Вашингтон, САЩ /КРОСС/ Днес в Съединените щати се отбелязва Деня на благодарността. Всяка година той се празнува през 4-я четвъртък на ноември, а в Канада - във 2-я понеделник на октомври. В тези страни той е официален празник. Традицията на празника в САЩ и Канада води началото си от английски заселници, но в Обединеното кралство той не е основен празник.
По своята същност, това е религиозен празник, изразяващ благодарността на хората към Бог за плодородната жътва и нещата, които са придобили през годината благодарение на Неговата щедрост. Празникът е един от най-обичаните и почитани в САЩ, като с времето все повече се превръща в светски празник. Понякога съвсем небрежно го споменават като "Turkey Day" (Ден на Пуйката). (Аналогично както при нас: "Рождество христово" се отъждествява с "Коледа".) Деня на благодарността датира от времето преди създаването на Съединените щати.
През 1620 г. кораб, пълен с повече от 1000 английски преселници, преминава Атлантическия океан и акостира в Новия свят. Пилигримите се установяват в района, където днес се намира щата Масачузетс. Първата зима, която изкарват в Америка, била доста трудна, тъй като пристигнали доста късно и нямали време да засадят плодове и зеленчуци. Липсата на прясна храна довела до разпространението на болести, които повалили заселниците и голяма част от тях починали. В този труден момент на помощ на пилигримите се притекло местното индианско племе - ирокезите. В началото на пролетта те научили новите заселници как се отглежда царевица и други растения, които се използвали за храна. Индианците им разкрили и тънкостите при лова на дивеч и риба. Благодарение на наученото от индианското племе, през есента на 1621 г. пилигримите се радвали на изобилна реколта от царевица, тикви и др., която им осигурила прехраната през годината. Колонизаторите били много щастливи от постигнатото и решили да организират специален празник, за да благодарят на ирокезите. Пилигримите поканили вожда на индианците заедно с най-близките му хора, за да им благодарят и да ги нагостят с природните дарове. Местните жители от своя страна пък донесли дивеч и така трапезата била претрупана с храна. Така бил отбелязан първият Ден на благодарността в Америка през 1621 г. С течение на времето колонизаторите се научили да приготвят различни специалитети с плодовете и зеленчуците по рецепти на индианците.
След отбелязването на първия Ден на благодарността празникът става популярен и в останалите части на страната, но заселниците си избирали различни дни, в които го отбелязвали. След като САЩ станали независима държава, Конгресът препоръчал този празник да се празнува само един ден в годината от цялата нация. През 1789 г. Джордж Вашингтон, първият президент на Америка, обявява официално 26 ноември за Деня на благодарността. Празникът обаче продължава да се чества в САЩ на различни дати в различните щати, докато с проблема не се заема Сара Джоузеф Хейл, редактор на изданието "Гуди'с Лейди'с Бук". Повече от 30 години тя пише писма на губернаторите и президентите, като им предлага Денят на благодарността да бъде признат за национален празник.
Накрая, през 1863 г., US президентът Ейбрахам Линкълн официално обявява, че Денят на благодарността ще бъде честван в последния четвъртък на ноември във всички щати и от всички вярващи.
През 1939 г. тогавашният американски президент Франклин Рузвелт изтегля с една седмица напред празника. Идеята била по този начин да се увеличи със седмица времето, през което американците купуват подаръци за Коледа. Въпреки това в някои щати денят се чествал на новоопределената дата, а в други - продължавали да празнуват в последния четвъртък на ноември. Две години след изтеглянето на празника седмица напред обаче е решено Денят на благодарността се върне в последния четвъртък на ноември, като продължава да бъде отбелязван и до днес.
В САЩ традиционно се сервира пуйка с пълнеж по предпочитание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга традиционна храна. Празникът е сред любимите на американците заедно с приближаващата Коледа. Пуйката е традиционният специалитет, който присъства на трапезата във всеки дом.