Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, в интервю за БНТ

Водещ: Добро утро казвам на министъра на образованието Сергей Игнатов. Здравейте господин министър.
Сергей Игнатов: Добро утро.
Водещ: Сега, оптимизъм не знам, но за БАН да ви питам в началото. 54 милиона лева за БАН от държавния бюджет, недоволство, протести. Междувременно ученици се заканиха да съдят държавата ни в Страсбург заради намалените средства за наука в бюджета за догодина. Последно, ще се намерят ли макар и малко повече пари за академията?
Сергей Игнатов: Бюджетът на БАН е същия както миналата година, защото 54 милиона и нещо отиват директно като субсидия и още 5 милиона са заделени като фонд научни изследвания, тоест, тези 59, които дадоха миналата година. Естествено е, че тези пари не достигат, те отиват само за фонд работна заплата и то за един минимум. Но това е делегиран бюджет и ръководството на БАН има цялата власт да вземе решения, които да облекчат преди всичко условията, в които работят учените - те са към 2900 и няколко на фона на 6 хиляди и нещо близо 7 хиляди работещи в системата на академията. Трябва да кажем, че цялата страна е в криза, светът около нас е в криза и всеки един българин в своя семеен бюджет вижда, че има затягане и ние трябва да се разполагаме с тези пари, които са налични, които можем да харчим. Тук има редица неща, които трябва да се припомнят. Премиерът обяви, че всеки стойностен проект... учените работят сега с много проекти, ще бъде финансиран от бюджета. Освен това, ако погледнем бюджета - функция образование, там е и науката, ние ще видим, че са отделени 90 и няколко милиона точно за съфинансиране и подкрепа на проектите. Това не са всичките тези проекти, които работят учените в академията. Освен това, господин Росен Плевнелиев, който ще встъпи в длъжност като държавен глава през месец януари направи първото си знаково посещение точно в БАН и там имахме заседание на Съвета на настоятелите. Той помоли да му се даде един тригодишен план, как ще се развива академията, какви ще са приоритетите, за да може той с целия авторитет и властта на президента... Преди всичко авторитет, защото той е избран от народа, да намери ресурс и да подпомогне правенето на наука в България. Проблемът е, че специално академията изостана в своето модернизиране през тези двадесет и няколко години. Там бяха направени много големи реформи 90-те години, спомням си времето, когато управляваше академик Юхновски, да речем. Но те не са достатъчни. Сега на нас ни заявяват...
Водещ: Сега обаче, ако тук беше академик Съботинов той щеше да ви опонира и щеше да каже - не можем повече да съкращаваме, не можем повече реформи да правим и издишаме, каквото можахме, направихме.
Сергей Игнатов: Той ще го каже това, защото работи в академията, той е зависим от общото събрание на академията. И точно този начин на уж обществен избор и вземане на решение, пречат за вземане на правилните мерки за модернизация. Това, което сега направихме е добро. Ние вървим към едно облекчаване на проблема. Господин Росен Плевнелиев се ангажира, защото знаете, че той има голям опит като мениджър, да намерим недостигащите средства, за да може академията да работи.
Водещ: Аз не разбирам, защо вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков не вижда мегдан за повечко пари, а бъдещият президент вижда?
Сергей Игнатов: Господин Симеон Дянков много добре вижда какви са наличните пари в държавата. Те са тези в бюджета. Бъдещият президент на страната, от гледна точка на своя мениджърски опит, той знае, че човек не бива да се отказва никога и винаги могат да се намерят някакви пролуки чрез различни трансформации в бюджета. Говорейки за академията, тук голямото решение ще дойде с по-тясната връзка с бизнеса и реализацията на техните проекти, защото те казват - държавата не ни възлага нищо. Държавата не възлага ежедневно на академията така, както е било до 89-та година, тъй като структурата на българската икономика вече е съвършено различна. Сега тя вече е частна. Така че, академията има много институти, които са ориентирани към този пазар и са печеливши. Мога да кажа, че повече от 20-30% от колегите в академията работят по световни проекти. Дори, моят съветник, който е на 32-33 години, носител на наградата Джон Атанасов, той въобще... той работи в Института по математика, той въобще не зависи от тази заплата. Мога да издам една тайна, аз исках той да стане заместник-министър и да отговаря точно за висшето образование и науката, но той ми отказа. Защо? Защото една тексаска компания плаща повече от половин милион долара, за да разработят математическа методика за добиване на нефт по някаква си система. Той е увлякъл около себе си точно такива млади учени...
