Владимир Каролев – икономист;  проф. Чавдар Николов – икономист, в интервю за Нова телевизия, „Здравей, България”

Водещ: Само преди няколко месеца говоренето за разпад на Еврозоната, за разпад на Европейския съюз звучаха като много лоша шега. Докато преди няколко дни, дори комисарят, който отговаря за валутната политика на ЕС Оли Ретн, не заяви че има десет дни, в които ще се решава съдбата на валутата. Колегите от „Капитал” написаха „еврокалипсис” с аналогия на апокалипсис. И финансовият министър Симеон Дянков  е на мнение, че до шест месеца, има по-голяма вероятност от 50% еврото да го няма. Сега аз си мисля, че при толкова сериозно говорене, при толкова сериозен проблем би трябвало да имаме план „Б”, нали така? Чавдар Николов – икономист и Владимир Каролев – икономист.

Чавдар Николов: Аз мисля, че проблемите тук са два –единият еврото, другият Симеон Дянков.

Водещ: А, кой е по-голям проблем, според вас?

Чавдар Николов: За България по-големият проблем е Симеон Дянков. Просто, по този начин на говорене, това, което успя тези дни да каже пред микрофоните, част от които го хванах, друго го прочетох, не може да си позволи нито едни финансов министър, който е на финансовите пазари, това внася нестабилност...

Водещ: Какво ще кажете на Оли Рен тогава?

Чавдар Николов: Това един път го казах, ще го кажа още един път. България има неща, които не може да си ги позволи... Той все пак е еврокомисар, може... там е съвсем друг контекста. И Меркел си позволи някои неща. Там контекста е – държавите от групата, където трябва да влязат в ред, защото иначе може да има включително отстранени държави от Еврозоната. Всичките тези апокалиптични сценарии, които се разиграват по българската преса и не само по българската преса, са силно преувеличени, ако трябва да цитираме Марк Твен – силно преувеличена е смъртта на еврото.

Водещ: Силно преувеличена, господин Каролев?

Владимир Каролев: И аз така мисля, защото ако въобще има проблем с еврото.... ще бъде краткосрочен и ще продължи да спада неговата стойност. Еврозоната е...

Водещ: Извинявайте, че ви прекъсвам, като казахте – ще  продължи да спада неговата стойност, един от гостите, които миналата седмица бяха в „Здравей България!” в неформален разговор каза, че си е купил доста голяма сума в евро, ей така, с цел спекула и каза – сега ще видите догодина как е изкарват пари от тази работа.

Владимир Каролев: Възможно е и един от елементарните въпроси, които се задават от студентите е – каква е вероятността да се увеличи или намали цената на какъвто и да е актив и правилният отговор е - 50%.

Водещ: 50%, че еврото си отива, според вас?

Владимир Каролев: Не, не. Нямам предвид това.

Чавдар Николов: 50% ще се покачи и 50% ще се намали.

Владимир Каролев: Това е шанса, да, това е шанса. Само ще припомня, „Груп” финансово инвестиционно беше купила 270 милиона долара от акции на "Леман брадърс" само няколко дена преди „Леман” да фалира и ги загуби. Така че, спекулацията е едно, реалностите са други. Да се върнем към еврото. Еврото когато е направено, то е моделирано, въобще Европейската централна банка е моделирана подобно на... подобно, не точно, подобно на федералната система от резервни... В САЩ е имало няколко фалита на големи щати, с размерите няколко пъти Гърция, говоря за фалит на щат, който е като фалит на държава в Европа и единственият резултат, примерно 1995 година, Ню Йорк 1975 година, и единственият резултат беше, че доларът поевтиня много и след това се възстанови. Но, това което може да стане е, че може да излязат държави от Еврозоната, макар че аз и това не мисля, че ще стане, например Гърция... защото ще бъде много по-скъпо това за самите политици и за самата държава, отколкото да си стегнат колана и да останат в Еврозоната.

Водещ: Тоест, за гърците е по-добре да се върнат към драхмата?

