Исторически календар за 10 декември
Секция: История
10 Декември 2011 09:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Исторически календар за 10 декември

София /КРОСС/

Събития

1520 г. — Религиозният реформатор Мартин Лутер публично изгаря папската була.

1768 г. — В Англия е основана Кралска академия на науките (Royal Society).

1799 г. — Франция става първата страна в света, която въвежда метричната система, основана на метъра и килограма.

1817 г. — Мисисипи става 20-тия американски щат.

1845 г. — Британският инженер Робърт Томпсън патентова пневматичната гума.

1848 г. — Първите президентски избори във Франция са спечелени от племенника на Наполеон Бонапарт — Луи Наполеон Бонапарт.

1868 г. — В Лондон заработва първият в света уличен светофар.

1869 г. — В щата Уайоминг жените получават право да гласуват.

1877 г. — Руско-турска война (1877–1878):Битка при Плевен: Руските войски превземат Плевен след 3-месечна обсада.

1878 г. — Основана е Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.

1880 г. — Съставено е четвъртото правителство на България, начело с Петко Каравелов.

1898 г. — В резултат на договор между САЩ и Испания, Куба става независима държава.

1900 г. — Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов.

1901 г. — Раздадени са първите Нобелови награди: за физика — на Вилхелм Рьонтген; за химия — на Якоб Вант-Гоф; за физиология и медицина — на Емил Беринг; за литература — на Рене Сюли Прюдом; за мир — на Фредерик Паси и Жан Анри Дюнан.

1906 г. — Американският президент Теодор Рузвелт спечелва Нобелова награда за мир и става първия американец спечелил Нобелова награда.

1921 г. — В СССР е извършена денационализация на дребните предприятия — до 10 наети работници.

1941 г. — Втората световна война: Японската армия унищожава 2 британски военни кораба, загиват около 800 моряци.

1941 г. — Втората световна война: Японската армия завладява американския остров Гуам.

1943 г. — Втората световна война: Трета бомбардировка на София от британско-американската авиация.

1945 г. — Правителството на САЩ дава съгласие за изграждане на главна резиденция на ООН в Ню Йорк.

1947 г. — Шестото Велико Народно събрание избира за министър-председател Георги Димитров и му възлага да състави правителство на Отечествения фронт.

1948 г. — Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека.

1956 г. — Философът Тодор Павлов е преизбран за председател на БАН.

1964 г. — Френският писател Жан-Пол Сартър отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература като израз на пацифистките си убеждения и против откритието на Алфред Нобел.

1975 г. — Активистът Андрей Сахаров е награден с Нобелова награда за мир, приета от неговата жена.

1977 г. — В чест на 100-годишнината от освобождението на Плевен от османска власт в града е открита панорамата Плевенска епопея.

1981 г. — Общото събрание на ООН одобрява предложението на Пакистан за създаване на зона свободна от ядрени оръжия в Южна Азия.

1989 г. — В Чехословакия е избрано първото некомунистическо правителство, а президентът Густав Хусак подава оставка.

1999 г. — По време на срещата на ръководителите на държавите от ЕС в Хелзинки е взето решение за преговори с България за присъединяване.

2001 г. — Открит е спътникът Автоноя от екипа от астрономи Скот Шепърд, Дейвид Джуит и Ян Клайн.

2009 г. — Състои се премиерата на филма Аватар.

 

Родени

 

1610 г. — Адриан ван Остаде, холандски художник († 1685 г.)

1804 г. — Карл Густав Якоб Якоби, немски математик († 1851 г.)

1815 г. — Ада Лъвлейс, британска математичка († 1852 г.)

1822 г. — Цезар Франк, белгийски композитор († 1890 г.)

1830 г. — Емили Дикинсън, американска поетеса († 1886 г.)

1874 г. — Никола Парапанов, български военен деец (+ 1937)

1883 г. — Андрей Вишински, юрист († 1954 г.)

1883 г. — Христо Герчев, български общественик († 1966 г.)