Водещ: Как се казва тази личност?
Сергей Игнатов: Петър Попов, той е изключително активен млад учен, който работи изключително по международни проекти, чете лекции там в САЩ. Има вече много такива хора, които живеят по този начин и те не зависят от бюджета.

Водещ: Той предпочита да си работи по проекта вместо да заема позицията заместник-министър на образованието.
Сергей Игнатов: Разход от 54 милиона, това е най-малкия разход в цялата система. Трябва да признаем, че бюджета за образование на фона на кризата и на съкращенията, на рязането, е увеличен със 171 милиона и нещо. Представяте ли си, 171 милиона? Ние бяхме 2 милиарда 575 милиона за 2011 година, а сега отиваме на 2 милиарда 747? Нарочно го казвам това, това са 3.4 от брутния вътрешен продукт. Понеже всеки се упражнява на тема образование и тема и сигурно си казва - образоването е по-малко примерно от МВР. Не е така, МВР и военното министерство са 2.7 общо. Това е третият по големина бюджет, защото България има много социални плащания, пенсиите преди всичко, здравеопазването изключително е важно. Както виждате, на фона на кризата, навсякъде се реже, а на образованието се дава. Имаме сериозно повишение в средното образование , близо 50 милиона. На фона на кризата повишаваме единият разходен стандарт, повишаваме финансите... във връзка с прегрупирането в общините. Да го кажа по-просто, да речем във Видин зимата е пет месеца, а в Петрич да речем - четири и половина. На тази база издръжката на училището се променя. Ние вкарваме пари във връзка с прегрупиране на общините в защита на малките училища. Заделили сме пари в подкрепа на целодневната организация на отделенията от втори клас. Заделени са пари за трети клас, който ще имаме сега. Заделени са пари за двугодишната задължителна предучилищна подготовка на децата. Пари за превоз и храна на децата в средищните училища. Това е разход, това е грижа.
Водещ: Вие сте един щастлив министър, след като в условия на криза имате възможност с размах да говорите за тези неща.
Сергей Игнатов: Моето щастие е защото работя в сферата на образованието и науката, а това е наистина най-важното нещо във всяка страна. Когато иска да излезе от кризата тя инвестира в образованието. Същото нещо се отнася и за висшето образование, там имаме сериозно повишение на бюджета.
Водещ: Казвате за висшето образование. Щастлив ли сте, че новият ректор се нарича Иван Илчев, на Софийския университет?
Сергей Игнатов: Какво значи щастлив ли съм? Първо, ние с него сме в доста добри отношения, още когато аз преподавах в Софийския университет и четях лекции в Историческия факултет, познаваме се оттогава. Той е много солиден учен, написал е много добри книги, опитва се да прави реформи, не всичко се получава, защото и той там зависи от общото събрание, но цялата наша система е изградена по този начин. Мога да кажа, че съм щастлив от гледна точка на това, че той е ректор, който сега влиза с летящ старт. Той четири години е носил кръста си и мисля, че ще успее да реализира успех. Защото ректорът става ректор едва на четвъртата година. Дори аз съм го преживял това лично в своята кариера. Наистина съм щастлив, защото връщайки се към средното образование нашите учители от 1 януари 1997 година - имаме и учителски пенсионен фонд, където работодателят заделя вноски. Така че, учителите ако имат 30 години стаж мъжете, а жените минимум 25 години могат да се пенсионират по-рано до три години, те ще получават по-малка пенсия докато навършат правото за пенсиониране. Щастлив съм затова че, нито учителите, нито преподавателите във висшите училища, нито учените от академията са засегнати от тази мярка, която е дясна и е много хубава. Вие знаете, че вече променяме и предложението е да не се плащат пари за клас прослужени години, а да се плаща за приноса, за резултата от работата. Нещо, което аз изключително приветствам и ще ви кажа защо. Защото се отваря вратата на младите хора, отваря се вратата за всеки който е квалифициран и си върши работата. Сигурно сте в течение, имаше скандал преди седмица-две в нашето министерство, когато наш колега почина в чужбина и едни такива служителки, които са в министерството, те са държавни служители, че аз разбрах чак на третия-четвъртия ден от нещастието. Те са заявили, че не плащаме и т.н. Няма такова нещо, плащаме всички разходи, които са свързани с този нещастен случай. Така че, нашите учители, преподаватели и учени не са засегнати защото те нямат статут на държавни служители, но пък засегнати служителите в министерството. Засегнати ще бъдат общинската и държавната администрация...
