София /КРОСС/ Приключи първата седмица от 17-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и 7-ата среща на страните към Протокола от Киото (ПК), които се провеждат в град Дърбан, Южна Африка, от 28 ноември до 9 декември 2011 г.
Целта на конференцията е да се постигне напредък по отношение на проекта за ново споразумение за глобални мерки за справяне с последствията и предотвратяване на изменението на климата, след изтичане на Протокола от Киото в края на 2012 г. Тя се провежда във формат пленарни сесии и дискусии във формални и неформални групи, като първата седмица беше посветена на финализиране на експертно ниво на проекторешения по ключови въпроси от преговорите.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще участва като ръководител на българската делегация във високия сегмент, който ще се проведе в периода 6-9 декември 2011 г. Пред министрите и ръководителите на делегации ще бъдат представени резултатите от преговорните сесии и постигнатите споразумения през 2011 г. Министрите ще търсят политически компромиси и решения с оглед постигането на напредък в решаване на конфликтните въпроси и постигане на глобално споразумение за смекчаване изменението на климата, адаптация към неговите последствия и сближаване на позициите на развити и развиващи се страни.
Дългосрочната цел на международните преговори по изменение на климата е ограничаване повишаването на глобалната температура до не повече от 2 градуса по Целзий до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г. Пряко свързано с постигането на тази цел е осигуряване договарянето на ново, широко правно-обвързващо споразумение с по-високи цели за намаляване на емисиите от повече държави. Конкретните въпроси, които следва да бъдат разгледани и договорени в Дърбан, за да се продължи прогресът за постигане на новото споразумение, са: цели на страните за намаляване на емисиите на парникови газове след изтичане на Протокола от Киото в края на 2012 г.; продължителност и вид на следващ период на ангажименти за намаляване на изменението на климата, както и решаване на въпроса с управлението на очаквания преходен период преди влизането в сила на ново споразумение; ангажименти на страните за финансиране на дейности, свързани с предотвратяване и намаляване изменението на климата в развиващите се държави; създаване на нови пазарни механизми за подпомагане намаляването на емисиите на страните и реформиране на досега съществуващите механизми към Протокола от Киото; развитие на спорния въпрос, страните с излишък от Предписани емисионни единици да могат да прехвърлят неизползваното си количество за следващ период и за търговия;решение за правила за отчитането на промени в сектора Земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство в новото споразумение след 2012 г.; развитие на въпроса за преразглеждане на статута на страни с „икономики в преход" към РКОНИК, както и решение за специалната ситуация на някои страни;включване на емисиите на парникови газове от авиационния и морския транспорт в ограничителни режими на ниво ЕС и ООН;намаляване на емисиите от обезлесяване и разрушаване на горите в развиващите се страни, и др.

Решенията, взети по гореизброените въпроси, ще са от ключово значение за България и евентуални договорености, постигнати в Дърбан, ще следва да бъдат прилагани впоследствие от страната.
България е част от международните усилия за смекчаване изменението на климата от самото начало на процеса, страна е по РКООНИК и е поела количествени, обвързващи ангажименти по Протокола от Киото (ПК). България ще преизпълни целта си, заложена в първия период (2008-2012 г.) на ПК - 8% намаление на емисиите спрямо базовата за страната ни 1988 г.
Като държава-членка на ЕС, България се е ангажирала да даде своя принос в усилията на Общността за 20 % намаляване на емисиите към 2020 г. спрямо 1990 г. и 30 % редукция при условие, че всички въглеродно интензивни икономики (като САЩ, Китай, Индия, Бразилия и др.) се включат с усилия в тази посока.
България участва интензивно в усилията за договаряне на правна рамка, която да ангажира страните за смекчаване изменението на климата в глобален план.
Основният за страната въпрос е свързан с продължаването на пазарните механизми за търговия с емисии, запазване на създадения вече въглероден пазар и създаване на нови механизми, които да го доразвият. Участието на България във въглеродната търговия дава възможност за прилагане на по-ефективни усилия за намаляване на емисиите.