Бисер Петков, управител на НОИ, в интервю за предаването на БНР "Преди всички" 

Водещ: Компромиси в пенсионната реформа няма да има. Това каза финансовият министър Симеон Дянков като даде да се разбере, че няма вариант преходът да стане плавно. Човекът, който най-добре познава положението в НОИ е управителят му Бисер Петков. Добро утро, г-н Петков.
Бисер Петков: Добро утро.
Водещ: Какви са реалните цифри към днешна дата или по-скоро към края на третото тримесечие, защото за тогава, предполагам, имате готова статистика?
Бисер Петков: Да, данните, с които разполагаме са за първите десет месеца, тоест към края на октомври, по отношение на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. Това, което констатираме, е, че неизпълнението на приходите е около 250 милиона лева, което всъщност се отразява. И горе-долу това е размерът на допълнителния дефицит в бюджета на НОИ.
Водещ: И още колко очаквате?
Бисер Петков: Очакванията са ни, че в края на годината този непланиран допълнителен дефицит в бюджета на НОИ ще възлезе на около 270 - 2180 милиона лева. Само да уточня, че това е допълнителният непланиран дефицит от неизпълнението или недостига главно на осигурителни приходи, приходи от осигурителни вноски.
Водещ: Поради различните причини - безработица и т.н.
Бисер Петков: Да, причините са наистина комплексни.
Водещ: Министрите Тотю Младенов и Симеон Дянков коментираха дефицита в НОИ. Да чуем какво казват те, за да разясните вие. Най-напред ще чуем министър Тотю Младенов: „В момента дефицитът в НОИ е около 1,9 млрд лева, но с трансферите - около 2,3 млрд. лева. Само с намаляването на разходите ние пак отиваме към това, за което се договорихме миналата година - 2017 година да изчистим дефицита в осигурителната система."; министър Симеон Дянков: „Знаете, че от 1990 година насам НОИ е на огромен дефицит. Тази година дефицитът е близо 4 милиарда. Това се плаща от данъците на всички останали. Този дефицит реално с тази реформа, ако се приеме в парламента, следващата година минимално ще се намали с около 40 милиона лева".
И така, чухме и двамата. Кажете има ли някакъв сблъсък в тези цифри, които те дадоха или не?
Бисер Петков: Не, не мисля, че има. И двамата министри са сравнително точни по отношение на числата, които цитират. Разликата е в това, че министър Младенов всъщност говори за недостига на средства в бюджета на НОИ за следващата година, който ще се покрива с директна субсидия от държавния бюджет. Той наистина е планиран да бъде в размер около 1,9 млрд., ако бъда съвсем точен - 1 милиард 917 милиона лева. Министърът на финансите всъщност говори за общата сума или бюджетните средства, с които се финансират разходите на системата на бюджетното осигуряване. За следващата година те дори надхвърлят сумата от 4 милиарда лева. Това са всъщност, освен тази директна субсидия, за която стана дума - 1,9 млрд., и всъщност трансферите, които държавният бюджет прави, внасяйки осигурителни вноски в размер на 12% върху сбора от осигурителния доход на всички осигурени лица.
Водещ: Има ли ефект от предприетите мерки за ограничаване на злоупотребите с инвалидните пенсии? Днес четем във вестник „Сега" стряскаща статистика, че съотношението е вече 45 към 55 на сто, или новите инвалидни пенсии, настигат отпуснатите за труд.
Бисер Петков: Наистина има тенденция и всъщност тя е тенденция, която се наблюдава през повечето години от това десетилетие или от 2005 - 2006 година на нарастване на инвалидните пенсии, като броят им наистина е голям. Той се обяснява с това, че всъщност лицата, които получават инвалидни пенсии могат да получават различни видове инвалидни пенсии. Има пенсии за общо заболяване или така наречените социални инвалидни пенсии, които се плащат директно със средства от републиканския бюджет. това прави значителен брой на така наречените инвалидни пенсии над 800 000 броя. И съответно разходи за инвалидни пенсии, които надхвърлят сумата от 1,7 млрд. лева. Като това, което всъщност НОИ прави с цел ограничаване на неправомерно получените инвалидни пенсии е засилване на контрола, защото това са правомощията, които законодателството дава на НОИ в тази посока. Знаете, че медицинската експертиза на неработоспособността всъщност е давана от така наречените експертни лекарски комисии, които са към Министерството на здравеопазването. НОИ осъществява контрол чрез своите органи върху тези експертни решения като може да обжалва решенията, които счита, че са издадени при несъобразяване с нормативните уредби.
Водещ: А прави ли го?
