Главният прокурор Борис Велчев в студиото на "Годината".

Водещ: Вие от какво се лишихте заради кризата през тази година? Това е събитието на годината според всички.

Борис Велчев: От всичко онова, от което вероятно и вие се лишихте. Живеем в една държава, в която има повече финансово напрежение. Лишихме се от спокойствие, лишихме се от възможността да планираме разходите си по-щедро. Длъжен съм да кажа, че българската прокуратура е щедро финансирана от бюджета, но и тази година беше трудна за нас, догодина се очертава още по-трудна, така че се лишаваме наравно с всички останали. Е, има неща, от които не може да се лишим - не можем да се лишим от разходи за експертизи, защото това означава делата да спрат. Не може да се лишим от разходи за командировки, защото означава разследването да спре. Тоест има разходи, които можем да намалим, и разходи, които за съжаление ще си останат постоянни.

Водещ: Нарасна ли престъпността заради кризата?

Борис Велчев: Статистически вероятно да. Статистически вероятно да, въпросът е да видите коя престъпност нарасна. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че има една престъпност, която намаля, и това е организираната престъпност. Казвам го с ясното съзнание за, така, ироничния възторг, който едно такова изявление може да предизвика у вас, но факт е, че през последната година, а всъщност през последните няколко години има една устойчива тенденция на намаляване на организираната престъпност.

Водещ: Защо се забавиха толкова делата срещу организираната престъпност? Гледах, че миналата година по това време съм ви задал същия въпрос по повод на Октопода и не съм си и помислял, че всъщност делото срещу така наречения Октопод ще тръгне малко преди да водим година по-късно този разговор.

Борис Велчев: Това не мога да кажа, защото всяко дело си има своите индивидуални особености, но това са трудни дела. Те поначало никъде в света не вървят нито бързо, нито лесно. Обаче ако погледнете статистиката, колкото и тя да бъде понякога заблуждаваща, ще видите, че има една устойчивост на броя на осъдените за участие в организирани престъпни групи, броят им се увеличава с всяка изминала година в последните три-четири години и ми се струва, че тази тенденция доведе до това организираната престъпност в България да бъде с много по-различен облик, отколкото преди пет години, да речем.

Водещ: Ако е вярно това, което казвате за организираната престъпност, тогава изречението може да бъде продължено в посока на коментарите от последната седмица, че тази престъпност има интерес от дестабилизация на държавата и тя организира паленето на колите.

Борис Велчев: Е, трудно мога да се впиша в издигането на подобни версии, сигурно и такава версия е закономерно да бъде проверена. Да, има доста хора от организираната престъпност, на които очевидно това, което става в държавата, не им харесва. Но да правим отсега оценка за някакъв мащабен заговор против държавата ми се струва леко пресилено. Нека да видим какво ще излезе от тези палежи. Да не се окаже, че сега правим едни страшни прогнози за някакви терористични актове, а това е дело на, така, хулиганстващи млади хора. Сериозно е, очевидно. . .

Водещ: Вече говорите в множествено число.

Борис Велчев: Ами очевидно е, че това трудно може да бъде работа на един човек, но не съм особен специалист по разкриването на палежи. Да оставим специалистите да си свършат работата.

Водещ: Работят ли прокурори или всичко е все още в полицията?

Борис Велчев: Е, тези неща са в оперативна фаза. Когато се разкрие извършителят, прокурорите, разбира се, ще се намесят. До този момент се работи на оперативно ниво.

Водещ: Тоест... не, понеже има пък престъпления, където веднага се ангажира прокуратурата...

Борис Велчев: Е, зависи, зависи от вида на престъпление, и тук има образувани досъдебни производства, това, което се прави, оперативните действия, които се извършват, се извършват под контрола на прокурор, но истинската прокурорска работа в този случай ще започне, когато се разкрие извършителят.

Водещ: Вие не смятате, че мащабът вече минава, така, границата на поредица престъпления, което да налага създаването на...

Борис Велчев: На какво?

Водещ: ...на по-особена структура. Ами, правили сте в такива случаи, за определен тип престъпление...

Борис Велчев: Е, не, все още не, все още не. Дано да не бъда опроверган от фактите, но ми се струва, че преди да... така, преди да си изясним по-детайлно какво се крие зад тези палежи, не бива да им приписваме някакви демонични размери.

