София /КРОСС/ Институтът за съвременно изкуство представя изложбата "Изкуство на градската намеса". Тя ще бъде открита днес от 18:00 часа в Галерия ИСИ в София. Изложбата ще може да бъде видяна до 21 януари 2012 г.

Нисък бюджет и максимално ефективна художествена намеса в публичното пространство - това е идеята на проекта, който ще бъде представен в галерия ИСИ-София.

Петима млади художници ще покажат фото, видео и звукова документация от своите интервенции в градската среда през миналото лято. Забавни, иронични, критични, носталгични, поетични - тези артистични намеси фокусират вниманието върху дисфункционалните аспекти на „дивото" неолиберално пространство, което обитаваме през последните 20 години. Те задават въпроса: има ли още място за отделния човек и за неговите всекидневни грижи и радости.

Викенти Комитски коригира грешките в националистическите графити по сградите на София. Освен това се грижи за работещите по улиците, инсталирайки държачи за чаши по врати, улуци, телефонни будки и парапети.

Вероника Цекова се вълнува от загубеното усещане за уют, безопасност и добросъседство. Пространствата за детски забавления в града драстично намаляват, а заедно с тях изчезват и самите игри. Художничката възстановява скачането на въже, играта на дама и махленския футбол - несанкционирани и естествени забавления, които се пораждат от естествени връзки и изграждат нови отношения.

Кирил Кузманов конструира сложна машина, която включва велосипед, чадър, високоговорители и др., с която подслушва градския живот по улиците на София. И го излъчва обратно с три секунди забавяне. Никой не е застрахован от шпиониране в съвременния град - това е ироничното, но и съвсем валидно „послание" на произведението.

Мирослав Христов и група „Плюс" смятат, че градската среда трябва да си почине от човешкото (нашето!) насилие. И поставят хотелски табелки „Не безпокойте!" до живи (хора, четящи вестници по пейки) и неживи (изоставени къде ли не коли) обекти. А фигури от различни паметници обзавеждат с възглавници - именно там, където градът спи, вместо да дебатира своето минало и настояще.

Самуил Стоянов облича уличните лампи в центъра на Добрич в черни найлонови торби за боклук. Така художникът коментира привичната вече липса на човешко измерение в градската среда, отсъствието на красота и рационална простота в нея - такава, чрез която лампите претърпяват магическа трансформация и през нощта...

Изкуството на градската намеса е проект, иницииран от Асоцицията за съвременно изкуство "Ротор", Грац (Австрия); Университетът Я. Е. Пуркиние, Усти над Лабем (Чехия); [BLOK] - Местна база за културно обновяване, Загреб; Фондация Синята къща, Амстердам; Институт за съвременно изкуство - София и NABA - Нова академия за изящни изкуства, Милано (Италия).

Темата на проекта е естествено продължение на дейността на ИСИ - София, свързана с „Визуален семинар", 2003-2006. Тя засяга многообразието на проблемите на джентрификацията; изследва етапите от развитието на нео-капитализма и създаването на новата градска класа от потребители през визуални маркери в града и обществото; променящата се роля на художниците и интелектуалците в обществения дебат; проучване на спецификите на (обикновено) невидимите и непревилегировани общности.

Проектът е подкрепен от Културната програма на Европейския съюз.