София /КРОСС/ Атанас Петров Шопов e български общественик, писател, член на БКД (1884 г.). Роден е в Панагюрище на 18 януари 1853 или 1855 г. Завършил е Военно-медицинско училище в Цариград. Работил е като писар в българско печатарско дружество „Промишление“. През лятото на 1870 г. организира, заедно с Павел Бобеков, театралното представление „Многострадалната Геновева“ в панагюрското читалище. След потушаването на Априлското въстание прекъсва учението си и като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във в. „Стара планина“ подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия.

Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). и в създаването на втората гвардейска дивизия. След Освобождението завършва право в Петербург и специализира в Париж. Става член на софийския апелативен съд, по-късно секретар на Българската екзархията в Цариград, редактор на екзархийските вестници „Новини“ и „Вест“. Постоянен сътрудник е на сп. „Читалище“, сп. „Право“, „Ден“ и други периодични издания. Използва и псевдонимите Атанас, Дряновина и Офейков. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език. През 1887 г. и 1891 г. предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава проучванията си в трудовете: „Народността и езикът на македонците“ и „Из живота и положението на българите във вилаетите“... Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881 г.), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и др.

Назначен е за български търговски агент и пръв генерален консул в Солун. Награждаван е с редица ордени за граждански заслуги. Умира в София на 7 април 1922 г.

"Тази обширен пътепис с писан преди 118 лета и е публикуван 15 години след примирието в Сан Стефано и убийствения за България Берлински договор. Г-на Шопова обикаля с бележник в ръка всички вилаети, останали под турско управление, за да види с очите си какво е положението на тамошните българи, останали да живеят извън границата на освободената територия. Авторът едва ли си е давал сметка, че прелюбопитният му пътепис някога ще възкръсне като възрожденско четиво, чиято документална сила, неподправеност и обективна народоприхология го превръщат в репортаж с историческо значение, записан от мястото на събитията. Тази книга развечава редица митове, които продължават да битуват в битието ни на българи, при това без умисъл, без хитрости, защото е написана от прям патриот, готов да сложи ръката си в огъня за издигане на националното самосъзнание.

„В развитието и възражданието на в е лес от самото начало на настоящето столетие, когато самостоятелна Българска Църква не е съществувала, когато от "българска интелигенция и народна гордост нямаше и следа, когато въобще сред българския народ преобладаваше стремление и предпочитание към чуждото, в това развитие и възраждане, има много красноречиви факти, които фалшивите сръбски теории и доказват, че велеечанецът се е чувствувал българин и преди да започне да се развива и възражда, че е пазил народността на прадедите си и в ония времена, когато по другите места в отечеството ни българите са забравяли народността си по единственната причина, че са когато са отивали от селата да живеят в града, там са се наричали не граждани, а гърци... Тогава е имало и сръбска книжнина, и сръбски книги, и сръбска идея, и сръбска интелигенция; защо велеечани да не прибягнат към тях, а са потърсили заровената българска книга, забравената българска книжнина, унизения български език, и на тях са се образували и развивали?"

От А. Шопов

Цена: 8 лева

/НИ/