Водещ: Понеже говорим за организираната престъпност, а друго от събитията са предизвикателствата пред МВР, както ги определиха медиите, и конкретно с Шенген, как гледате всъщност на най-простото обяснение, което дават от Нидерландия? Холандските политици казват - не искаме българската организирана престъпност да влезе в Европа. Заради това България стои извън Шенген.

Борис Велчев: Сами разбирате, че тук трябва да оценим политическия контекст в самата Холандия, в рамките на който се правят подобни изявления. Очевидно е, че понякога и международните отношения стават заложници на вътрешни политически противоречия в страните членки. Аз мисля, че ако някой, така, обективно подходи към оценката на българската организирана престъпност, ще види, че тя днес е много по-слаба, много по-малко организирана, много по-малко явна и видима, отколкото беше преди години. Да, ние не сме решили проблема с организираната престъпност, не можем да кажем, че това е въпрос, който някога ще бъде окончателно изкоренен като проблем за държавата, но че сега тази организирана престъпност няма потенциала, който имаше педи пет или десет години, е толкова очевидно, че това понякога би трябвало да бъде очевидно и за холандските ни партньори.

Водещ: Докато Европа дебатира въпроса за финансовата си интеграция, на пръв поглед няма въпрос, който може да бъде зададен към главен прокурор във връзка с този дебат, но...

Борис Велчев: А, не, моля ви, недейте така. Към главния прокурор може да
се задават всички въпроси и постоянно се прави.

Водещ: Но като признаем и това, че това беше годината, в която ОЛАФ, най-критичната европейска организация към България, направи своя конференция в София...

Борис Велчев: Така е, така е.

Водещ: ...което, честно трябва да кажем, че е признание...

Борис Велчев: Така е.

Водещ: ...за това как работите вие. Та като свържем двете неща, как гледате на дебата дали Европа има нужда от европейски прокурор? Дали трябва да има общоевропейско разследване, следващата стъпка е да има прокуратура, а защо не и общ криминален съд.

Борис Велчев: Вижте, това са, това са стадии в историческата еволюция на Европейския съюз. Аз съм сигурен, че рано или късно ще се стигне до там да има и европейска прокуратура - нещо, което впрочем вече е заложено в Лисабонския договор. Убеден съм, че то няма да се забави твърде дълго във времето. Зная, че първоначално е предвидено компетентността на този европейски прокурор да бъде ограничена до престъпленията против финансовите интереси на Европейския съюз. Впоследствие да се разшири по един по-широк кръг престъпления, които засягат като цяло интересите на съюза. Допускам, че ще дойде време, когато ще говорим и за европейски наказателен съд, защо не? Но съдилищата могат да си останат национални. Понякога в разследването на международната престъпност има толкова усложнения, че е добре те да се правят от някакъв орган, който има наднационални правомощия. И в този смисъл не виждам нищо страшно в това един наднационален прокурорски орган да проведе разследване на територията на две, три или повече държави от Европейския съюз и накрая да внесе обвинителния акт в някой съд.

Водещ: Според вас това може да стане скоро, предвид и дебата от конференцията в София?

Борис Велчев: Ами, надявам се да може да стане скоро. Вие може да се пропуснали, но малко преди конференцията на ОЛАФ, за която споменахте, в България се проведе една конференция на друга голяма авторитетна европейска организация "Евроджъст". И на тази конференция, тя се проведе около месец преди тази на ОЛАФ, обсъждахме точно този въпрос. Да, въз основата, на основата на "Евроджъст", както е предвидено в Лисабонския договор, може да бъде създадена европейска прокуратура. Не виждам пречка тя да се направи в близките една-две години.

Водещ: Другото предизвикателство пред МВР, за което като че ли България позабрави през последните месеци, но това също стана тази година - специалните разузнавателни средства. Стана ли ясно кой е виновен за изтичането на информация от СРС? Това е едната страна на въпроса...

Борис Велчев: Да, разбрах, да.

Водещ: ...а другата страна на въпроса е всъщност работи ли прокуратурата и по съществото на изнесените в тези специални разузнавателни средства въпроси, в които е замесен върхът на държавата?

Борис Велчев: И двата въпроса са лесни за отговор. Не, за съжаление не знаем човека, който изнесе тази информация и тя стана публично достояние. Ако го знаехме, той щеше да бъде обвинен. Да, прокуратурата провери всички тези обстоятелства, които бяха изнесени, независимо от това...

