Иван Нейков, бивш социален министър в кабинета „Костов”, в интервю за БНР, програма „Христо Ботев”

В Балканския институт по труда и социалната политика ние считаме, че ако искаме да правим истински стъпки по посока на развитие на пенсионния ни модел, избраният път е най-неправилен. Не можеш да седнеш в един кабинет и да измисляш някакви мерки и да ги сервираш на обществото. Пенсионният модел е може би най-сложния и финансов и бюджетен инструмент за едно общество. Той трябва и да е най-консервативния. Когато правиш промени трябва да ги правиш така, че да важат в следващите 40-50 г. Това налага много внимателно и след сериозен диалог да се стигне до един поне минимален консенсус в обществото.

Изведнъж да сервираме на масата и да кажем, че от утре променяме неща, това гарантира съпротива. По принцип никоя пенсионна реформа не е предизвикала положителни емоции, но пък при липса на диалог 100 % е сигурно, че съпротивата ще бъде много сериозна. В краткосрочен план носителят на идеята за увеличението на възрастта за пенсиониране, ще преживее голямо разочарование. Очаква се, че ще има веднага положителен ефект, т.е. вдигайки от 1 януари възрастта изведнъж ще намалеят разходите. Практиката от 2000-та година, когато го правихме, показва точно обратния ефект. Сега много хора при тези нови условия хукват да се пенсионират, т.е. винаги има ръст на пенсиите. Ще дам пример. Само преди 2-3 седмици се заприказва за осигурителния стаж на хората в МВР. Моменталната реакция беше, че хиляди хора подадоха документи за пенсиониране при действието на сегашния модел. Т.е. в краткосрочен план няма да има бързи ефекти от промените. В дългосрочен план задължително ще стигнем до увеличаване на пенсионната възраст. Няма как по друг начин да бъде стабилизирана системата.

Трябва да се има предвид, че много хора продължават да запазват много висока трудова активност и не искат да се превърнат в аутсайдери, както обществото ни възприема пенсионерите. Аз не мога да си представя, че човек който цял живот е работил с нови технологии ще бъде аутсайдер. Не е така и това също ще влияе. 

Все повече хора ще взимат лични решения да продължат да работят. И това ще е тяхно право. А дали има възрастова дискриминация в частния сектор, както често ме питат, има една теза, която сигурно има основание и тя е, че работодателите предпочитат по-млади работници. Много хора над 50 годишна възраст се чувстват в неравностойно положение на пазара на труда. Но данните постъпили при нас в Балканския институт по труда и социалната политика, показват една нова тенденция. Част от работодателите вече започват да разбират, че по-възрастният работник има определени предимства пред младите. Въпросът е за квалификация, а не за наличието на добра външност или повече физически възможности. При възрастните работници, ако щете дори лоялността към фирмата е много по-голяма, има много по-високо ниво на дисциплина и самодисциплина. Т.е. работодателите започват да се ориентират към качествата на работника, а не към възрастта му. Това ще бъде едно от големите предизвикателства на пазара на труда.