Скопие, РМакедония /КРОСС/ Днес в РМакедония най-тържествено бе чествана 90-годишнината от рождението на кодификатора на македонския книжовен език - академик Блаже Конески. По този повод в Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) се състоя тържествено събрание, на което говореха мнозина филолози, диалектолози и историци.

"Блаже Конески е основният стълб на македонския културен ренесанс през 20 век. Той положи езиковите научни основи на македонския литературен език, заяви на откриването на симпозиума председателят на МАНУ Георги Страделов.

Той подчертава, че Конески в македонската литература е от ранга на редки личности като Пушкин, Шевченко, Гьоте, Негош или Вук Караджич.

Според него, Конески е литературна епоха и добави, че това негово днешно честване изразява съзнанието за факта, че в неговото поетично и лингвистико дело е отбелязана основата, първоначалния замисъл на македонското историческа съществуване.

По повод юбилея, бяха съобщени и имената на победителите, които получават най-високото международно признание на МАНУ - медала "Блаже Конески" за 2011 г. 

Хусто Хорхе Падрон е носител на наградата за особен принос в популяризирането на македонската поезия в испанската езикова област, а историкът проф.. д-р Андрю Русос от Канада е отличен за специалния му принос в изучаването на Македония и македонците от древни времена до днес.

Преди главния вход на МАНУ бе открит и паметник. Автор на творбата е академик Томе Серафимовски. Паметникът е изработен в Македония от бял мрамор и е с височина 2,30 метра.е.

По този повод кмета на община Център Владимир Тодорович заяви, че за него е удоволствие, че участва в изграждането на този паметник, посветенен на "великия" Блаже Конески.

ИА "КРОСС" припомня на своите читатели, че академик Блаже Конески произхожда от сърбоманското и антибългарско село Небрегово, Поречието. Той е син на братовчед на един от най-известните сръбски войводи и главорези във Вардарска Македония през първото десетилетие на ХХ в. - Глигорийе Лямевич-Соколович, по-известен като Григор Соколович. Последният е ренегат и предател на ВМРО, който след Илинденско-Преображенското въстание преминава на сръбска страна, като през следващите години участва в десетки убийства и отвличания на членове и симпатизанти на ВМРО. Блаже Конески получава средно образование като сръбски кралски стипендиант в Крагуевац, Сърбия. През 1940 г. се записва да следва медицина в Белград. Вторият семестър обаче решава да се прехвърли сръбски език и литература. В Белград става свидетел на погрома на Югославия от нацистките сили. Завръща се в Македония. През юли 1941 г. Конески е един от първите македонци, които започват да следват в българската Алма Матер - Софийския университет "СВ. Климент Охридски". Тук, в България, Конески започва да се подписва като Благой Конев. По време на цялото си следване, той нито за момент не влиза в обсега на българската полиция-вероятно, защото е бил с гузна съвест заради чичо му, или може би защото се е изживявал като македонски българин - както мнозина от Македония по това време. Незавършил висше образование, през юли 1944 г. Конески се завръща в Прилеп. Постепенно се сдружава с местни левичари и в началото на септември 1944 г. излиза за кратко в нелегалност. След 1945 година участва активно в стандартизирането на новата езикова норма във Вардарска Македония, наречена македонски книжовен език. 

/НИ/