Водещ: Премиерът, митниците...

Борис Велчев: ...да, независимо от това дали си остават или вече са разколебани, или са потвърдени съмненията в достоверността на тези специални разузнавателни средства. Аз съм абсолютно убеден в това, че, и вие отлично разбирате, данни за някакви престъпления в онова, което беше изнесло като публична информация, нямаше. Въпреки това всичко онова, което е изнесено, е проверено. Сега оттук нататък е въпрос на наблюдаващия прокурор да си приключи делото.

Водещ: От опозицията имаше през годината също реплики, че всъщност прокуратурата се занимава с бившия премиер за нещо, което той наричаше "да бъде съден един премиер за разнасяне на папки по деловодни въпроси", така го определи...

Борис Велчев: Не е нещо, което буди у мен положителни емоции. Отлично разбирам емоцията на г-н Станишев и, честно казано, така, му съчувствам. Отлично го разбирам как се чувства. Но, за съжаление, ние сме длъжни да прилагаме закона, независимо от емоциите, които понякога това предизвиква. Не е много редно наистина един бивш премиер да бъде третиран като деловодител, както той каза. От друга страна, за съжаление законът не ни остава никаква алтернатива.

Водещ: А не беше ли ваша идеята за регистър на прокурорите, които искат...

Борис Велчев: Да, да.

Водещ: ...най-много специални разузнавателни средства и вие не го направихте тази година?

Борис Велчев: Напротив. Направихме го, за съжаление частично, само в няколко прокуратури, в 6 на този етап. Броят им постепенно се увеличава...

Водещ: София дали е вътре, защото най-много тук се искат, нали?

Борис Велчев: Не, не е все още вътре. Изграждането на този регистър се сблъска с технически трудности, свързани с преноса на информация. Това трябва да стане по определен тип защитени връзки. Това е единственото, което ни спъва да го направим в цялата страна. Уверението ми е, че до май месец цялата държава ще бъде включена в тази система.

Водещ: И вие ще знаете кой прокурор най-много е искал...

Борис Велчев: Не само това.

Водещ: ...и да проверите защо е искал?

Борис Велчев: Да, тъй като този способ за събиране на доказателства има субсидиална стойност. Той се прилага тогава, когато тези доказателства не могат да бъдат събрани с класическите методи. Ако някой прокурор твърде често ги използва, би било правилно да проверим дали наистина е изчерпил всички останали възможности, за да прибегне към тази. Но съм длъжен да кажа, че самата инициатива за подобен регистър и, така, обръщенията, които направихме към колегите, на много места в страната доведоха до една чувствителна редукция. Сега ще ви излъжа дали 30, 40 или 50 процента, но това е порядъкът, в края на годината ще знаем съвсем точно, на исканията за специални разузнавателни средства.

Водещ: Тази година подслушваните в България ще бъдат значително по-малко, отколкото миналата, казвате вие.

Борис Велчев: Аз ще отчета точната цифра тогава, когато я получа, пред Народното събрание, както и миналата година. Тъй като, сами разбирате, още годината не е приключила, цифрата е динамична, но тя ще бъде по-малка, отколкото миналогодишната. Точният размер на намалението предстои да видим.

Водещ: А бихте ли отишъл по-далеч, както направи вашата колега, вече избрана за вицепрезидент, Маргарита Попова в качеството й тогава на правосъден министър? Тя подкрепи идея, която идва иначе от неправителствени организации, но имало такава практика в европейски държави - подслушваните, когато приключи подслушването, да бъдат уведомявани за това или с обвинителния акт, разбира се, или за това, че не са събрани доказателства срещу тях, за да може те пък евентуално да поискат контрол за тези прокурори, този съдия, който е разрешавал подслушването.

Борис Велчев: Видимо, видимо това е идея, която може да се коментира, да се обсъжда, да се мисли и в тази посока. Аз обаче от чисто практическа гледна точка зная ситуации, при които използването на специални разузнавателни средства е напълно оправдано, съвършено законосъобразно, по някаква причина извън разследването не е дало резултати. Например човекът, който е бил подслушван, основателно е бил подслушван, си е сменил телефона в някакъв момент, чисто технически способността да бъде контролиран е изчезнала. Защо да го уведомяваме? Какво налага това?

