Ивайло Калфин, член на Европейския парламент, в интервю за БНТ и предаването "Денят започва"

Водещ: Добро утро казвам на евродепутата от Партията на европейските социалисти /ПЕС/ Ивайло Калфин, заместник-председател на Комисията по бюджетни въпроси в Европарламента, добро утро и здравейте.
Ивайло Калфин: Здравейте.
Водещ: Да започнем с вътрешнополитическите неща, макар че, вече не знам дали има разлика строга между вътрешнополитическите и външнополитическите, но... Президентът наложи вето на Закона за държавното обществено осигуряване, или иначе казано на пенсионната реформа. Вероятно, може би президентът за последен път се възползва от правото си конституционно, на вето, но какъв ще е ефекта от това, според вас?
Ивайло Калфин: Надявам се да не е формален. Надявам се, парламентът действително да разгледа мотивите на президента. В тях има много смисъл, има и икономически смисъл. Това е всичко друго, но не популиски ход. Тук става въпрос за поети ангажименти, за вече договорена стъпка на пенсионната реформа. Тук става въпрос за отказ от едно правило, което вярно не се спазва през последните три години, но е много важно за нашата пенсионна система, за увеличаването на пенсиите със средния осигурителен доход, инфлацията. Това са важни неща, които са досегашната съществуваща пенсионна система. Да се променя тя за един месец или за два месеца и нещо, което е договорено преди това, лишава от всякакво доверие в нея. В крайна сметка, всяка пенсионна система се крепи на доверието на хората.
Водещ: Ако това не е правилният начин за случване на реформата, какъв е, според вас, правилния начин, каква е алтернативата?
Ивайло Калфин: Пенсионните реформи в цял свят са дългосрочни реформи, нещо подобно на това, което правителството миналата година се опита да направи. То става с диалог със социалните партньори, с работодатели, синдикати, с някаква договореност, с обсъждане с опозицията в парламента. В крайна сметка, това са мерки, които излизат далеч извън мандата на едно правителство и се предполага, че по тях трябва да има по-широко съгласие. Това, което беше постигнато миналата година, сега беше абсолютно нарушено и на практика без никакъв диалог с никого беше наложено новото решение. Няма как да има доверие в една пенсионна система. В крайна сметка тя се крепи на очакването, че хората ще получат един ден пенсия от нея.
Водещ: Да поговорим малко за шистовия газ, защото това беше една от темите, по която имахте силен ангажимент по време на предизборната ви кампания. Вие тогава предложихте да има референдум за добива и проучването на шистов газ. Първоначално управляващите като че ли, не приеха тази идея. Съвсем наскоро, при последното си гостуване тук, в сутрешния блок обаче, министър Трайчо Трайков заяви, че идеята е добра и той би подкрепил един национален референдум по повод проучването за шистов газ. Какво мислите за тази еволюция?
Ивайло Калфин: Ако това се случи, то би били чудесно, това би било успех на всички тези, които искат да се чуе истината за рисковете от добива на шистов газ. Включително, чухме и какво каза премиера, че ако се внесе предложение за спиране на добива, той ще помоли групата на ГЕРБ да подкрепи това предложение. Такова предложение има сега в парламента. Последните дни обаче виждам, господин Трайков пак започва някаква кампания и даже казва, че сега ще започне разяснителна кампания по-голяма за шистовия газ. Няма много какво да се разяснява. Там има рискове, рисковете са безспорни и рисковете могат да нанесат тежки поражения. Просто, при тази технология, не е редно да се добива шистов газ в България. Ако не свикат национален референдум, аз мисля че би трябвало да се тръгне към местен референдум и аз лично бих съдействал изцяло за това. Това е важна тема, тя е важна в Европа и аз съм ангажиран с нея още преди да стане дума в България за нея и смятам да продължа с ангажимента си.
Водещ: Без референдум обаче „Бургас Александруполис" няма да го бъде, правителството се отказа от този проект. Точните думи на министър Трайков са, че той е с „нулево значение" за нас?