Бисер Петков: Да, прави го. И всъщност това, което допълнително би ни помогнало да засилим контролните функции е възстановяване на един текст в Кодекса за социално осигуряване, който е отпаднал през 2010 година, макар че има обща норма, която е останала, че всъщност органите на НОИ могат да съставят актове за причинени щети на държавното обществено осигуряване от издадени актове на медицинската експертиза, които всъщност са отменени при неспазване на нормативните разпоредби при издаването им. Тоест средствата, които са получени от лицата в следствие на отменени в последствие актове да бъдат възстановявани от членовете на експертната лекарска комисия.
Водещ: И какъв ефект очаквате от такива възможности за действие?
Бисер Петков: Трудно е да се оцени количествено този ефект. Всъщност целта е да се засили контролът. Една друга промяна, която предстои да влезе в сила от 1 януари следващата година, тя е всъщност разписана в закона доста по-рано, но е даден срок преди влизането в действие, е представителите на НОИ в експертните лекарски комисии, досега имаше по един представител, да излязат от тези експертни лекарски комисии, защото анализът последно време на ефекта от тяхната дейност показва, че всъщност те нямат възможност да спират решения на ТЕЛК, в които участват, тъй като могат да се вземат решенията и без да се съобразява с мнението и позицията на представителя на НОИ. А за сметка на това се подсилва, така да се каже, участието на НОИ и медицинските комисии, другите органи, които принадлежат към системата на НОИ, и се разширява обхватът на решенията, които те всъщност ще разглеждат и ще контролират. Така че това са мерките, които очакваме да дадат ефект през следващата година.
Водещ: Добре, а колко голям ще бъде ефектът от натрупванията заради предложението, което направиха представителите на ГЕРБ в петък за удължаване на възрастта за пенсиониране на хората от трите категории?
Бисер Петков: Разчетите, които са направени в НОИ, всъщност става дума все пак за оценки на база на определени допускания за това как ще се развиват параметрите - макроикономическите и социално-икономическите параметри през един по-дълъг период, показват, че всъщност ефектите за следващата година от увеличаването на възрастта с една година ще засегнат около 17 - 18 хиляди лица. Говоря за всичките категории труд, за които е предвидена промяна на параметрите, на възрастта или, по-общо - на условията за пенсиониране. Финансовото изражение на този ефект - очакваме около 34 милиона лева икономия в разходи за пенсии и около 14,5 милиона лева допълнително приходи от осигурителни вноски, правени от лицата, които ще останат и ще продължат да работят. Като всъщност този ефект може ми се оценява като не толкова значим през следващата година, но пенсионната система по правило е инерционна и всъщност ефектът от икономии на разходи за пенсии, от мерките, които са включени в предложенията на народните представители, във времето в годините ще нараства и 2017 година ще акумулираният ефект от икономи от разходи във фонд „Пенсии" очакваме да бъде около 2,3 млрд.
Водещ: С колко ще се обезщетят служителите на БДЖ, които сега напускат доброволно с тези шест заплати в джоба си?
Бисер Петков: Това обезщетяване се прави от бюджетите на самите ведомства, това всъщност не се извършва от НОИ и не бих могъл да бъда точен в отговора на въпроса.
Водещ: А обезщетенията за безработица в какви размери са?
Бисер Петков: Размерите на паричните обезщетения за безработица остават на нивата от 2011 година, тоест максималният размер на обезщетението за безработица е в 60% от дохода, върху който лицата са се осигурявали преди настъпването на този риск. Така че няма промяна в бюджет 2011 по отношение на размерите на паричните обезщетения за безработица.
Водещ: Г-н Петков, синдикатите смятат, че това, към което се пристъпва още от 1 януари следващата година - увеличаване на възрастта за пенсиониране, всъщност не е реформа в пенсионната система. Какви са вашите виждания?
Бисер Петков: Аз не бих могъл да коментирам становище на други институции. В крайна сметка НОИ е институция, която не прави политики, а изпълнява политики. Така че това, което бъде гласувано от българския парламент, ще бъде изпълнено от НОИ. По отношение на това дали е реформа или не, наистина широко се използва думата пенсионна реформа, в случая става дума за промяна в параметрите на пенсионната система в условия за достъп до пенсия.
Водещ: Да кажем сега какъв дефицит на НОИ е заложен в бюджета за следващата година.
Бисер Петков: Отново ще направя уточнението, че дефицитът или недостигът от средства, разликата между разходите и приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване е планиран в размер на 1 млрд. 917 млн. лева и той ще се покрива със субсидия от държавния бюджет. А вече в началото на нашия разговор стана дума, че допълнително с бюджетни средства се финансират около 2,3 млрд. допълнително под формата на трансфери от бюджета към бюджета на държавното обществено осигуряване
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Бисер Петков - управител на Националния осигурителен институт.