Водещ: По-скоро не.

Борис Велчев: По-скоро не, т.е. вероятно трябва да се помисли за онзи стандарт, при който трябва да бъдат уведомявани хора, когато незаконосъобразно, произволно са били подлагани на подобен тип контрол, за да могат те да потърсят обезщетение.

Водещ: За да могат да видят дали са унищожени най-малкото нещата от подслушването.

Борис Велчев: Е, не е редно те да го гледат това. За това има специална парламентарна комисия, която може да направи съответните проучвания, анкети.

Водещ: Защото изнесените СРС-та стана ясно, че май не са били унищожени, за да се изнесат, както трябва да бъдат унищожени.

Борис Велчев: Ами, хайде да не навлизаме по същество на делото, но въпросът с унищожаването на СРС е един от въпросите, по които си струва да бъде поработено. Аз наистина мисля, че това е един от проблемите в използването на СРС, как се използват разни информации. И ние сме правили многократно проверки - и в органите на МВР, и по досъдебните производства, разчитаме колегите да подхождат добросъвестно. Но ако не подхождат добросъвестно, има си и кой да ни проверява.

Водещ: Последната седмица роди протести по повод на оправдателна присъда, става дума за делото "Село". Сега, ако се разровим, със сигурност в годината ще намерим още оправдани...

Борис Велчев: Сигурно ще има.

Водещ: ...които дават повод хората да казват, че има безнаказаност, няма справедливост. Прокуратурата не е събрала добре доказателствата, казват съдиите, за да оправдаят оправдателните присъди. На другата страна обаче стои вашият доклад от средата на годината, от който става ясно, че 95 процента, ако вярно съм запомнил цифрата...

Борис Велчев: Това е порядъкът, да.

Водещ: ...95 процента от повдигнатите обвинения в съда от прокурорите завършват с осъдителни присъди...

Борис Велчев: Така е.

Водещ: ...тоест 95 от сто обвинени в България от прокурори, прокурорите постигат успеваемост, което пък изглежда доста страшен процент. Това означава, че погне ли те прокуратурата, нямаш шанс да се отървеш. И това може да означава или че прокурорите играят само на сигурно и така може би пропускат пък да бъдат наказани някакви хора, за които имат колебания дали ще влязат в този добър процент, или съдът го е страх от прокурорите и винаги осъжда.

Борис Велчев: Е, вижте, мисля, че каквото и обобщение да приемем, ще бъде неправилно. Да, прокурорът, по всяка вероятност всеки един прокурор трябва да подхожда отговорно към едно дело и да внесе обвинителния акт тогава, когато е абсолютно сигурен. Когато не е абсолютно сигурен, по-добре е да не го внася. В този смисъл да ги упрекваме в това, че играят на сигурно като цяло, като колегия, е несправедливо. Те така са задължени да го правят по силата на закона. Със сигурност съдът не се притеснява от прокуратурата. Това е стопроцентова, аз просто се чудя дали някой може да си го помисли.

Водещ: Да, ама статистиките в други европейски държави показват, че в България е топ успешната прокуратура.

Борис Велчев: Това е, това е едно от нещата, които ми се иска понякога да бъдат оценявани публично, защото вие преди малко се сетихте за една оправдателна присъда. Аз нямам право да я коментирам и няма да я коментирам, тя е протестирана. Толкова е моят коментар. Но ако се замислите, няма да се сетите за много други такива по знакови дела. Самият факт, че вие, който следите този процес, не можете сега да ми кажете три оправдателни присъди или пет оправдателни присъди, за да има някакъв статистически смисъл това упражнение, показва, че най-вероятно няма такъв системен проблем в България. Оправдателните присъди дори и по така наречените знакови дела са малко. Разбира се, всяка една оправдателна присъда предизвиква загриженост, загриженост у нас дали правилно сме подходили, дали сме си свършили работата, но тези присъди наистина дори и по знакови дела са малко на брой. Крайно време е да се каже това.

Водещ: А вие лично убеден ли сте, че Октопода ще бъде осъден като виновен?

Борис Велчев: О, не, не, нямам право да правя подобни прогнози. Много добре знаете.

Водещ: Не сте се занимавал с конкретното дело.