Владимир Каролев: Не е по-добре, по-зле е. Много по-зле ще бъде за тях, особено за политиците, защото ще започне една много здрава инфлация, ако вземем принципа на Гърция, ще се обезценява непрекъснато гръцката драхма, което означава, че спестяванията на гърците ще изчезнат, икономиката ще колапсира, което според мен, тези държави, които трябва да си стегнат коланите, ще го направят, но всъщност, 9 декември, след студентският празник може би е вододелния ден, защото тогава ще стане ясно дали ще има стягане на коланите или не.

Водещ: Тогава има Среща на върха в ЕС и големите ще вземат определени решения?

Чавдар Николов: Ние с господин Каролев не се срещаме за първи път и много рядко говорим едно и също, но днес е интересно, че мненията ни съвпадат, защото става дума не толкова за икономика на България, а става дума за по-глобални проблеми. А за какво става дума? Сега тук има една малка корекция на това, което искам да кажа. Това е правилно по федералната резервна система, обаче Еврозоната, евросистемата ако трябва да се каже, обаче тя следва системата на Германската централна банка.... Това сега ще ви го разшифровам. Има нещо, което германците не искат да направят и ще трябва да го направят, според мен. Но, преди да го направят трябва да въведат дисциплина. Това е смисъла на фискалния съюз. Това, което им каза Обама, Обама каза: -Когато сме се обърнали държавата към федералния резерв, тя винаги е рефинансирала държавните облигации...

Водещ: Чакайте сега, значи Германия е нещо като държавния резерв на ЕС...

Чавдар Николов: Не Германия, а принципите, които са заложени под германско влияние в Европейската централна банка. Тук има лош спомен от Ваймарската република, когато инфлацията е била милиарди, милиарди. В къщи хората си колекционират едни такива банкноти с хиляда милиарда марки от двадесетте години. Това е един праг, който Германия ще го прескочи... Въпросът не е толкова в еврооблигации или в не знам какво си... а е в това,, което каза господин Каролев, тука ние ще го платим в края на краищата с инфлация. Тоест, Европейската централна банка ще купува облигации, ще вкара повече евро, еврото полека-лека ще тръгне надолу...

Водещ: Може ли по-просто да кажете какво каза, според вас, преди няколко дни Оли Рен, когато каза, че до десет дни се решава съдбата на еврото. Тези десет дни изтичат в края на тази седмица – „еврокалипсис”, както коментират, и то не Симеон Дянков, а Оли Рен говори.

Чавдар Николов: Симеон Дянков е специален случай, хумористичен донякъде, стига да нямаше и трагични черти във всичкото. Оли Рен говори за голямата реформа, а голямата реформа вече в Европа тя е в посока федерализъм, защото системата на еврото не може да функционира. Тя изпадна в противоречие сама със себе си. Имате единна валута, а в същото време имате суверенни бюджети. Какво значи това? Това значи, че вие вътре програмирате един огромен проблем, който се наслагва и на десетата година...

Водещ: И значи сега, какво ще решат в такъв случай – да няма единна валута или да няма толкова суверенни бюджети, това ли е избора...

Чавдар Николов: Не, единна валута ще има, но бюджетите няма да бъдат суверенни, това ще е фискалния съюз.

Водещ: Или пък няма да има единна валута?  Не е ли възможно такова решение в петък...

Чавдар Николов: Вижте, само това да кажа. И тук са правени сметки, а минаването към национални валути ще струва половината от брутния вътрешен продукт...

Водещ: А как става минаването към национална валута? Примерно, как гърците ще минат към драхмата?

Владимир Каролев: Драхми нямат, но печатница имат.

Чавдар Николов: Печатница имат и винаги могат да се напечатат, за една нощ... Реформата 49-та година в Германия е извършена с американска помощ за една седмица при пълна тайна...

Владимир Каролев: Почва дойче марката да функционира... Значи, няма проблем да минат гърците към драхма, пускат печатницата и започват да печатат драхми, но ще е голямо нещастие за всички гърци... всъщност нещастие за тези, които имат спестявания. Ще е щастие за тези, които имат да връщат заеми. Защото когато има инфлация тя наказва тези, които имат  спестявания, а облагодетелства тези, които имат да връщат заеми, защото парите се обезценяват. И всъщност, политиците, включително и гръцките, го знаят това нещо и те ще ги обесят гръцките политици ако се върнат към драхмата, буквално казвам. Така че, не очаквам това да стане, а очаквам в петък, да се вземе решение, за което професорът говори, а това е постепенно преминаване към координиране на първия етап на националните бюджети, но не кой какво да харчи в държавата, това трябва да е ясно, а какви да бъдат правилата за фискална дисциплина. Тоест, всяка държава сама ще определя дали с пари на бюджета ще строи училища или детски градини, но ще има таван за държавните разходи.

