София /КРОСС/ По покана на министъра на правосъдието Маргарита Попова  на двудневно посещение у нас бяха Лоранс Ърли, юридически секретар на Четвърто отделение при Европейския съд по правата на човека и Виктор Соловейчик, ръководител на отдел в Секретариата на Европейския съд по правата на човека.

Целта на работната визита беше обсъждане на прилагането на стандартите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на практиката на ЕСПЧ - по-конкретно по разглежданите дела срещу България, както и по делата с констатирани повтарящи се нарушения.
Специално внимание по време на срещите със заместник-министър Даниела Машева и експерти от Министерството на правосъдието беше отделено на въпроси, свързани с препоръките, съдържащи се в двете пилотни решения на ЕСПЧ срещу България, влезли в сила през август т.г. Представителите на ЕСПЧ бяха запознати с пакета от мерки, изготвен от работна група в МП, за изпълнение на изискванията на двете пилотни решения. Сред предвидените мерки са законодателни и административни промени, сред които промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; промени в процесуалните закони; повишаване ефективността на административно-наказателната практика; декриминализация на престъпни състави, неотносими към съвременните обществени отношения; въвеждане на електронно призоваване по граждански и административни дела.
На настоящия етап на сътрудничество представителите на ЕСПЧ определиха предложените от МП мерки като адекватни и изразиха готовност за професионална експертиза относно създаването на подходящ модел за вътрешен компенсаторен механизъм за обезщетяване на потърпевшите от бавно правосъдие.
От началото на 2010 г. Министерството на правосъдието работи активно по идеята за създаване на независим орган на национално ниво, който да изплаща обезщетенията за забавено правосъдие. Разрешаването на проблема е част от неотложните мерки за реформиране на съдебната власт, приети от правителството по предложение на Министерството на правосъдието. Националният орган трябва да е в състояние да се произнесе в разумен срок и да постанови справедливо обезщетение, като в центъра на тази дейност да е институтът на споразумението. Вътрешният компенсаторен механизъм може да избави пострадалите от бавно правосъдие и от повторното забавено произнасяне на ЕСПЧ, който заради своята свръхнатовареност излиза с решения след 5 или 6 г. Изключително важно е националният орган да има свой фонд и той да е обезпечен, защото от него гражданите ще получават обезщетенията си за бавно правосъдие и то в размери, адекватни на присъжданите от европейския съд.