Борис Велчев: Първо, не съм се занимавал, не съм се занимавал с делото. Второ, много добре знаете, че главният прокурор няма право да прави никакъв коментар по конкретни дела.

Водещ: "Килърите", "Наглите"...

Борис Велчев: По същия начин ще отговоря за всичките. За да се внесе обвинителен акт, е имало достатъчно основания. Това е преценката на наблюдаващия прокурор. Повече от това не бива да коментирам.

Водещ: За или против гражданската конфискация на необяснимото богатство? Все същият въпрос като преди година, но вече след дебат в обществото, след отказ на парламента да го одобри.

Борис Велчев: Продължавам да мисля, че дяволът е в детайлите. Най-лесно е да кажем - аз съм за. И аз по принцип, така, дълбоко в себе си съм за това. Но аз съм против това, ако с подобна конфискация може да бъде злоупотребявано. И затова смятам, че дяволът е в детайлите. И един законопроект трябва да се коментира не като философия, а като нормативни текстове. Тогава ще видим дали сме за или против. Иначе аз мисля, че няма човек в България, който да е за необяснимото богатство. Всички искаме необяснимо богатство да няма, богатите хора да могат да докажат богатството си...

Водещ: Май не са много тези, които са за да се отнеме обаче имущество, без някой да е доказано, че е бил престъпник.

Борис Велчев: Ами, вижте, това е политически въпрос. Но нека все пак да се върнем към механизмите на отнемане на това имущество, то става със съд. Не става дума за някакъв административен, политически и прокурорски, и полицейски или друг произвол. Така че въпросът е на политическо решение. Но пак казвам, това решение трябва да бъде направено така, че да дава гаранции за онези граждани, които биха били неоснователно подложени на подобна процедура. Ако има достатъчно гаранции, аз съм изцяло за.

Водещ: Фактът на предлагането на такъв закон обаче показва, че самата България признава, че има проблем с работенето на другия, нормалния наказателен процес, защото иначе до това отнемане би трябвало да се стига, аз не се много занимавам с наказателен процес, но помня от училище, че и вие ни учихте в университета, че си има процедура, по която...

Борис Велчев: Има, разбира се.

Водещ: ...ако някой е добил някакви имущества по престъпен начин, ще бъде отнето в рамките на наказателния процес.

Борис Велчев: Има, има. Затова според мен трябва да помислим и за активизиране на превантивните механизми. Ако един човек има, така, висок стандарт на живот, очевидно живее богато, същевременно не плаща никакви данъци - такива случаи има доста, да бъда честен, кой според вас би трябвало първи да констатира това обстоятелство и да се задейства?

Водещ: Ами, може би данъчните.

Борис Велчев: Така мисля и аз. Така е навсякъде по света впрочем. Това е администрацията, която е най-близо до това да прецени съответствието между декларираните доходи и начина на живот, ако, разбира се, имат сигнали за начина на живот. Така че...

Водещ: Бихте започнал със събиране на данъци...

Борис Велчев: Ами, и това...

Водещ: ...преди конфискуването.

Борис Велчев: ...ми се струва, че би бил един много оправдан подход. Но тук данъците са нещо различно. Става дума за това, че данък се дължи върху сума, която е получена на някакво законно основание. Ако една, едно имущество е предмет на престъпление, ако една сума е открадната от банка или там присвоена от фондове, тя не подлежи на облагане с данък и това е вторият механизъм, който трябва да компенсира недостатъците на първия, и това е механизмът на наказателния процес. Това престъпление трябва да бъде разкрито, в хода на неговото разкриване да се вземат съответните мерки за обезпечаване на евентуалния граждански иск или пък за възстановяване на накърнения интерес, според вида на престъплението.

Водещ: И чак накрая стигаме до нов закон.

Борис Велчев: И накрая стигаме до това, че понякога тези всички механизми са неефективни, какъвто очевидно е случаят и у нас, и тогава трябва да потърсим един допълващ механизъм на тези два. Но сега ме карате да коментирам нещо, което, честно казано, не знам как ще изглежда в окончателен вид. Тогава си запазвам правото да дам един напълно откровен коментар, но преди това, нероден Петко...

Водещ: Друго събитие, припознато от медиите, а и от хората, които избираха събитие на година, е Катуница. Защо трябваше да се стигне до бунт срещу, хайде да го обобщим, ненаказани царе в България? Защо тези хора не са били наказани през всички тези години, от които колко години и вие сте главен прокурор?

