София /КРОСС/ Таня Мангалакова кани всички любители на добрата книга и хубавото вино днес на представянето на най-новата й книга „Нашите в Гърция". 

"Да отбележим заедно 10 ноември с каба гайди от Родопите и в компанията на Таня Мангалакова, която ще представи новата си документална книга за българоезичните мюсюлмани в гръцките Родопи „Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия”.

Срещата с авторката е днес от 18 часа в Столична библиотека (площад „Славейков” 4), Мраморно фоайе.

"Сред помаците в Западна Тракия” е пътешествие в Родопите, сред помаците в Гръцка Тракия и техните роднини в България. “Нашите в Гърция” е пътуване в една друга Гърция, различна от популярните туристически маршрути, по места, където българският турист няма нужда от преводач, защото местните говорят старинен български диалект. Тя е документална, писана е между Гърция и България и се основава на пътни бележки, интервюта и срещи на журналистката по време на пет експедиции в Западна Тракия през 2010-2011.

Таня Мангалакова разказва как родопчани от двете страни на българо-гръцката граница се преоткриват след края на “Студената война” и падането на комунизма през 1989. Едни други се наричат “наши”, общуват помежду си на родопски диалект, „нашите” в Гърция го наричат „помацки”. Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония. Според българистите това е един от най-старинните български диалекти. Авторката очертава географията на българския говор сред гръцките помаци, който следва контурите на Родопите в три области - Ксанти, Родопи и Еврос.

Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където майчиният език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. Втората група е в областта Родопи (център Комотини, наричан и сега от “нашите” Гюмюрджина). В гюмюрджинските села “нашите” са подложени на силна турцизация. Третата група е в областта Еврос (център Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, на около 80 км от гръцко-турската граница. Авторката е записала свидетелства за разединението в идентичността на гръцките помаци. „Нашите” в ксантийските села се самоопределят предимно като помаци, в областите Родопи и Еврос много говорещи български диалект мюсюлмани са турцизирани.

Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на съвременна Гърция. При преброяването от 2001 в Гърция като помаци се определят 36 хил. души, според местни организации те са 80 хил. души. Пътувайки сред гръцките помаци, Таня Мангалакова изследва техните традиции, обичаи, старинен български език, религията и кухнята и открива как след половин век изолация те намират своите български роднини от другата страна на Родопите. В текста на книгата е вплетен автентичния говор на “нашите” в Гърция. Гръцките помаци все още общуват на своя майчин говор, но постепенно губят своите песни.

Пътешествайки из Западна Тракия, по пътя на родопската песен, авторката открива 30-годишната Емине Буруджи от Ксантийско, която пее песни на майчиния си език. „Нашите в Гърция” показва мястото на исляма в ежедневието на общността, откроявайки сунитския тип ислям в Ксантийско и къзълбашите в Еврос. Авторката влиза в сърцето на къзълбашите в Еврос, които все още пазят своя стар български говор. Разказите на “нашите” в Еврос разкриват непознати за туристическите агенции маршрути на поклоннически туризъм из дервишките теккета на България и Турция. Книгата показва разбулването на планината Родопи, преоткриването на роднините от двете страни на границата след края на “Студената война”, как в началото на ХХІ век е осъществена мечтата на много българи да пият кафето си на Бяло море. „Нашите в Гърция” показва надеждите на хората от Родопите за присъединяване на България към Шенген.

Книгата е богато илюстрована с фотографии от ежедневието, празниците и съборите на гръцките помаци. Материалите в книгата са събрани благодарение на проекта „Съседна България”. Проектът „Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия” стартира с пътуваща фото изложба от 60 авторски фотографии в Столични хали (1-30 ноември), открита в Деня на народните будители.

Снимките от изложбата са достъпни на личния блог на авторката www.balkanguru.com. Проектът за книга и изложба се осъществява благодарение на подкрепата на г-н Станимир Илчев, депутат в Европейския парламент. Представянето на книгата се организира съвместно с турската читалня на Столична библиотека. След София проектът ще бъде представен в Златоград по инициатива на местни родопчани, фондация „Българска памет” и ЖС „Балкански форум”.

Таня Мангалакова е автор на „Нашенци в Косово и Албания”, документална книга за гораните (2008, НИБА консулт, София, ISBN 978-954-451-027-5), и „Нашенци в Македония”, документална книга за торбешите в Македония и българоезичните общности в Гърция и Албания (2010, НИБА консулт, София, ISBN 9789544510299). Работи като кореспондент на италианската медия “Osservatorio sui Balcani e Caucaso” за България.

/НИ/