Едва 10% са запознати с факторинг услугите

София /КРОСС/ 83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и „Мост Финанс Мениджмънт" АД в периода 23 ноември - 4 декември 2011 г.
В анкетата се включиха фирми, развиващи се в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство. Сред анкетираните са микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони на страната.
Целта на проучването бе да изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, най-вече от гледна точка на задлъжнялостта към фирмите, техните политики за кредитен контрол, познаваемостта и ползването на външни партньори и услуги за повишаване на събираемостта на вземанията и намаляване на риска. Освен това, обект на изследване е и връзката между размера и сферата на дейност на анкетираните, от една страна, и вземанията им, от друга.
През 2011г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.
Според проучването, най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия. 30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип. Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания. По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%) в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).
Бе направено изследване и на произхода на просрочените вземания. Резултатите показват, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица. 71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми. Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.
Натрупването на вземания и задължения е наболяла тема за бизнеса не само по време на утежнена икономическа обстановка. Затова изследването на БСК имаше за цел да разгледа и въпроса предприема ли бизнесът в България мерки за регулиране на процеса по акумулиране и минимизиране на вземанията и задълженията.
Оказва се, че сравнително малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци. Едва 7% от анкетираните отговарят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една-трета от фирмите (28.44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.
Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания - под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг сделките.
По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи (изчакване на контрагентите и/или обаждания от счетоводители) и не използва диверсифицирани методи за повишаване на финансовата сигурност.
За да се защити и да минимизира риска от потенциални несъбрани вземания, бизнесът може да използва редица превантивни и текущи действия, като: пълно документално оформление на сделките, проучване на потенциални и настоящи партньори, изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията, опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане; стриктно следене на сроковете за плащане.