Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС, в интервю за предаването на БНТ "Денят започва"

Водещ: Гост на „Денят започва" е министърът по усвояването на средствата от Европейския съюз, Томислав Дончев. Добро утро и здравейте.
Томислав Дончев: Здравейте.
Водещ: Да започнем с Европейския съвет, който приключи. Толкова много надежди имаше. Според вас, оправдаха ли се тези надежди, спасено ли е еврото?
Томислав Дончев: Прекалено скъпо е да се случи така, че еврото да изчезне, в икономически и в политически план. Иначе, настоящата ситуация предполага няколко противоречия в Европа. Това от една страна са противоречията, между тези, които спазват правилата, нямам предвид правилата, свързани с финансовата дисциплина, от една страна и по-скоро тези, които не ги спазват. Редно е да се обърне внимание на още едно противоречие, тези, които са за по-силна интеграция, по-голяма свързаност между страните, тези, които виждат рецептата за изход от сегашната проблемна ситуация в една по-силна Европа и тези, които се опитват да решават проблемите по-скоро сами. Това са основните оси на противоречия, да кажем. Аз лично считам, че Европа е силна, когато е по-дисциплинирана, когато страните спазват едни и същи правила и също така вярвам, че рецептата за изход от кризата, и не само за изход от кризата, а рецептата за гарантиране на растеж е една по-свързана и по-координирана Европа. Тоест, Европа да действа като съюз, а не като механичен сбор от държави.
Водещ: Сега обаче, нещо важно по повод на дисциплината. В навечерието на Европейския съвет, българският премиер Бойко Борисов поиска бонуси за тези държави като нас, които спазват строгата финансова дисциплина, „иначе ставаме социалисти" каза премиерът. Имахте възможност, мисля, да чуете казаното преди минути от евродепутата Ивайло Калфин, че нямаме никакъв шансове да получим такива бонуси, вие как смятате?
Томислав Дончев: Става дума за предложението за промяна в член 77 на регламент 283, което предполага страните, които имат временни бюджетни затруднения, да бъдат задължени да съфинансират с много по-малка ставка техните европейски проекти. Може би от конюнктурна гледна точка едно подобно решение е правилно. Имаме страни, които са в тежка и трудна ситуация. На тях им се налага, реализирайки техните проекти, да генерират допълнително национално съфинансиране, което в режим на бюджетна криза предполага проблеми. Това казвам, от конюнктурна гледна точка може би е добре. Само че, страните, които спазват много стриктна, даже бих казал жестока бюджетна дисциплина, също имат натиск, по отношение на публичните си бюджети, когато трябва да реализират подобни проекти, само че, те остават да финансират проекти с 15 или с 20 процента и това наистина предполага затруднения. Големият проблем е друг. Безспорно, в Европа трябва да има солидарност, това е един от основните принципи. Големият проблем е, че всяка политика, всяка решение, не трябва да предполага стимули за тези, които се справят добре и своего рода наказания, за тези, които не се справят добре. Тук нямаме стимули за тези, които се справят добре, като България. Това е основната теза на премиера, и мисля, че тя е съвсем ясна.
Водещ: Сега ще цитирам „Юрактив" от миналата седмица. Колегите написаха така в този сайт - „България се чувства измамена от новото предложение, което предвижда шест държави да съфинансират европейските проекти на много по-нисък процент от останалите...". Така ли е, вярно ли е това наблюдение, че се чувстваме измамени?
Томислав Дончев: Аз не бих включвал такива емоционални категории в отношенията между България и европейските институции...
Водещ: Не, не, ако се чувстваме наистина измамени, защо не блокираме това решение? Имаме механизми, с които може да го направим?
Томислав Дончев: Проблемът е много по-дълбок и проблемът е свързан с примерно проектите за правила през следващия програмен период, където самите документи, според мен, това го казвам не само във вашето студио, това го казвам на всяка среща - има едно вътрешно противоречие. Там също е предвидена възможността, ако една държава има временни бюджетни затруднения, да може да ползва „екстрата" така да го кажем на по-ниско съфинансиране. И няколко реда по-надолу е написано, че ако една държава надвиши 3-процентният дефицит, на нея и се спира цялото европейско финансиране. На всяка среща повдигам остро въпроса, че в самия текст има противоречия и сигнала е до голяма степен е объркващ. Защото реално може да се случи така че, една държава, която е във временни бюджетни затруднения, не може да ползва по-малко съфинансиране, тоест, да облекчим бюджета и шест месеца след това да и бъде спряно европейското финансиране, което е най-малкото странно. Но това, така или иначе са един вид от предложенията за промени, които предизвикват остри разногласия сред държавите-членки. Самата дисциплинираща мярка да бъдат спирани европейските пари при 3% дефицит, предизвиква противоречия. Позволете ми да отбележа, че това е мярка, която България категорично подкрепя. Смятаме, че в кохизионната политика , политиката за сближаване, това е политиката, вследствие на която получаваме тези милиарди в България, може да бъде използвана и като инструмент за гарантиране допълнително на бюджетна дисциплина.
