София /КРОСС/ Правителството предлага промени в Кодекса на труда, с които се регламентират дейността и условията за извършване на работа чрез предприятие, осигуряващо временна заетост. С измененията се въвеждат и нови параметри в критериите за определяне на представителност на национално равнище за работодателските и синдикалните организации.  Основната цел на законопроекта е да уреди нормативно специфичните трудови правоотношения между предприятията, които осигуряват временна работа, от една страна, работниците и служителите, от друга, и предприятията ползватели, от трета. Предвидено е в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, да се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Предприятията, които осигуряват временна работа, ще осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта по ред и условия, определени в Закона за насърчаване на заетостта.

Изрично са регламентирани задълженията на предприятието, което осигурява временна работа, и на предприятието ползвател към изпратените за извършване на временна работа работници и служители, както и задълженията на работника или служителя към двете предприятия. Със законопроекта се уреждат изрично правата на работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател, с оглед гарантиране защитата им и недопускане на нарушаване на принципа на равно третиране Изрично се предвижда за неуредените въпроси да се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда.
В законопроекта се предвиждат промени, свързани с контрола за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателната отговорност за неговото нарушаване. Регламентира се, че всеки, който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, ще се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определен върху минималния осигурителен доход за изпълняваната работа в зависимост от съответната икономическа дейност и професия.
Чрез законопроекта се прецизират текстовете за представителност на национално равнище на организациите на работниците и служителите и на работодателите. Критериите предвиждат синдикалните организации, признати за национално представителни, да имат най-малко 75 000 членове. Работодателските организации трябва да обединяват браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 000 осигурени по трудов договор лица.