Брюксел /КРОСС/ Комисията по външните работи гласува доклада на Ханес Свобода, евродепутат от групата на социалистите, по молбата на Хърватия за членство в Европейския съюз.

Депутатите трябваше да оформят позицията на Европейския парламент по бъдещото членство на Хърватия в ЕС в момент, в който самият Европейски съюз е пред изпитания заради гръцката дългова криза и италианската политическа промяна. Според парламентарната процедура Комисията по външните работи получи становището на Комисията по конституционни въпроси (AFCO).

Българският евродепутат Станимир Илчев от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE) взе активно участие по формирането на позицията на ЕП. Като постоянен член на AFCO и докладчик в сянка Илчев прокара четири поправки в становището на поляка Рафал Трасковски от Групата на Европейската народна партия. Илчев се включи активно и при оформянето на самия доклад. След поредица от политически сондажи по негова инициатива и с подкрепата на негови колеги либерали бяха внесени 12 поправки в Доклада, които не само прецизираха предложения текст, но и изградиха две основни позиции. Едната превръща в императив продължаването на усилията на хърватските управляващи да популяризират последиците от европейското членство на страната. Изисква се в хода на тази разяснителна кампания да се предоставя информация не само за правата и облагите, но и за предстоящите задължения на Хърватия като член на Съюза.

Другата група поправки визира отношенията на Хърватия със съседните й държави и по-специално със Сърбия. Илчев подкрепи и други пет поправки като съавтор.

Докладът за приемането на Хърватия е положителен и окуражаващ в своята цялост. Той не крие и недостатъците, които все още трябва да бъдат преодолени от хърватските управляващи - по-високо ниво на подкрепа за членството в ЕС, коректен прочит на историческото минало, подобряване на отношението към определени групи в обществото.

„Моментът е критичен за общата европейска идея”, сподели Илчев. „Все повече гласове се надигат в подкрепа на пълното спиране на процеса на разширяване. Вярно е, че ЕС трябва първо да се справи с вътрешните си икономически проблеми, но не бива нито за миг да се забравя, че в новите пазари се крият възможности за преодоляване на финансовата криза. Приемането на Хърватия не бива да е последен етап, а напротив - стъпало в процеса на разширяване”, категоричен е Илчев.

Предстои да се интегрират изцяло Западните Балкани. Сърбия вече застава сред страните-кандидатки, но докато отношенията й с Косово не бъдат избистрени Белград няма да получи дата за начало на преговорите. Самото Косово решава труден тест за реформиране и стабилизиране. Македония пък получи статут на страна-кандидат още през 2005 г., но все още не е започнала реални преговори. Езикът на омраза и историческите посегателства, както и безрезултатният спор с Гърция за името отдалечават европейската перспектива пред Македония. Черна гора напредва успешно, получила е статут на кандидат-член и очаква началото на реалните преговори. Албания и Босна и Херцеговина страдат от вътрешни проблеми,

които могат да ги забавят сериозно по техния път към ЕС.

„Докладът за приемането на Хърватия е важен знак, че ЕС не се бои от финансовата криза, заплашваща все повече да се превърне в общоевропейска дългова криза, от имигрантските вълни, от кризата на институционално доверие в някои страни. Приемането на Хърватия трябва да се смята за предмостие към пълно европейско интегриране”, заяви Илчев.