Водещ: Искам за България да ви питам. Първо, България добра ли е за фискалната дисциплина, в крайна сметка, според вас?  Смеете се, господин Николов, защо?

Владимир Каролев: Тука може би вече имаме разлика в мненията.

Чавдар Николов: Ще кажем различни неща, за да стане интересно.

Владимир Каролев: Значи, първо под фискална дисциплина, под  фискална политика се разбират политиката на данъците и според мен, е добра.

Чавдар Николов: Това са приходите.

Владимир Каролев: Това е приходната част, а по отношение на разходната част, според мен, в България през последните дванадесет години е добра, защото последната година, в която имахме дефицити преди  да дойде кризата беше 2000-та година и малък дефицит 2001 година. Тоест, четвърто поредно правителство общо взето държи колана стегнат. По отношение на икономическата политика и аз имам критика към сегашното правителство, но не е това темата днес.

Водещ: Според вас, така ли е?

Чавдар Николов: Много е спорно, че българският бюджет е в ред, според мен е на глинени крака. Той зависи главно от един данък, това е ДДС. А ДДС, както е известно, в условия на спадащо потребление, показва уязвимост на цялата система.

Водещ: Аз ви питах за финансовата дисциплина, за да ви задам и следващия въпрос – ако се  променят границите на еврото в рамките на Евросъюза, отпаднат едни държави, други... Северната еврозона, за която става въпрос..., България с тази дисциплина може и да стане част от този отбор на богатите при положение, че не можа да спази критериите...

Чавдар Николов: Това е един весел въпрос..., защото аз им обяснявах на ентусиастите, че 2010 и 2013 година не бива да ставаме членове на еврото, сага в момента са се обърнали нещата, че най-големият привърженик на еврото се оказвам аз, който викам  - тези координати, хоризонти, които ви чертах след 2016-та, по моите схеми, нека да си останат, България трябва да стане член на еврото. Но във всеки случаи, не толкова краткосрочно, според мен 2016-2017 година, натам, свързано с ценови...

Водещ: Тоест, добре е, че до момента не сме се присъединили. Добре, че не изпълнихме онези критерии.

Владимир Каролев: Не, имаше една година, когато ги изпълнявахме, но това беше последната година преди изборите. Ако има промяна в еврото, ще има... някои държави ще напуснат Еврозоната, но пак казвам – това няма да стане. При всички случаи, аз мисля, че еврото има бъдеще, защото ножа е опрял до кокала и ще има вкарване на финансова дисциплина в държавите, които бяха разпуснали колана и това ще е добре за еврото, включително ще бъде добре и за България.

Водещ: Трябва да приключваме, извинявайте колеги, още един въпрос имам, за депозитите, които държат хората в евро в момента. Има ли това някакво значение предвид задаващата се криза? Много кратко?

Владимир Каролев: Ако еврото започне да се обезценява, това ще е лошо за тези, които имат депозити в евро, но моя съвет е да не ги сменят в долари, защото по принцип човек трябва да си държи спестяванията във валутата...

Водещ: Има ли разлика в евро или в лева?

Владимир Каролев: Няма. Точно това щях да кажа. Човек трябва да държи спестяванията си във валутата, в която са му доходите. Понеже в България повечето изкарваме парите си в левове, би трябвало да спестяваме в левове или в евро.

Водещ: Много кратко.

Чавдар Николов: Това е рецептата, все пак ако има някакви големи суми пак могат да обърнат част в долари, част във франкове швейцарски и т.н., но и двете валути са достатъчно несигурни в момента – и долара и еврото, за да човек да се фиксира върху някоя от тях.

Владимир Каролев: Един много известен професор по икономика каза преди една седмица по „Ройтер”, че – „Това, което е сигурно днеска, е, че нищо не е сигурно”.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.