Водещ: Министър Игнатов, студентите обаче не са щастливи. Защо в условията на криза се налага да им вдигате таксите. Казват те, по този начин елитаризирате висшето образование? Правите го недостъпно за повечето хора.
Сергей Игнатов: Няма такова нещо. Ние предлагаме две трети да се вдигне таксата. Досега действащата мярка е една втора. Хайде да направим една проверка по университетите и ще видите, че се броят на пръсти тези университети и специалности, където е повишена таксата до една втора. Но това дава възможност за диференциация, защото крайно време е отличниците да учат безплатно. Това дава тази възможност. Крайно време е студентът, който аз го виждам един път в семестър, да идва така леко изтрезнял, не съм го виждал въобще, да прояви уважение към публичните разходи, защото неговото обучение го плащате вие, аз, тук хората, които сега работят за това предаване, хората, които работят в чистотата. Всеки един от джоба си плаща образованието на тези, които водят един прекрасен и продължителен студентски живот. Много често, много весел, но не твърде амбициозен. Затова диференцираната такса дава възможност самите ректорски ръководства първо да се погрижат за амбициозните и тези, които ще останат в университета, на които държавата ще разчита. Това са отличниците. Да се погрижат за социално слабите, да се погрижат за специалности, които не са привлекателни, да си поиграят с таксите там. Затова се въвежда тази мярка. Аз съм убеден, че една втора ням ада бъде достигната масово в университетите, по простата причина, че има пазар, а няма много студенти, поради демографската криза.
Водещ: Кажете сега - новият закон за образованието?
Сергей Игнатов: Новият закон за училищното образование в самото начало на декември, вече мога да кажа това, ще бъде представен пред нашата комисия по образование в парламента, неформално, преди да го качим за обсъждане и преди да влезе в МС и в парламента, ние събираме сега, първите дни на декември на една такава неформална среща представители на всички сили в комисията по образование, където ще направим целодневно обсъждане, презентация на закона. Нека те да се произнесат. Защо го правим? Правим го защото...
Водещ: Най-голямото достойнство на този закон, според вас?
Сергей Игнатов: Най-голямото достойнство е че, той отваря вратата за развитие на личността, на индивида, на всяко едно дете и на всеки един ученик. Мисля, че благодарение на всичките мерки, които ние залагаме ще направим крачка към решаването на една голяма болест на нашето общество. Повече от шестдесет години нас ни приучваха да бъдем безпомощни и в момента много политици и всякакви лидери градят своята сила на това, че внушават чувство на безпомощност в българските граждани. А този закон е насочен към развитието на личността, на индивида, на таланта на всяко дете и то няма да се чувства безпомощно а ще бъде победител. Всъщност ние българите трябва да бъдем държава от победители.
Водещ: Убеден ли сте, че един закон може да внуши качества на победител?
Сергей Игнатов: Когато се променят вътрешните връзки на управление и на общуване, вътре в образователната институция, то ще доведе до този резултат. Имаме положителния опит от други сфери във висшето образование.
Водещ: Във вестник „Труд" ако не се лъжа преди няколко дни прочетох, че всички училища ще бъдат оценявани по една скала - от 1 до 5, където единицата е най-силната оценка, а петицата - най-слабата. Кажете за това оценяване?
Сергей Игнатов: Ние въвеждаме една институция, национален инспекторат в сферата на образованието, който ще прави оценка на училищата, на училищното ръководство и на директора и най-после ще бъде решен и този проблем. Ако директорът не си върши работата ще има мерки към него, или ще го пратим на обучение , или направо ще бъде отстранен, или просто ще му бъде обърнато внимание. С тази оценка искаме да вкараме цялата система в една състезателна среда и това е добре. Това го направихме вече във висшето образование. Ето тази година ние ще направим разлика до 25% във финансирането между добрите и тези другите, които са ординарни.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.
Сергей Игнатов: И аз благодаря.
Водещ: Това беше министърът на образоването Сергей Игнатов.
БНТ, „Денят започва"