Лъчезар Богданов - икономически анализатор, в интервю за БНТ и предаването "Денят започва" 

Водещ: Добро утро на икономиста Лъчезар Богданов, здравейте.
Лъчезар Богданов: Добро утро.
Водещ: Президентът наложи вето, най-вероятно, то ще бъде отхвърлено. Обречена ли е на фалит пенсионната ни система, ако още от 1 януари догодина възрастта за пенсиониране не започне да расте с четири месеца?
Лъчезар Богданов: Това не са обичайните коментари от икономистите. Това са по-скоро политически оценки. Факт е, че това, което се прави държавната с пенсионна система, не е избързване, напротив, това е решение на отдавна отлагани, дълго отлагани, много закъснели проблеми. Всъщност, това, което господин Проданов преди малко каза в подкрепа на ветото, всъщност ако се замислите, в голямата си част е в подкрепа на много от мерките, които се взимат. А именно, така, както е конструирана пенсионната система, тя непрекъснато създава стимули хората да не внасят много и да се опитват да заобикалят правилата и максимално много да взимат от нея. Така е по построение на системата и затова ако не бъдат взимани непрекъснато мерки за въвеждане на правила и дисциплина, то тя ще бъде пробита с много дупки. Факт е, че в България имаме една от най-ниските възрасти, ефективни възрасти за пенсиониране. Тоест, независимо какво пише в закона, синдикатите казаха как 63 години било много и т.н., факт е, че в България хората се пенсионират на около 56 години, за разлика от други страни като Норвегия и Швеция, които сигурно всички българи смятат за много социални, много щедри в социалните разходи, там се работи между 65-66 години за мъжете и за жените. Така че, тези осем, девет, десет години по-ранно пенсиониране няма как да бъдат финансирани до безкрайност, а очевидно е, че имаме и демографски проблем, което ще затрудни положението още повече.
Водещ: Не искам да ви вкарвам в политически коментари, защото няма да е честно, разбира се, но в мига в който тези промени получиха одобрение в Народното събрание, председателят на социалната комисия Драгомир Стойнев каза, че така първо ще се разруши доверието в пенсионната система, второ - хората ще се демотивират да се осигуряват. Въпросът ми е възможно ли е тези промени да имат и този ефект - да демотивират хората да се осигуряват?
Лъчезар Богданов: Аз далеч не съм човекът, който ще защитава разходопокривната държавна пенсионна система. Вероятно знаете и моето мнение, аз смятам, че дългосрочното решение е към посока лични спестявания, лични спестовни пенсионни сметки и минимална роля на държавната пенсионна система. Но в крайна сметка, да, в тази система винаги има стимул да се избягват плащания и начина да се разреши този въпрос е да има повече от една страна контрол над плащанията и по-малко възможности за ползване на благата от тази пенсионна система. Хората така или иначе са демотивирани, гледайки около себе си как те работят примерно четиридесет години някои, а други работят примерно двадесет години и взимат много по-големи пенсии.
Водещ: С други думи, според вас, няма накъде повече да са демотивирани?
Лъчезар Богданов: Вече са доста немотивирани и очевидно проблемът с мотивацията е да има повече справедливост в това, което внасяш и това, което получаваш, а не пенсионната система да се използва като някаква форма на подаряване на някакви привилегии на определени групи, касти, професии, служби и т.н. като по този начин се привличат хора там и им се обещават някакви неща. Очевидно това означава, че всички останали се чувстват не много добре и не много мотивирани, тъй като виждат къде отиват парите и как някои хора се пенсионират на 43, на 47, на 50, а други трябва да работят до 63. Така че, и това е проблем, и ранното пенсиониране е проблем. Имаше доста други промени, които са важни, други канали за източване в кавички, а може би съвсем директно. Социалните системи, като цяло бяха обезщетенията например за майчинство. Спомняте си, това беше национален спор последните месеци, забременяваш, осигуряваше се на максимум, след това ползваш... Всичките тези хватки които умни, и не толкова умни счетоводители и консултанти предлагаха на огромен кръг от населението. Очевидно това нещо трябва да бъде прекратено, ако не искаме да имаме нация от дребни мошеници, всеки който се спасява поединично, точейки от държавата.
Водещ: Сега, колкото до така нареченото „златно швейцарско правило", което президентът определи като нецелесъобразно, има ли наистина достатъчно икономически, достатъчно финансови аргументи за отмяната на това „златно швейцарско правило" сега, в условията на криза?
Лъчезар Богданов: Това е избор на модел...
Водещ: Само да кажем, че то не се спазва през последните три години, ако не ме лъже паметта?
Лъчезар Богданов: Да, само че хората трябва да си припомнят, че то не се спази 2009 година в обратната посока, когато предишното правителство вдигна с над 20 процента пенсиите, без това да отговаря на „швейцарското правило", така че... Тогава никой не протестираше и да каже: -не, не, не ни увеличавайте толкова пенсиите, нека да ги увеличим с по-малко. Така че, това е един избран модел. Всяка страна, според ситуацията, според възможностите, дава някакъв модел за индексиране. Проблемът е, че в сегашната криза какво имаме - държавата изкуствено е завишавала осигурителните доходи, осигурителните прагове, от което излиза, че тези които работят, са длъжни да се осигуряват на по-висок доход. Изведнъж в системата излиза - доходът е по-висок, да, само че имаме над 300 хиляди загубени работни места. Тоест, по-малко в системата се осигуряват и по-малко плащат. Това обаче никъде не се отчита от „швейцарското правило". Какво се получава всъщност, в системата не влизат повече пари, но осигурителните доходи по ред изкуствени административни причини са завишени и излиза, че трябва да се вдигат пенсиите. Очевидно нещо не работи в този модел. Не знам дали беше най-добрия но със сигурност той към момента не работеше.
Водещ: Добре, да завършим с поглед към Брюксел и това, което европейските лидери се опитаха да постигнат в опит да спасят еврото - нов фискален съюз с по-строги бюджетни правила в Еврозоната? Да викаме ли ура... или е малко рано?
Лъчезар Богданов: Зависи кой какво е очаквал. Ако някой е очаквал, че в петък се договарят и в понеделник нещата се връщат с три години назад и всичко е спокойно, това просто бяха излъгани надежди. Според мен, част от пазарните анализатори сега играят, така да се каже - шокирани и изненадани. Няма така да стане, има поне едно десетилетия, в което финансовата система трябва да се чисти, грубо казано, от играчите, които са поемали твърде много риск, а правителствата трябва да правят много, много, реформи. Първо, за да възстановят растежа и второ, за да си дисциплинират администрациите и публичните харчове. Това ще бъде дълъг процес и не е обект на решение на един висок форум, какъвто беше миналата седмица.
Водещ: Не тук и сега, но веднага. Добре, благодаря ви много за този анализ. Икономистът Лъчезар Богданов беше наш гост.