Целта на Муамар Кадафи е с течение на времето да осигури на страната си пълно задоволяване на нуждите й от храна, чрез вътрешното производство. В същото време в Либия производството на храни толкова много се увеличава, че страната започва да изнася все по-големи количества храна за останалите арабски страни. Но това явно не се харесва на "Лондонския картел".

/КРОСС/ От засиления износ на храни от Либия най-много страдат хранителните консорциуми на един от водещите владетели в сянка, семейство Ротшилд, предава "Курир". През 80-те години част на ХХ в. ръководството на тази мегаструктура решава да инвестира милиони в прозводство на плодове и зеленчуци в Индия. За това спомага и факта, че в редица райони на Индия поливането на земеделските площи става с минерална вода, което прави продукцията висококачествена, здравословна и евтина. Според преценките на консорциума, именно така може по-бързо да се печелят пазари.

Либия също така е могла да произвежда здрави и органични храни, което означава, че тя би билав конкуренция на семейство Ротшилд. За реализиране на стратегическия проект за производство на храни, т.е. за напояване на културите Кадафи планира да направи голяма изкуствена река. Целият този проект би трябвало да струва над 33 милиарда щатски долара. Това той възнамерява да извърши единствено с държавни пари или чрез кредит на Централната либийска банка. Този банков кредит е щяло да бъде безлихвен, защото Коранът забранява даването на пари с лихва. Но и това не се харесва на "световните лидери". Този път "ощетени" са тези от Лондонския банков картел, който виждат в този проект на Кадафи превъзходни условия за даване на "добър кредит" на либийската държава. Това обаче така и не става. 

Ислямското банкиране в противовес на западното лихварско банкиране

Според ислямското учение пари трябва да се дадат на всеки, на когото са нужни, точно както гладния човек трябва да се нахрани. Даването на пари с лихва представлява печалба от чужда катастрофа. Коранът изисква от хората да помагат, но от това те не могат да имат никаква материална облага. Поради това лихварството в ислямските страни е недопустимо. След втората световна война в света се развива бизнеса с петрол и огромно количество пари започват да се изливат в ислямските страни. През 70-те години в тези страни се образуват голям брой банки, които работят по ислямското учение. Те поставят началото на специфичното ислямско банкиране, което работи на принципа не на лихви, а на пазарен дял. По този начин в близкоизточните страни се развива специфична банкова философия. За няколко години ислямските фондове се оказват много по-ефикасни за техните потребители, отколкото парите, които се вземат от западни банки. Според тези ислямски правила, Кадафи дава огромни пари на африканските страни.

А даването на пари без лихви предизвиква "възмущението" на западните банкери. Според Робърт Таиво, директор на "Whitespace Advisory" - компания, която посредничи за кредити в целия свят, Либия инвестира т.е. дава заеми на африканските държави на стойност 31 милиарда долара годишно. След смъртта на Кадафи по всяка вероятност това кредитиране ще спре.

Появилият се вакуум обаче ще бъде запълнен със сигурност и още от сега е ясно кой точно ще го направи това...

Кадафи спасява Африка от Ал Кайда

Над 100 милиарда евро Кадафи дава на африканските страни без нищо, без никакъв залог или пазарен дял. Любопитство буди факта, че тези пари отиват преимуществено в най-бедните държави в региона. Често тези бедни страни, ако не са били парите на Кадафи е трябвало да вземат средства от "лихвените" кредити на западните корпорации. А те първо ще задължат тези страни, след това ще създадат етнически и религиозни размирици и най-накрая ще се появят в ролята на "спасители" за да "стабилизират" страната. Но всъщност тяхната мисия е една-единствена - те ще се се борят "докрай" за да изчерпят природните богатства на тези държави. Именно така ще могат да ги направят и все по-зависими от тях за в бъдеще.

Всъщност тази стратегия вече е до болка позната. С помощта на либийските пари е възпрепятствана гражданската война в Мали, където формациите на Ал Каида искат да свалят правителството. Основно с помощта на Кадафи правителството успява да запази властта в страната и да предотврати гражданска война.

Отново с помощта на Кадафи е възпрепятствана гражданска война и в Централноафриканската република и Нигер. В Нигер например Кадафи помага да се подържа правителството с даването под наем на 100 милиона евро. А всички знаем, че ако паднат от власт правителствата в тези страни тогава в управлението започва да се забелязва все по-често "дългата ръка" на Ал Кайда и ислямския екстремизъм.

Оказва се, че Кадафи става един от най-големите финансисти на Африканския съюз, която е замислена като институция, чрез която всички африкански страни да бъдат избавени от дългове и всякакъв друг вид робство. Мироопазващата мисия на Африканския съюз с 8 хиляди войници се включва в Сомалия и предотвратява идването на власт в тази страна на власт на радикалните ислямистки групи, подпомогани от Ал Кайда.

Пак в този ред от мисли заслужава да се спомене, че Мавритания има дълг от 200 милиона долара към Либия, като Кадафи решава на своя глава да й бъдат отписани 50 милиона от този дълг при условие, че с тези пари бъдат построени болници и университети. Става очевидно, че с всичките си действия Кадафи вреди и пречи на световните финансови гиганти да "навлязат" на африканския континент безпрепятствено. Но същото важи и за Ал Кайда, която на свой ред неведнъж изразява омразата си към неговия режим...

Продължава...

/НИ/