Отложи ли се сривът в Еврозоната?
Секция: Коментари
09 Декември 2011 10:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Отложи ли се сривът в Еврозоната?

Коментар на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика пред БНР

 

Дали е отложен сривът, тепърва ще става ясно, защото има още много неясни неща. Факт е обаче, че има някакво взето решение, в което всички участваме. Това, с което веднага мога да се съглася е изказването на Барозу, че „каквото и да решим, оттук нататък трябва да го прилагаме”. И в момента има някакви правила, но видяхме, че не приложението им е основната причина за сегашната ситуация. България принципно в последните години води отговорна бюджетна политика, т.е. има намаление на дефицита, предвидено е и по-голямо ограничаване, имаме нисък дълг. България е от страните, които могат да подкрепят всякакви решения на европейско ниво, които водят до крайната цел- всички страни да станат такива. Притеснението идва от съмнението дали няма да е в повече координирано управление на икономическата политика на ниво ЕС. От информации, изтекли в последните дни, има предложения не само за повече координация в бюджетната политика, а и ЕС да има намеса в общата икономическа политика. Фактът, че трябва да се разглеждат бюджетите на отделните страни от ЕС, може да бъде обезпокоителен, ако това доведе до много по-голяма намеса в националните икономически политики от страна на Брюксел. Всеки бюджет е отражение на икономическата политика на правителствата и това не бива да се пренебрегва. То трябва да се има предвид като се присъединяваме към едно такова фискално споразумение. Ние сега не сме от проблемните страни и имаме възможност да се присъединим към това споразумение. Логично е да подкрепяме страните, които се стараят да водят добра бюджетна политика, защото сме една от тези страни, водим разумна политика. Би било добре да има 27 страни, подкрепили споразумението или поне 25, но всяка страна обмисля предложението от тук нататък. Ако това не стане, започва да се оформя една група бюджетно по-отговорна и друга група, която остава извън нея. Дори да не искаме да делим страните на две, то се случва.

Така и двете групи губят, защото са взаимосвързани в ЕС. Различните бюджетни правила ще се отразят на тези отношения. Нужно е решение на по-широка основа, а не да разписва конкретни неща, от които и ние се опасяваме. Колкото по-конкретни стават решенията, толкова по малко страни виждат детайлите като своя политика и в крайна сметка това не води до решение на общите проблеми.