През последните няколко години въпросът дали растящият износ е предпочитан източник на икономически растеж е широко обсъждан в България, както и на страниците на Expat Compass. Още веднъж бихме искали да посочим нашите изводи, които са поместени и в новия брой на икономическия бюлетин на Expat Compass:
• Във всеки един период износът е най-здравословният източник на икономически растеж
• Той носи чужда валута в страната; подобрява търговския баланс и текущата сметка
• Износът предоставя възможности за растеж за най-конкурентните компании в страната
• Експортноориентираните компании създават работни места, плащат данъци (не ДДС). Макар преките приходи от износ да облагодетелстват малък брой компании, непреките ефекти се разпростират в останалата част от икономиката. Така износът разширява вътрешното търсене.
Вярно е, че почти не може да има устойчив растеж без нарастващо вътрешно търсене. Обаче фактът, че домакинствата не потребяват и фирмите, ориентирани към вътрешния пазар, не инвестират, не е по вина на износителите. Без успешните износители растежът и средният доход щяха да са още по-ниски.

Общ размер на износа
Разглеждайки общия обем на износа от 1995 г. насам, могат да се забележат няколко явления:
• По време на вътрешната криза през 1997 г. износът беше висок. Българските производители търсеха чужди пазари и търговските излишъци достигнаха най-високите си стойности
• Най-ниското ниво на износ като абсолютна стойност и като процент от БВП беше през 1999 г., когато промишленото производство също достигна своето дъно
• Износът се повишаваше постоянно между 1999 и 2008 г. и за този период ръстът в абсолютна стойност беше над 4 пъти
• През 2009 г. износът падна рязко с 23% в сравнение с предходната година заради световната криза, но се покачи до нови рекордни нива през 2010 и 2011 г.
Ролята на ЕС
Европейският съюз очевидно е основният търговски партньор на България. При все това делът на българския износ към ЕС-15 достигна връх от 56% през 2002-2003 г. Оттогава той падна до под 50% -както беше преди 1997 г. Скорошните проблеми на Гърция са част от причината.
Обаче основната причина за спадащия дял на ЕС-15 в българския износ е рязко покачващият се дял на новите членове на ЕС. Тяхното тегло като външен пазар на български стоки до 2000 г. беше устойчиво на около 5%, но се покачваше впечатляващо година след година, докато не надмина 15% през 2010 г. Като абсолютна стойност износът към новите евро-членки нарасна над 12 пъти от 1999 до 2010 г. Тази тенденция вероятно ще продължи и може да се обясни с:
• географската близост до тези пазари (Румъния, Унгария и др.)
• по-високия растеж на Източна Европа, сравнен със Западна Европа
• факта, че бившите партньори от СИВ разбиха икономическите си връзки след 1990 г., но сега се преоткриват отново

Други региони

Ролята на Америките за нещастие спада. Износът към Русия се покачва, макар и от много ниска база. Делът на Балканите (изключвайки Румъния и Гърция, които са членове на ЕС) е стабилен - над 15%, основно заради Турция. Делът на Азия се покачи много от 2002 г. насам.

Добри ли са тези тенденции?
В това отношение нашето мнение е относително неутрално. Вярваме, че големият растеж на износа като цяло е по-важен от географията му. Докато висок и растящ дял на ЕС би означавал по-висока степен на европейска интеграция, то приходите от други пазари са еднакво значими. Известна диверсификация на пазарите е по-добра от прекалената концентрация. Настоящата криза в Еврозоната трябва да кара компаниите да търсят нови пазари.

Класифицирането на износа в 4 групи
При направена разбивка на експорта на 4 големи групи (потребителски стоки, суровини, инвестиционни стоки и енергийни ресурси, макар приходите от всяка от 4-те групи да са еднакво значими, можем да твърдим, че износът на инвестиционни стоки е по-престижен и носи по-висока принадена стойност от суровините.
След достигане на най-ниската точка през 2000 г., делът на инвестиционни стоки в българския износ се покачва стабилно от 11.4 до 17.1%. Въпреки че това съответства на растеж от 4.5 пъти като абсолютна стойност, числото е все още ниско. Стойност над 25% би била по-добро постижение за българската икономика, но е малко вероятна в средносрочен план. Делът на енергията нараства, докато потребителските стоки намаляват. Суровините са все още почти половината от целия износ - не е впечатляващо.

Общ размер на вноса
Общият размер на българския внос отчита достатъчен и стабилен ръст от 1995 до 2008 г. Номиналното увеличение от 6 пъти отразява силния растеж на номиналния БВП, инвестициите и стандарта на живот на населението.
Вносът на потребителски стоки се е увеличил 10 пъти за същия период, на инвестиционни стоки - 9 пъти, на енергия и суровини - 4-5 пъти.
През 2009 г. вносът е намалял средно с 1/3 заради икономическата криза. Забавянето на вътрешните инвестиции доведе до спад от 39% на вноса на инвестиционни стоки, докато потребителските стоки са намалели с 1/5. Външната търговия започна отново да нараства през 2010 и 2011 г., като вносът расте по-бавно от износа - позитивно явление за търговския баланс.

Ролята на ЕС
ЕС е основният вносител в България. Над половината от вноса идва от страните от ЕС-25. Страните от ЕС-15 загубиха част от своя дял - от около 50% през 2002 г. паднаха до под 40% през 2010 г., докато новите 10 членове на ЕС спечелиха 6-7 процентни пункта за същия период.
Ролята на Азия
Азия също играе значителна роля в увеличаването на българския внос. Според статистиката суровините, внесени от Азия, бележат две значителни покачвания - през 2001 г. и през 20072008 г. В допълнение, между 2001 и 2008 г. потребителските стоки от Азия са се увеличили 8 пъти. Имайки предвид, че Азия се превърна в главен производител на потребителски стоки, този дял се очаква да нараства още.

Внос на енергия от Русия
Основната разлика в географията на българския износ и внос идва от вноса на енергийни продукти от Русия, основно петрол и природен газ. Този внос се е увеличил около 6 пъти между 1998 г. (когато в България имаше забавяне на икономиката и петролът беше евтин) и 2008 г. (когато България процъфтяваше и цените на петрола достигнаха рекордни нива). Очевидно и двете тенденции рязко се обърнаха през 2009 г.