София /КРОСС/ Кой да плаща заплатата на новоизбрания президент до встъпването му в длъжност на 22 януари? И как се осигурява той през това време? 

Оказа се, че такъв казус за първи път се стоварва на главите на експерти и законодатели, пише "24 часа".

На практика в момента Росен Плевнелиев е избран за президент, но е безработен и следователно с прекъснат осигурителен стаж. Ако внася сам здравните си осигуровки, ще може да ползва безплатните услуги на здравната каса.

Но за да е осигуряван трудово и да му върви стаж за пенсия, или трябва да е на борсата, или да има трудов договор за някаква дейност.

Плевнелиев подаде оставка на 7 септември, три дни след като Бойко Борисов го обяви за кандидата за президент на ГЕРБ. На 9 септември парламентът го освободи от длъжност и следователно трудовите му отношения с държавата са прекратени.

За да встъпи в длъжността министър, той е излязъл и от фирмите, които е управлявал като бизнесмен. Повечето е прехвърлил на съпругата си Юлияна.

И така на практика от 9 септември Росен Плевнелиев е без работа по смисъла на трудовото законодателство, макар цяла България да знае с какво се занимава.

Ако иска да му вървят осигуровки, трябва да сключи договор за извършване на някакъв вид дейност, което няма да е коректно и морално към избирателите, защото те са дали гласа си за него да е президент, а не примерно консултант или политически апаратчик.

Според зам.- шефката на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова има казус, но той е прецедент и не е необходимо да се прави промяна в законите.

При предишните ни трима президенти нямаше такъв проблем, тъй като всеки си имаше работа до встъпването си в длъжност.

Желю Желев бе депутат във Великото народно събрание, когато парламентът го избра за президент. Впоследствие той се яви на избори и хората му гласуваха отново доверие на 19 януари 1992 г.

Петър Стоянов също бе депутат през 1996 г. На 3 ноември 1996 г. спечели изборите и на 22 януари 1997 г. смени парламентарната банка с президентското кресло. Затова и нямаше прекъсване на трудовия му стаж. И при Георги Първанов положението бе идентично - по време на вота на 18 ноември 2001 г. той бе депутат, лидер на парламентарна група и на 22 януари 2002 г. с встъпването му в длъжност автоматично се прекратиха отношенията му с парламента и започна да получава заплата като държавен глава.

Слава богу, че новоизбраният президент е състоятелен човек и няма да се чуди как да върже семейния бюджет за 5-те месеца, докато чака да встъпи в длъжност.

Тук във временния кабинет Плевнелиев си пие кафето. Над дивана екипът му заварил символична картина с мост.

Въпреки това обаче правният вакуум трябва да бъде запълнен, защото следващият президент също може да реши, че за да е честен пред избирателите, трябва да напусне фирмите и длъжностите си и тогава да се яви на избори. По време на кампанията партиите и организациите, издигнали кандидатите, ги подкрепят и финансово.

Но какво става във времето, когато изборите са отминали, а бъдещият държавен глава чака мандатът на предишния да свърши.

Пак ли да разчита на подаянията от партийните каси. Още повече, че чл. 95 от конституцията изрично е разпоредил, че президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии. Ако това важи за отиващия си държавен глава, значи е валидно и за този, който ще поеме поста.

Оказва се, че няма правно основание, на което да се гласува някаква, макар и минимална заплата за новоизбрания президент, тъй като до 22 януари постът е зает и не е възможно двама души да вземат две заплати за една длъжност. Следователно за времето, в което не извършва трудова дейност, новоизбраният ни президент остава и без осигуровки.

Като добър юрист вицепрезидентът Маргарита Попова вероятно е предвидила казуса и не подаде веднага оставка като министър. Ако го беше сторила, и при нея щеше да възникне същият проблем.

Освен това бъдещият президент не бездейства в това време, а работи активно, среща се с хора, сформира екипа си. И тъй като не разполага с бюджет, не може да назначи никого. Затова се налага и сътрудниците му, които са напуснали предишните си работи, също да карат на спестявания, или като зам.-министъра на регионалното развитие Екатерина Захариева да подадат оставка на 22 януари, макар Плевнелиев вече да я посочи като част от екипа си. Всъщност Захариева използва времето да предаде плавно ресорите си на приемниците си в регионалното ведомство.

Единственото, за което държавата е помислила за новоизбрания държавен глава, е, че му осигурява временен офис. Той се намира в сградата на бившия Партиен дом и там бъдещият президент работи и провежда срещите си до 22 януари. В момента Плевнелиев обитава просторен кабинет на втория етаж на сградата, чиито прозорци гледат точно към парадния вход на "Дондуков" 2 и към прозорците на Първанов. Той самият също изчака Стоянов да освободи кабинета в същата сграда, но един етаж по-долу. Дори сегашният временен офис на Плевнелиев е над бившия работен кабинет на Първанов.

НСО пък го поема още в нощта на избора му и трите месеца до встъпване в длъжност поне возенето е за бюджета на държавните гардове.

Има и друг парадокс - депутати, общински съветници и кметове започват да получават заплатата си от момента на избора им - т.е., след като ЦИК или съответната ОИК им връчи удостоверението за избора. С това автоматично се прекъсват трудовите договори на предшествениците им и заплатата започва да се начислява на победителите в изборите. Плевнелиев също получи решението си от ЦИК, че е избран за президент, още на 3 ноември, но за него това не важи.

Държавата обаче е помислила за президентите, които сдават поста.

В специален закон, приет през 2003 г., мнозинството от НДСВ гласува бившите държавни глави да получават 60% от заплатата на действащия. На тази основа се изчисляват и осигуровките им. В момента обаче, в който бившият президент се пенсионира или сключи друг трудов договор, престава да получава тази заплата. Освен това държавата поема заплатата и на още един сътрудник на бившия президент, като сумата не трябва да надвишава 30% от заплатата на бившия президент. За това се сключва договор с действащия главен секретар на президента. Държавата предоставя и безплатен офис - в такива в момента се помещават президентите Желю Желев и Петър Стоянов.