Водещ: Кога да очакваме да бъде взето политическо решение за това, как ще се управляват европарите, еврофондовете, за следващия период 2014-2020 година?
Томислав Дончев: Аз очаквам в рамките на следващите седмици като минимум да изчистим броя на оперативните програми, което е едно важно решение. Началото на следващата година да е взето решение, кои ще бъдат институциите, тоест, министерствата, които ще бъдат отговорни за управлението на оперативните програми през следващия програмен период. Разбира се има много детайли, които да бъдат изчиствани през следващата година, година и нещо, но това са първите важни крачки по отношение, на които е необходима яснота, за да можем да продължим по-нататък. Важното е друго, разбира се, българският гражданин не се интересува и не е най-важния въпрос какъв ще бъде броя на оперативните програми, но за всички, които са свързани и пряко и посредствено ползват европейско финансиране, е важно парите да са по-достъпни и правилата да са еднакви, да са по-ясни и процесите да се движат по-бързо, включително и парите да се движат по-бързо. Всички планове, всички реформи в тази сфера са подчинени на тези изисквания.
Водещ: Така е, това е крайната цел в крайна сметка, но тук ще припомня само едно предложение от лятото, ако не бъркам - вместо седем управляващи органи по седемте оперативни програми, да има само един. Ще се случи ли това на практика?
Томислав Дончев: Рано е да се каже, към момента се обсъждат три версии, ако мога да кажа така. Единият е тоталната централизация, която споменахте преди малко, един управляващ орган. Този вариант решава всички проблеми с координацията, или казано на малко по-илюстративен език, проблемът с пътя и тръбата под него. Да припомним, че в настоящата ситуация пътят се ремонтира по една оперативна програма, а тръбата, канализационната, по друга оперативна програма. Разбира се, този вариант също крие своята тъмна страна. Съществува един проблем, че политиките като политики се произвеждат в едно ведомство, а проектите се управляват от друго. Има вариант, като трети вариант да го наречем, който е близък до настоящия - деконцентриране, седем оперативни програми, седем управляващи органа, тук там междинни звена. Има един междинен вариант, който е свързан с малко по-голяма концентрация, намаляване на броя на оперативните програми, вероятно на пет и пет управляващи органа. Кой от вариантите ще бъде избран е въпрос на дискусия, политическа експертна такава. Позволете ми да припомня ,че тази дискусия в специализираните кръгове не говори добре само в държавната администрация, а сред всички заинтересовани, сред всички общини и експертна общност тече през последната половин година.
Водещ: Господин Дончев, когато ни гостувахте предишният път тук ви питахме, но пак ще ви попитам - липсва ли ви това, че нямате министерство, няма министерство по управление на европейските фондове? Проблем ли е това за вас, че нямате администрацията на едно министерство зад гърба си?
Томислав Дончев: Силната координация безспорно е един от ключовете за успешно изпълнение на всички оперативни програми е силната координация. Силната координация предполага инструменти. Фактът, че като министър без министерство, като формални механизми, моите правомощия са ограничени. Разбира се, персоналното и политическото ми влияние е достатъчни за да има силна координация, но това е кройката към настоящия период, в смисъл, че е свързана с конкретните физически лица, които заемат съответните позиции. За следващия програмен период са необходими по-силни формални механизми, които да гарантират силната централна координация. Дали това означава обезателно отделна институция, дали означава обезателно малко по-различни правомощия, друг въпрос.
Водещ: Сега ще ви върна към това, което каза Ивайло Калфин. В отговор на негово запитване, негово питане до Европейската комисия, стана ясно, че България няма да получи и полагаемите и се бюджетните средства за тази година по предприсъединителната програма ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите ни връзки с Румъния и Гърция. Защо се стигна до тази ситуация и чия е вината?
Томислав Дончев: Аз пропуснах да изясня този въпрос с господин Калфин пред вашето студио. Мисля, че в миналия петък, министър Трайков даде много, много подробен отговор в парламента по въпроса с газовите връзки. Те не се финансират от предприсъединителен инструмент или от европейски фонд. Там няма опасност България да загуби средства, какъвто беше точния израз. Колкото до ИСПА, аз не можах да разбера точно какво има предвид господин Калфин. Аз нямам данни да има опасност България да загуби пари от ИСПА за 2011 година. Напротив, имаме няколко проекта, на които срокът им е удължен за изпълнение до края на 2011 година. Имаме „Дунав мост", който може да се изпълнява спокойно до 2012 година до края и аз разчитам, примерно 84-85 процента усвояване на средствата по ИСПА, процентът да бъде допълнително повишен, а защо не и до 90.
Водещ: Всъщност, сега се сещам, че преди до около година, в качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройството, Росен Плевнелиев каза, че амбицията на това правителство е до края на мандата му да бъдат построени 288 километра магистрали. Имате ли някаква идея, какъв процент от тези километри ще бъдат изградени с европейски п ари?