1891 г. — Нели Закс, немска поетеса, Нобелов лауреат († 1970 г.)

1909 г. — Адалберт Антонов, български партизанин († 1942 г.)

1914 г. — Дороти Ламур, американска актриса († 1996 г.)

1920 г. — Станко Тодоров, министър-председател на България († 1996 г.)

1926 г. — Катя Зехирева, българска актриса († 2009 г.)

1930 г. — Асен Хаджиолов, български политик († 1996 г.)

1938 г. — Юрий Темирканов, руски диригент

1945 г. — Петър Гюзелев, български рок музикант, китарист в рок група Щурците

1948 г. — Абу Абас, палестински терорист († 2004 г.)

1948 г. — Иван Младенов, български режисьор

1954 г. — Любомир Михайловски, политик

1955 г. — Ивайло Христов, български актьор

1955 г. — Ким Мехмети, писател от Република Македония

1955 г. — Максим Бехар, български журналист

1957 г. — Иван Лебанов, ски-бегач

1958 г. — Веселин Михайлов, български футболист

1962 г. — Гриша Ганчев, български бизнесмен

1964 г. — Таисия Повалий, украинска актриса

1965 г. — Славчо Бинев, български бизнесмен

1972 г. — Брайън Молко, американски вокалист (Placebo)

1973 г. — Габриела Спаник, венецуелска актриса

1974 г. — Стефан А. Щерев, български артист

1980 г. — Масари, ливано-канадски изпълнител

 

Починали

 

1041 г. — Михаил IV, византийски император (* 1010 г.)

1198 г. — Авероес, арабски философ (* 1126 г.)

1475 г. — Паоло Учело, флорентински художник (* 1397 г.)

1494 г. — Ханс Мемлинг, фламандски художник (* ок. 1435 г.)

1618 г. — Джулио Качини, италиански композитор (* 1551 г.)

1831 г. — Томас Йохан Зеебек, немски физик (* 1770 г.)

1850 г. — Юзеф Бем, полски генерал (* 1794 г.)

1851 г. — Карл Дрез, немски изобретател (* 1785 г.)

1865 г. — Леополд I, крал на белгийците (* 1790 г.)

1884 г. — Иван Степанович Крижин, руски топограф (* ? г.)

1889 г. — Лудвиг Анценгрубер, австрийски драматург (* 1839 г.)

1896 г. — Алфред Нобел, шведски химик (* 1833 г.)

1916 г. — Никола Петров, български художник (* 1881 г.)

1926 г. — Никола Пашич, министър-председател на Сърбия (* 1845 г.)

1928 г. — Чарлз Рене Макинтош, британски архитект (* 1868 г.)

1936 г. — Луиджи Пирандело, италиански писател, Нобелов лауреат (* 1867 г.)

1944 г. — Пол Отле, белгийски библиограф (* 1868 г.)

1944 г. — Тодор Чипев, български издател (* 1867 г.)

1967 г. — Отис Рединг, американски певец (* 1941 г.)

1986 г. — Кейт Улф, фолклорна певица (* 1942 г.)

1987 г. — Камен Зидаров, български поет (* 1902 г.)

1988 г. — Ричард Кастелано, американски актьор (* 1933 г.)

1999 г. — Франьо Туджман, хърватски политик (* 1922 г.)

2005 г. — Мери Джаксън, американска актриса (* 1910 г.)

2005 г. — Ричард Прайър, американски актьор (* 1940 г.)

2006 г. — Аугусто Пиночет, чилийски диктатор (* 1915 г.)

2006 г. — Цветан (Чочо) Владовски, български музикант (* 1956 г.)

2007 г. — Григорий Климов, руски писател (* 1918 г.)

 

Празници

 

Плевен — Празник на града, Освобождението на Плевен

ООН — Ден на човешките права (от 1950 г.)

Екваториална Гвинея, Камбоджа, Намибия, Кирибати, Търкс и Кайкос — Държавен празник на правата на човека

Тайланд — Ден на Конституцията (от 1932 г.)

/НИ/