Борис Велчев: Аз, разбира се, съзнавам, че нося своята част от отговорност за всичко това, макар че не познавам конкретното физическо лице. Честно казано, извън вестниците не зная нищо друго за него. Но все пак ми се струва, че отговорността трябва да бъде правилно насочена и правилно адресирана. Ако този човек е живял на широка нога, строил е палати, карал е скъпи коли и не е плащал данъци, каквито не е плащал, уверявам ви, това вече е проверено, ето тук липсва...

Водещ: Строил е без разрешение...

Борис Велчев: Тук липсва този контролен механизъм, който да се задейства предварително, да не му позволи това да го прави. Да отидат да го проверяват, да го мотивират да започне да си плаща данъците, да легализира дейността си.

Водещ: Какво е можел да направи прокурорът, който е там?

Борис Велчев: Ами, знаете ли...

Водещ: Районният, окръжният прокурор.

Борис Велчев: ...най-лесно е да кажем той прокурорът е виновен за всичко, той прокурорът трябва през цялото време да следи дали е законен всеки един строеж.

Водещ: Аз затова ви питам, а не констатирам. Какво е можел да направи, можел ли е да направи нещо?

Борис Велчев: Малко, малко е можел. Сигурно е можел, сигурно е можел да прояви интерес. Сигурно е можел да направи едно съвещание, да извика съответните данъчни служби, икономическа полиция, строителния надзор, да поиска да се направи проверка за едно или друго обстоятелство. Но това в една нормална държава трябва да бъде инициатива на прокурора по изключение. Всъщност контролните органи по своя инициатива трябва да откриват тези неща. Няма как районният прокурор или окръжният прокурор да знае, че едно строителство е незаконно, няма как да го знае. Други са органите, които трябва да констатират това, и да го информират за находката. Няма как районният прокурор да знае дали така нареченият цар, за когото говорите, си плаща данъците или не. Няма как. Той няма инструментариума да го разбере това. Да, той има правото, той има правото да предизвика подобна проверка. Но това трябва да е изключение.

Водещ: А конкретната искра пламна от това, че едни хора... един човек казва - той заплаши, че ще ме убие, след което малко по-късно отива и го казва на органите...

Борис Велчев: Да, да.

Водещ: ...и малко след това го убиват. И това предизвика въпросите...

Борис Велчев: Тук ми се струва, че...

Водещ: ...на всички тези хора там - направили ли са всички тези органи, от които зависи нещо в държавата, това, което трябва?

Борис Велчев: Е, сега, тук, каквото и да кажем, при условие че има жертви, ще прозвучи нелепо. Надявам се, и вие разбирате. Очевидно не са направили, очевидно, че трябвало е да се реагира по друг начин. Сега, най-лесно е да ги съдим постфактум. Най-лесно е да кажем - трябвало е да се сетите, че тази заплаха е сериозна, трябвало е да се сетите, че тя непременно ще резултира в убийство. Винаги постфактум е много лесно. Но факт е, че когато този сигнал беше докладван на компетентните органи, беше образувано досъдебно производство, извършителят беше задържан. Доколкото знам, предстои в близките дни да се гледа и делото, така че да оставим съдът да реши.

Водещ: Вие проверявахте ли конкретно вашите колеги прокурорите в този...

Борис Велчев: Как си представяте една такава проверка?

Водещ: Ами, не знам и аз.

Борис Велчев: Ами, там е работата, че никой...

Водещ: Вие трябва да знаете може ли...

Борис Велчев: А, така е най-лесно, така е най-лесно. Това е някаква такава...

Водещ: Понеже много се говореше какви връзки е имал този човек с полиция, с всички власти, че бил с много добри отношения...

Борис Велчев: Ами, може и да е имал.

Водещ: Да, да...

Борис Велчев: Може и да е имал, но как, как...

Водещ: Във, от вашата камбанария какво...

Борис Велчев: ...се проверява това? Единственото, което можехме да направим, е да направим служебна проверка на делата, които са се водили срещу него. Първо, чак толкова много дела няма - две или три бяха. Второ, все са били за такива престъпления, които са изключвали бог знае какъв обществен интерес - някакъв незаконен строеж е имало там, някакво заграждане на общински парк е имало... такива неща са били. По тях не установихме никакви нередности. Но пак се връщам на това, най-лесно е да кажем - работа на прокурора е по някакъв свръхестествен път да разкрива престъпления. Няма такъв свръхестествен път.