Ивайло Калфин: Това показва силно неразбиране и жалко, че идва от министъра на енергетиката. Този проект е със стратегическо значение за нас. Сигурно по-кратък път е да мине през Турция, връзката между Черно и Средиземно море. Аз ще ви припомня преди години, когато по време на правителството на Иван Костов, той казваше, че е абсурд Русия да построи „Син поток", да мине покрай нас и да достави газ пряко в Турция. Оказа се, че това се случи, докато той го приказваше. Сега просто ще ни заобиколи тръбата с газ. Не знам, господин Трайков, защо мисли, че когато през една страна минават стратегически ресурси като транзит, това не е в интерес за страната. Това е просто абсурдна позиция.
Водещ: Смятате ли, че можем да претърпим и финансови щети от факта, че се отказваме от „Бургас Александруполис"?
Ивайло Калфин: Разчитам правителството все пак да се и направило сметка за финансовите последствия. Няма да има никакво оправдание ако се наложи да плащаме от джоба си глоби. Мен ме е страх, че и от други големи проекти, заради тази - близо тригодишна вече липса на позиция, ще ни излезе доста скъпо, даже и да не ги направим.
Водещ: Какво имате предвид?
Ивайло Калфин: Имам предвид „Белене".
Водещ: „Белене"?
Ивайло Калфин: Да. Имам предвид „Белене", защото там отговорът на правителството се бави и те някакви договори щяха да четат, прочетоха ги, после нещо започнаха някакви преговори, после спряха... Трета година ще стане това нещо. Сега чуваме, господин Плевнелиев отново започва също - сега ще видим договорите... Стига вече.
Водещ: Смятате ли, че случилото се с „Бургас Александруполис", позицията ни по този проект... подсказва съдбата на другите проекти, включително на „Белене", включително на „Южен поток"?
Ивайло Калфин: Не бих казал, че подсказва, защото не виждам някаква последователност в действията на правителството-. Всичко може да се очаква от него, просто няма позиция. Точно това е големият проблем, с тази несигурност, не се знае какво ще се случи, какво решение ще вземе правителството. Не се знае с важни в енергетиката ни проекти какво се случва. Ще ви дам за пример електроразпределението, това, което E.ON продаде. България го продаде преди седем години за 140 милиона. Сега новият собственик, тогава го продаде за 133 - по-ниска цена. Видя се, че има проблеми с приватизацията на електроразпределителните дружества. Какво пречеше на държавата да си го купи обратно, за по-малко пари, отколкото го е продала и да наложи стандарт, така че и другите две електроразпределителни дружества да го спазват и него. След това, когато всички се убедят, че електроразпределението работи по най-честния начин, тогава да се освободи от този дял. Вместо това, идва една фирма, която аз още не мога да разбера откъде идват акционерите.
Водещ: Нещо като приватизацията на „Булгартабак".
Ивайло Калфин: Нещо подобно, но това са важни структури... те на практика са монополисти, тези предприятия.
Водещ: Да поговорим малко за европарите, защото това е много важна тема. В отговор на ваше запитване до Европеската комисия стана ясно, че България няма да получи полагаемите и се средства от европейския бюджет за тази година по ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите вноски с Румъния и Гърция. Защо се стигна до тук, чия е вината за това?
Ивайло Калфин: Вината е... чух много нервна реакция в различни части на правителството. Аз имам писмени отговори на ЕК така че, каквото и да говорят, това е факт. За 2011 година има отделени средства за България. България е забавила процедурите, не е могла да ги освободи и тези средства 2011 година се пренасочват в други проекти, в рамките на така наречения „общ трансфер на европейския бюджет", където всички непохарчени пари, тази година 720 милиона евро, всички непохарчени и неусвоени пари се прехвърлят в други проекти или се връщат на страните-членки. Фактът, че заделените за България пари тази година, не бяха усвоени.
Водещ: Всъщност това, че се лишаваме от годишната вноска за газовите връзки с Румъния и Гърция, нещо което е изключително важно за нас, поставя ли под съмнение изграждането на тези газови връзки, или поне отлагането им във времето?
Ивайло Калфин: Ние имаме шанса следващата година отново да поискаме пари от ЕС. Но ще припомня, че това са средства по програмата за плана за икономическо възстановяване на ЕС, той беше приет в началото на 2009 година. Ще стане три години вече, в които ние все още си намираме оправдание - защото се сменила фирмата, сменила се... не знам си кой си, не знам какво се случва... Общо взето, три години ние не можем да започнем процедурите по строителството на тези връзки. В тях се крие независимостта на България, енергийната. Когато ги построим, заедно с тази към Турция, ние ще можем да внасяме газ от цял свят. Това означава, че ние ще имаме алтернативи, не добива на шистов газ, който е изключително вреден и опасен за държавата.
