Петър Николов е бивш директор на Националната служба „Растителна защита”, която от началото на годината е част от мегаагенцията по безопасност на храните

Информационна агенция КРОСС

Г-н Николов, подкрепяте ли протестите на земеделските производители и справедливи ли са техните искания?

Напълно. Те не са виновни за грешките, извършени от предното ръководство на министерство на земеделието. Те си искат това което ръководството, при влизането в ЕС, е решило като начин на субсидиране на нашето земеделие. Оттук-нататък са в правото си да искат от държавата да спазва европейските правила. 

И обещанията си, защото тези 570 милиона им бяха обещани от правителството през септември при подписаното тогава споразумение.

Не става въпрос за обещания. Това са пари, които се превеждат от Европа и българската държава има ангажимент, до времето в което нашите земеделски производители ще получават 100% субсидия, да ги подпомага,  за да може те да бъда конкурентоспособни на останалите производители от ЕС. Ако те не получават субсидията си в пълния размер, са обречени да бъдат изхвърлени от пазара в ЕС. 

Как оценявате позицията на министъра на земеделието Мирослав Найденов? Има упреци към него, че не защитава достатъчно добре интересите на земеделските производители и играе ролята просто на един посредник между премиера и финансовия министър, от една страна и протестиращите фермери, от друга? 

Първата работа на министъра на земеделието е да защитава всички земеделски производители. Това дали те одобряват дейността му и работата на министерството като цяло, е именно плодът на неговите усилия. Досега земеделците одобряваха Мирослав Найденов, но вече не го одобряват. Следователно, има  някакъв проблем в работата на министъра и на експертите около него. По принцип министърът е генерален мениджър на даден отрасъл на икономиката в страната. Във връзка с това той трябва да си изготви първо краткосрочна програма за управление, например за период от две години и дългосрочна програма за целия мандат. Тази програма трябва да бъде съгласувана и приета от отрасла, който той ръководи. Въз основа на изпълнението й след това може да се направи оценка за работата му. 

Тъй като такава програма няма, липсва и критерии, по които може да се оцени неговата работа. Оттук-нататък нещата стават, така да се каже, „пожарникарски”. Днес се случва това – идва пожарникарската група от министерство на земеделието, намираме от някъде пари и запушваме дупката. След това не се прави някакво целенасочено усилие, а се продължава с решаване на проблемите ден за ден. Така не се ръководи, не е професионално. 

Като бивш директор на службата за растителна защита Вие работихте активно със зеленчукопроизводителите. Тази година, за пръв път, те получават парче от европейските субсидии, в размер на 25 млн. лева. Това достатъчно ли е, за да бъдат те конкурентоспособни на европейските си колеги и да могат също така част от тях да развиват биоземеделие, което е много търсено в момента?

Тези средства са крайно недостатъчни и те много трудно могат да бъдат конкурентоспособни. Що се отнася до биоземеделието, то е една ниша, която действително се развива възходящо, но за момента достига около 7-8% от цялата земеделска продукция на пазара. Тя не представлява съществен икономически фактор. Биоземеделието обаче има бъдеще и в Европейския съюз то е много престижно. За тази продукция има реален пазар и пазарна ниша. проблемът е, че европейците искат да купуват нашата биопродукция на цената на конвенционалната, което е невъзможно. Знаете, че там се правят много по-големи разходи. И тук излиза един елемент от веригата производител-пазар – българските земеделци не могат да получат реалната цената на своята биопродукция, тъй като у нас все още нямаме голямо търсене на този вид продукция. В Европа цената не се определя от производителя, а от купувача. Големите търговски вериги там искат да имат такива маржове, които са немислими за нормална търговия, марж от 40, 50, 100%. 

Много производители от различни браншове се оплакват от диктата на веригите и в крайна сметка се получава така, че ние като потребители консумираме зеленчуци от Турция, Гърция и Македония. 

Нашият пазар може да има някаква защита от страните извън ЕС, каквито са Македония и Турция, ако има правилна политика на Министерство на земеделието и храните. Пазарът в Европейския съюз, както знаем, е подчинен на правилото за свободно движение на стоките и там няма никаква защита. В момента например идват евтини картофи от Полша. Качеството им е доста различно от това на българските, но нашите картофи стоят по складовете. 

Тук е мястото на държавната политика и на министерството на  земеделието, което трябва да намери начин, по който да стимулира търговците на едро да купуват наша продукция.  Това нещо се случва в някои страни-членки като част от субсидията, от която земеделските производители спокойно биха могли да се откажат, бъде пренасочена към търговците. Това има двоен ефект. Първо, субсидия ще получават и търговците, които изкупуват българската продукция, официално, с фактура, като по този начин ще се избегне черната търговия без фактури и държавата ще повиши събираемостта. Сега част от стоките се търгуват без фактури и без да се плаща ДДС за тях. По този начин се ощетява бюджета. Има много и различни икономически лостове, които могат да подобрят тази събираемост, а не само да увеличаваме едно или друго нещо. 

Защо няма разбиране от страна на държавата и земеделското министерство в частност по този въпрос? Като че ли не се правят много стъпки в посока насърчаване потреблението на български стоки?

Първо, няма капацитет, няма виждане. В министерството няма виждане за изграждането на такава система. Това е един вид творчески процес, значи там няма творци. Може би няма и заинтересованост.