Уахабитите в Санджак (ІІ ч.)
Секция: Анализи
22 Ноември 2011 18:31
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Уахабитите в Санджак (ІІ ч.)

... Тероризъм и спецслужби

В тази посока Айда Чорович отстоява мнението, че нещата в Санджак са много сложни. През пролетта на 2005 г. в Санджак сръбските спецслужби разкриха лагер на терористи в планински район, намиращ се близо до административния център на областта – Нови Пазар. Но за появата на такива явления в Санджак правозащитничката смята, че са виновни цялостната икономическа ситуация и преходът. Последният е превърнал този регион в най-бедния в Сърбия. По това време в Санджак се появяват криминални структури, които купуват буквално за стотинки предприятията от местна икономика, колкото и малко да са те били. Чорович дава за пример едно от многобройните дела на мюфтията на Санджак. Въпросният духовен лидер стои зад международния университет в Нови Пазар, въпреки че няма лиценз от образователното министерство на Сърбия. Така в нарушение на закона той събира такси от студентите, които се обучават в него и плащат по 1200 евро. Според Чорович на година Зукорлич прибира между 6 и 8 млн. евро. Зукорлич, който иначе се бори за интересите на Санджак, не оставя нито едно евро в бюджета на областта и всичките средства прибира при себе си. Правозащитничката твърди безрезервно, че „заедно с приходите от две училища, фирми и предприятия, които работят за него, доходите на Зукорлич достигат до 10 милиона евро годишно.”

Тези средства не минават през банковата система на Сърбия. Според Чорович по тази причина това ги превръща в мръсни капитали с неясен произход, а това като цяло е тежко криминално престъпление по законите на страната. ”Зукорлич работи по този начин вече повече от 10 години и никой не смее да го подведе под отговорност. Аз ще дам един малък пример преди година и половина неправителствената организацията, която аз ръководя имахме един кратък период, когато нямахме средства да си платим данъците, веднага получихме от съда в Нови Пазар покана да се издължим. Той може да прави каквото иска, да окупира сгради, които са вакъфски имоти в Санджак, както и половината център в Нови Пазар и местната баня, която е културно-исторически паметник и никой не реагира на тези неща. Ако полицията си свърши работата, нещата забуксуват пък в правосъдната система, което говори, че Муамер Зукорлич има подкрепата на някои от вишестоящите или от спецслужбите в Сърбия.”

Ислямът

Истината е обаче, че Муамер Зукорлич има сериозно влияние сред бошняците - мюсюлмани в Санджак, и когато се разходите в Нови Пазар ще забележите веднага ислямския начин на обличане, забулването на млади момичета и обръщането към ислямските традиции и вяра. На това наблюдение Айда Чорович отговоря ясно: ”Това вече сме го видели през 90-те години, когато режима на Милошевич, за да напомпва националните си идеи използваше верските общности и предимно Сръбската православна църква. Тогава беше времето такова, че ако сте сърбин трябва задължително да сте православен християнин. Днес това отлично прави Зукорлич и постига много в тази посока. Днес в обществените процеси в Санджак едва ли не, за да сте бошняк, трябва да сте и мюсюлманин.” Според повечето анализатори на процесите в Санджак Муамер Зукорлич се намесва в политиката като религиозен водач. Според тях, а и според Айда Чорович „той нарочно създава в Санджак атмосфера на една малка джамахирия, оказвайки натиск над младите жени да се забулват с шамии, все повече са засилват крайните елементи в мюсюлманско поведение. А това в исляма е недопустимо и е забранено.” Това е престъпление съгласно ислямските норми, защото създава идолопоклонство и защото Зукорлич се проявява над институцията на ислямската общност. Главният мюфтия я е превърнал в свое частно предприятие, допълва още правозащитничката от Санджак. Айда Чорович споделя още, че Муамер Зукорлич прави много опасни неща и си играе с огъня. Когато иска да дискредитира някой свой опонент, той го представя за неверник. Според гражданската активистка това е пряк удар срещу ценностите на исляма, защото не е позволено на никой човек да определя кой е правоверен и добър мюсюлманин. Само Аллах, според нея е този, който може да реши това, а не някой човек, пък бил той и вишестоящ духовник. Хората, които не познават същността на исляма, възприемат Зукорлич като полубожество, което е опасно. Това е така, тъй като в тази религия духовниците само трябва да се занимават с осъществяването на връзката с Аллах и да извършват обредите в общността. Хората около Зукорлич тълкуват Корана както им се иска и както им отговаря, а това не е позволено да се прави в исляма. Връзката между Главния мюфтия на Санджак Муамер Зукорлич и Рейс улема на ислямска общност в Босна, Сараево Мустафа Церич е много ясно подчертана. Зукорлич възприема в каноническо отношение като център на балканския ислям Сараево, което обяснява и тези близки взаимоотношения. При неотдавнашното си посещение в Нови Пазар, Санджак Мустафа Церич, отправи фетва /клетва/ към местните бошняци да дават материална помощ на ислямската общност, ръководена от Муамер Зукорлич.

Ролята на Турция в ставащото в Санджак

Турция има една от най динамичните дипломации в региона и в света, коментира Айда Чорович. ”Аз не винаги съм била съгласна изцяло с турската политика в Санджак и в региона. Това важи особено, където на власт са проислямистки сили. Именно те много спомогнаха икономиката на Турция да стане мощна и влиятелна, което отваря вратите и на дипломацията на Анкара. В същото време случаят е отличен пример за това как можете едновременно да сте вярващ мюсюлманин и да сте много модерна европейска държава.” Според правозащитничката властите в Сърбия именно заради това са се обърнали към Турция да стане като медиатор и посредник за подобряването на отношенията между двамата основни политици в Санджак - Расим Ляйч и Сюлейман Углянин. Последните са министри в сръбското правителство, след идването на власт на проевропейската коалиция в Белград през лятото на 2008 година. За турската дипломация обаче много сложен казус остава помиряването на двете ислямски общности - тази в Нови Пазар на Муамер Зукорлич и тази в Белград на Адем Зилкич. „Зукорлич не иска да има арбитър в спора, защото той желае да бъде този, който диктува условията и не е готов за диалог. Според неговата логика или ще бъде както той каже ,т.е. да бъде пълноправен владетел на Санджак и негов собственик или просто няма да има диалог.”

Продължава...

/НИ/