Водещ: Какви са, според вас, изводите от Европейския съвет, който приключи преди дни - споразумение за нов фискален съюз, с по-строги бюджетни правила в Еврозоната? Ще спаси ли това еврото, ще спаси ли въобще политическия съюз, Европейски съюз, или е рано да викаме ура?
Ивайло Калфин: Напрежението и емоцията около този Европейски съвет бяха много големи, особено преди него. Даже Оли Рен излезе и каза - ето, започва обратното броене, Европа ще я има или няма да я има... Оказа не, че не е така. Съветът не прие нито едно разтърсващо, важно особено решение. Европа продължава да я има и аз съм уверен, че ЕС и еврото ще се запазят. Това, което се реши на практика, за тези автоматични санкции, за призива на страните да си включат в конституциите изискването за 3% дефицит, го има в пакета от шест регламента, които се приеха есента. Така че, там няма нищо ново. Има наново още едно подканяне, желание да си сложи подпис на страните-членки под този ангажимент да си вкарат в конституциите трите процента дефицит. Аз съм убеден, че няма да проработи тази мярка, първо. Второ, тя е дългосрочна. И ако търсим дългосрочно, което е принципно правило да има след като има единна валута, да има повече елементи на по-обща бюджетна политика, това минава през увеличение на европейския бюджет, а не през записване в конституциите каквито и да е числа... а това не се прави.
Водещ: Всъщност вестник „Щпигел" коментира, че тази мярка може да се окаже незаконна?
Ивайло Калфин: Има много правни въпроси по нея. Какво значи Европейският съд да следи дали страните-членки са го въвели в законодателството си? Това на практика няма да има статут на европейско законодателство, ако не се измисли, особено някакъв начин. Какво означава... даже и да влезе в конституцията, представяте си парламентът на Италия приема дефицит 4%, конституционният съд казва - не, това не отговаря на конституцията... И какво се случва? Конституционният съд пише бюджет, или парламентът, който е знаел предварително за това условие, прави нещо... Просто няма да заработи тази мярка. Тя не е решението, което се дава дългосрочно. Което е по-притеснителното обаче, че краткосрочните решения също липсваха. Това, което трябва да се направи в ЕС и ми се струва, че европейските лидери все повече ще го разберат, ще трябва да си преглътнат част от гордостта е, да се пусне много по-активно Международния валутен фонд да сключва договори със страните, които имат затруднения, да отстъпи Германия и частично да се издадат европейски облигации и Европейската централна банка да се остави да работи активно на дълговите пазари. Това са трите елемента, които могат да дадат увереност на финансовите пазари, че Европа може да се справи с проблема. Вместо да се затваря в тесен кръг страните, тя трябва да се отвори, да се потърси финансиране от Америка, от Япония, от Китай, там, където има свободни пари и интерес към еврото. Това най-добре става през Международния валутен фонд.
Водещ: Само да ви кажа, че по волята на нашия режисьор, фона, на който стоите е банкноти... банкноти от 50 евро, та се сещам, че в навечерието на...
Ивайло Калфин: Няма да слагаме нули.
Водещ: Няма нули, да. ...премиерът Бойко Борисов поиска бонуси за тези държави, които стоят добре финансово. Ще получим ли такива бонуси, според вас?
Ивайло Калфин: Не. България спазва правилата и тя трябва да ги спазва така, както и останалите страни. За спазване на правила не се получават бонуси. Ние самите трябва да се грижим за финансовата ни стабилност, а не тя да зависи от това дали ще ни дадат някой бонус или не. Още повече, че това, за което се възмути премиерът Борисов, са страните, които имат проблеми не им се дават повече пари, а просто се изтегля по-рано европейското финансиране, а тяхното национално финансиране ще дойде по-късно. Така че, няма бонуси и за тях. И мисля, че тази драма, как Европа помага на закъсалите страни, трябва да спре в България, защото и ние по същата логика получаваме средства, доста повече, отколкото внасяме в ЕС.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше евродепутатът Ивайло Калфин.