Водещ: От друга страна, пак тази година и пак около доклада си за работата... през миналата казвате, че прокуратурата е претоварена и ще блокира, това продължава ли да е валидно?

Борис Велчев: Продължава, продължава да е валидно, разбира се.

Водещ: То точно заради тези очаквания и тези въпроси, които ви задавам. Очаква се прокурорите да решават във всяка обществена сфера всеки възникнал въпрос.

Борис Велчев: Продължава да е валидно, защото наистина огромни са обществените очаквания, и тъй като е много лесно, когато не знаеш точно кой отговаря за нещо в държавата, да кажеш - абе, защо не го направи прокурорът? Ние нямаме институционална култура от тази гледна точка. Гражданите не знаят към кого да се обърнат. Аз, ще ви кажа честно, аз бях изненадан например, че прокуратурата беше сезирана със случая за тричането на кучетата например. Не зная дали това е най-присъщата прокурорска функция, да се занимават с това.

Водещ: То и това май имаше тази година, да. Сега се сетих, че...

Борис Велчев: Да. Не, искам да кажа, че това е... това отново показва как в една държава, в която всичко друго изглежда неуредено, решаваме, че прокуратурата отговаря за всичко. Не е вярно. Истината е, че не е вярно. Но оставете, че не е вярно, такова разбиране е демотивиращо за тези, които носят истинска отговорност. Те трябва да бъдат сложени през цялото време на фокуса на обществения контрол и притискани за резултати.

Водещ: Ще има ли наказани за изборите?

Борис Велчев: О, ще има, със сигурност. Със сигурност ще има. Сега, точната статистика не е пред мен, аз това ще го обявя в Народното събрание, както всяка година правя с доклада, за всички наказани по така наречените изборни дела, те са около стотина.

Водещ: Купуване и продаване на гласове.

Борис Велчев: Купуване и продаване на гласове, и успеваемостта, в кавички, по тези дела е горе-долу такава - 90-95 процента. Така че със сигурност ще има.

Водещ: Тоест съмненията, че когато не може да използвате специални разузнавателни средства, няма да може да се свърши работата, това беше един пример, че трябва да се разширят СРС-тата, и сега вие казвате, че постигате успеваемост.

Борис Велчев: Вижте, постигаме успеваемост на определено ниво. Постигаме успеваемост на последното ниво, на нивото, в което се дават парите.

Водещ: Искате да разберете кой поръчва в партиите...

Борис Велчев: Ние искаме да видим малко по-нагоре как стои въпросът. И тогава специалните разузнавателни средства биха били полезни. Но нека да се замислим - представяте ли си какво щеше да бъде, ако можеше да се използват специални разузнавателни средства в едно такова напрегнато политическо време преди изборите?

Водещ: Веднага щяха да кажат, че го правите, за да...

Борис Велчев: Разбира се.

Водещ: ...свършите работа на някоя от партиите.

Борис Велчев: Разбира се, разбира се.

Водещ: Вариант А - на управляващата, вариант Б...

Борис Велчев: Няма никакво значение...

Водещ: ...да припомнят, че сте бил в президентския екип...

Борис Велчев: Винаги сме виновни.

Водещ: ...и че работите за левицата.

Борис Велчев: Това е, това е безспорно...

Водещ: Всякакви варианти.

Борис Велчев: ...винаги щеше да има напрежение. Оставете ме и мен, защото тук става дума поначало за държавата. Това щеше да отвори вратата към някакъв нов кръг упреци, които не знам дали си струва на фона на евентуалните резултати с използването на СРС. Затова трябва да се реши политически този въпрос. Ако политиците са готови да преглътнат подобни упреци, да го правят.

Водещ: Според вас те това правят в момента.

Борис Велчев: А, не искам да кажа да преглътнат подобни упреци и да въведат ползването на СРС за изборни престъпления. Ако се сметне, че това е обществено оправдано, о`кей, това е въпросът на политическата отговорност. Ние изпълняваме закона такъв, какъвто е.

Водещ: Друго събитие от годината - Арабската пролет и частта й с края на Кадафи. Има ли дело срещу мъчителите...

