София /КРОСС/  България няма да дава пари за Международния валутен фонд, тъй като смятаме че МВФ не изигра добра роля през последните три години за преодоляването на финансовата и икономическата криза в Европа, особено що се отнася до работата им в Гърция. Това заяви министърът на финансите Симеон Дянков след видеоконферентната среща на финансовите министри от Еврогрупата, която се проведе тази вечер, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Дянков запозна медиите с постигнатите договорености.

На срещата министрите са обсъдили два въпроса – за допълнителните вноски към МВФ и за европейския стабилизационен механизъм.

Министър Дянков потвърди българската позиция, че страната ни не смята да дава каквито и да било пари за МВФ. „Причините за това с две. Първо, смятаме че МВФ не изигра добра роля през последните три години за преодоляването на финансовата и икономическата криза в Европа, особено що се отнася до работата им в Гърция. И второ не е редно дисциплинирани страни като България да подпомагат недисциплинираните държави. Това е записано и в протокола от днес, а това беше и писмената ни позиция от по-миналата седмица”, обясни вицепремиерът. От 2007 г. България няма каквито и да било задължения към МВФ.

Преди месец в Брюксел финансовите министри постигнаха принципно съгласие, че Еврозоната ще даде допълнителни средства в рамките на 150 млрд. евро за да подсили програмите на Международния валутен фонд. Тези пари ще отидат в общия фонд и от тях ще могат да се възползват всички държави по света. Според министър Дянков, обаче фактът, че ЕС има мнозинство в борда на фонда предполага, че по-голямата част от тези пари, или всичките, ще бъдат предназначени нуждаещите се страни в Европа.

Вноските, които ще платят страните от Еврозоната са разпределени по квотен принцип. С най-голямо участие ще бъдат Германия и Франция – 41 и 31 млрд. евро. Закъсалите Италия и Испания ще трябва да платят съответно  23 млрд. и 15 млрд. евро.

Допълнително още 5 страни извън Еврозоната са изявили желание да участват доброволно със свои вноски извън общата. Това са Чехия с 3,3 млрд. евро, Дания с 5,3 млрд. евро, Полша с 6,3 млрд. евро, Швеция до 11 млрд. евро и Великобритания. Именно участието на Лондон е била една от основните теми на днешния разговор. Причината е, че британците са заявили, че ще дадат пари, но не като член на Еврозоната, а на Г-20. „Проблемът е по какъв начин ще се запише тяхното участие. Великобритания иск да покаже, че участва в общия пакет за МВФ, но не като част от пакета на Еврозоната, а като част от Г-20”, обясни министър Дянков.

Втората тема по която тази вечер разговаряха евроминистрите е Европейският стабилизационен механизъм, който по последни договорки ще разполага с до 500 млрд. евро. В последната среща имаше 4 допълнителни предложения, които бяха обсъдени днес. Първото е вместо от 2013 механизмът да влезе в сила от 1 юни 2012 г. Второто, да се запише изрично, че участието на частния сектор в него ще бъде допустимо само в изключителни случай, в частност Гърция, каза Симеон Дянков.

Най-спорно се е оказало предложението решенията да се вземат с квалифицирано мнозинство от 85% от страните-членки на Еврозоната, тъй като механизмът важи само за тях. Той не засяга България, т.е. страната ни няма да дава пари за него, но няма да има и право на глас, а ще участва като наблюдател. София обаче подкрепя това предложения. Противник на квалифицираното мнозинство е Финландия, тъй като конституцията на страната разрешава единствено опцията „пълен консенсус”. Позицията на Испания пък е, че блокиращата квота може да се допуска само, ако в нея участват минимум три държави.

Германия настоява за обвързване на двата механизма – финансовия и стабилизационния. Това означава, че от помощта на стабилизационния механизъм ще могат да се възползват само държавите-членки на Еврозоната, които преди това да са подписали пакта за финансова стабилност.