериите трябва да бъдат достатъчно тежки, за да можем да претендираме да говорим от името на всички работници. Това е важно, защото Международната организация по труда казва, че най-представителните синдикални организации имат правото да говорят не само от името на своите членове, а от името на всички работещи в страната. Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, след днешното заседание на тристранния съвет, на което бе бсъден въпросът за изработването на критерии за представителност на синдикалните и работодателските организации, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

По думите му, предложеният законопроект предвижда основният критерий да бъде организацията да представя минимум 10% от осигурените лица по трудов договор. Предвижда се и 1/4 покритие на отраслово равнище по класификатора на икономическите дейности. За синдикатите остава и старата норма за 50 организации с не по-малко от 5 члена, като част от отрасловия критерии.

Предложението на КНСБ е да се ползва класификаторът, по който се договарят минималните осигурителни прагове за отделните икономически дейности.
"Ако има допълнително утежняване на критериите за синдикатите, които в момента са по-тежки от тези на работодателите, защото 10% от осигурените лица е 227 000 души, а не 50 000 както е в момента, това трябва да бъде придружено със законови критерии, които да гарантират правото на сдружаване и плащането на членския внос", заяви Пламен Димитров.

По думите му министър Дянков е заявил, че "вижда резон в двете предложения". "Не мога да коментирам какво значи това", каза председателят на КНСБ.
Синдикатите са поискали "единственост на представителството" по отношение на работодателските организации, т.е. едно предприятие да може да бъде представяно само от една организация. "По този начин ще изчистим двойното и тройно членство на маса предприятия в момента, което сега пречи на диалога и договарянето", коментира Димитров. По думите му, работодателите принципно са съгласни с въвеждането на подобно изискване.

Минималната работна заплата
Както вече съобщихме, предложението на министър Дянков е тя да се повиши вместо от 1 април, от 1 май. Аргументът на финансовия министър е, че има притеснение у някои от работодателите, които искат да видят първото тримесечие и да преценят как ще се отрази новата минимална заплата върху бизнеса и заетостта.
Пламен Димитров успокои, че увеличението не може да бъде отменено, тъй като вече е съгласувано в НСТС и в сряда влиза за решение в Министерски съвет заедно с новия праг на бедност от 236 лева.

Глобите за работници без договори
КНСБ обвързват съгласието си по тази точка с криминализиране на укриването и неплащането на вноски от работодателя. Симеон Дянков уверил социалните партньори, че такова предложение вече е внесено в парламента. "Само при това положение ние ще сме склонни да коментираме санкция за работника, който работи без трудов договор. Тя обаче трябва да бъде минимална", заяви председателят на КНСБ.

/ВС/