Борис Велчев: Има.

Водещ: Сега при променената политическа ситуация в арабския свят, конкретно в Либия, ние, България ще иска ли...

Борис Велчев: Категорично.

Водещ: ...да бъдат наказани тези, които са мъчили? Колко високо ще стигне в търсенето на тази отговорност, защото май някои от идеолозите на процеса срещу българите сега са дошли на власт в Либия?

Борис Велчев: Това е, разбира се, много любопитен въпрос. Когато започнахме това наказателно производство, го направихме с ясното съзнание, че то не може да продължи без съдействието на либийската страна. А да очакваме съдействие на либийската страна преди няколко години, беше съвършено немислимо. Въпреки това го направихме, защото законът изисква това от нас и защото се надявахме, че ще дойде друго време и тогава ще могат да се съберат истински доказателства. Нека да не бъда краен оптимист, тъй като процесите на успокоение в Либия още не са настъпили. Но ако те настъпят, шансът да се доведе докрай това дело и виновните да получат наказание е голям.

Водещ: Това очаквате ли да стане следващата година? Във вашия мандат, хайде, нали ви остава година.

Борис Велчев: Карате ме... Година. Карате ме да гадая колко бързо ще се уталожат страстите в Либия. Трудно ми е да направя такава прогноза.

Водещ: Какво трябва да свършите следващата година, последната година от мандата ви, ако ги съкратим с няколко дни, така да се каже, мандата, който ще приключи 2013?

Борис Велчев: Да, действително остана практически една година. Ами, доста неща трябва да свърша. Оставете ме и мен, и прокуратурата трябва да свърши доста неща. Една част от тях бяха отбелязани в един много неприятен за нас доклад на 23 юли. И колкото и да не ни хареса този доклад откъм оценки, и колкото и да не сме съгласни с някои от оценките, вътре имаше и много основателни препоръки.

Водещ: Кое?

Борис Велчев: Добре, веднага да започна...

Водещ: Хайде подредете едно, две неща, които трябва да...

Борис Велчев: Добре, и повече от едно мога, разбира се, но... На първо място, това, което продължава да бъде структурен проблем и за прокуратурата, и за разследващите органи, това е отсъствието на методика за комплексни финансови разследвания. И затова имаме необяснимо богатство, защото всяко едно богатство може да бъде необяснимо до един момент и после да бъде лесно обяснено. Ние обаче не знаем как. Ето ви, това е един сериозен проблем, по който ние наистина работим. И ние признаваме тази критика като съвършено основателна. Тя е наистина на мястото си. Но има и други, доста други неща, които можем да коригираме, включително и в структурата на прокуратурата, в частност на Върховната касационна прокуратура, включително и в задълбочаването на специализацията. Един пример да дам. Ние напоследък проявяваме известна ефективност при противодействието на престъпленията, свързани с еврофондове. Много ми се иска това да бъде също така и по отношение на данъчните престъпления, засягащи българския бюджет. Не е точно така. Следователно и там трябва да се направи анализ, да се видят къде са слабите места, да се анализира практиката на съдилищата, да се потърсят тълкувателни решения, ако се налага. Има какво да правим.

Водещ: Понеже българите, като си обобщават живота, са склонни да виждат повече черното винаги, хайде да завършим с въпроса какво хубаво се случи през 2011 година, годината, в която българският народ, нашите слушатели и читатели в интернет избират кризата, че е най-голямото събитие на живота им. Какво хубаво се случи, г-н Велчев, през 2011?

Борис Велчев: Знаете ли, това е въпрос на гледна точка и сигурно моята гледна точка ще изглежда мрачна за част от вашата аудитория. Но аз съм склонен да поема отговорността за това да кажа, че едно от хубавите неща, които се случи, че едно 50-55 хиляди души са получили своето справедливо възмездие. Това е броят на осъдените, порядък, като порядък тази година. И това означава, че жертвите на техните престъпления са се почувствали възмездени или поне надявам се да са го направили.

Водещ: Да. Сигурно от един главен прокурор се очаква наистина да каже, че хубавото през тази година е, че 55 хиляди души влязоха в затвора.

Борис Велчев: В затвора не са влезли всичките, все пак има и различни наказания, извън лишаване от свобода, но десетина хиляди души са влезли в затвора със сигурност.