Томислав Дончев: Трудно ми е да говоря на ниво до километър, или до части от километъра. Това, което е сигурно, имаме намерението и всички амбиции това да се случи, да използваме не до последното евро, а до последния евроцент парите, не само за строителство на магистрали. Оперативната програма „Транспорт" към момента са договорени 73 процента от средствата, а имаме още две години.
Водещ: Това ли е програмата-отличничка?
Томислав Дончев: Трудно е да каже, коя е програмата-отличник, тъй като това са много различни инструменти. Да ги сравняваме, означава да сравняваме спортисти, които упражняват различни видове спорт - примерно щанги и спортна гимнастика. Едно е Оперативната програма „Транспорт", която инвестира в тежка инфраструктура, друго е Оперативната програма „Човешки ресурси", която работи в социалната сфера. Но аз очаквам още през 2012 година сто процента от целия договорен ресурс, защо не да имаме и наддоговаряне, да договорим 103 или 104 процента, което е механизмът, който ще гарантира да използваме, както казах преди малко, всеки евроцент. И с това да се осигури строителството и на пътища, и на железниците, да не забравяме и железниците.
Водещ: Преди няколко месеца призовахте да се вложи повече енергия именно в сектора на железниците, защото това е „транспортът на бъдещето". „Транспортът на бъдещето" обаче стачкува вече деветнадесети ден. Какво ще излезе от всичко това?
Томислав Дончев: Част от болезнените реформи, които са необходими, за да има една финансово стабилна компания, освен да имаме ремонтирани железни пътища, което е приоритет и има осигурени средства за това и през този и през следващия програмен период, освен да ползваме възможността да купим нови влакове, което разчитам да се случи още през 2014 година, имаме поет ангажимент от Европейската комисия да ни съдейства, тоест, да ни осигури средства за нещо подобно, ние трябва да имаме и финансово стабилен оператор, който да може да осигурява движението на тези влакове върху тези ремонтирани трасета. Това е липсващата част от пъзела, това, което се случва към момента, е част от наистина болезнената реформа.
Водещ: Въпросът е обаче, дали тази стачка ще заздрави железниците, или напротив, ще ги досъсипе?
Томислав Дончев: Искрено се надявам крайният ефект да е свързан по-скоро със заздравяване. Такава е целта, поне на правителството.
Водещ: Да ви питам как върви командироването на държавните служители... - защо се усмихвате... заети с усвояването на европарите? Спомняте ли си каква новина преди месеци възпроизведохте, като казахте, че половината от тях отиват в провинцията?
Томислав Дончев: Това беше част от коментарите, свързан със следващия програмен период и необходимостта, освен да се реорганизира системата така, че тя да бъде по-близо до нуждите, да осигурим още нещо важно. Самите държавни служители и експертите, между другото, не е задължително те да бъда държавни служители, да бъдат по-близо до там, където се реализира проекта. Няма значение дали той е инфраструктурен или социален... и настояването ми да имаме по-силни териториални звена. Хора, които на място не само да контролират, а когато е необходимо да помагат на тези, които реализират проекти. Това, в крайна сметка е част от картината, която трябва да бъде изчистена, до ниво най-фини култури през следващи седмици. Дали ще имаме междинни звена на териториално звено или на секторно.
Водещ: Така де, това беше първоначалната идея. Въпросът е как се реализира тя - 2014 година не е чак толкова необозримо бъдеще?
Томислав Дончев: Към момента не са налице вълни от държавни служители, които се преместват от София към страната.
Водещ: Добре, питах ви за съпротивата, дали може да има съпротива от тези служители и да напуснат доброто си място в София и да отидат примерно във Варна, Пловдив, Шумен или на друго място?
Томислав Дончев: Като говорим за Варна, за Пловдив, или за други градове, освен съпротива би могло да има и ентусиазъм.
Водещ: Дано. Дано да е така, защото ако има съпротива, всичко ще отиде нахалос. Последно да ви питам, ясни ли са вече общините, в които ромите ще строят къщи, собствени с европари?
Томислав Дончев: Имаше една предварителна фаза на подбор на общините. Там са посочени четири общини. Има разбира се резервен списък, тоест, ако има икономии, или ако някои от тези общини успее да реализира проекта, се задейства резервният списък. В титулярни списък са община Видин, община Бургас, община Дупница и община Девня. Това са проектите с най-висок брой точки, които съответстваха на всички изисквания. Сега тече подаването на конкретни технически проекти. Надявам се, през началото на следващия строителен сезон, да можем да видим реалната реализация на проектите в тези общини. Те са различни, фокусът им е малко по-различен, подходът на общините е малко по-различен, те са общини от различен формат, различен калибър... Няма да стоим и да гледаме, нашите функции в общи линии е да мобилизираме всякаква допълнителна подкрепа, в това число и подкрепата на Оперативна програма „Човешки ресурси" за допълнителни, чисто социални дейности. Защото жилищният проблем е само един от краката на масата. Ако няма в същото време действие, по отношение на образователната такъв, колкото е бил повечето подобни проекти в миналото, тоест, почти никакъв.
Водещ: Така е, нищо не се случва. Благодаря ви за този разговор. Това беше министърът по усвояването на средствата по ЕС Томислав Дончев.