40 години от самолетната катастрофа, при която загинаха Паша Христова и музиканти
Секция: ЛЮБОПИТНО
21 Декември 2011 06:23
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
40 години от самолетната катастрофа, при която загинаха Паша Христова и музиканти

/КРОСС/ В днешния ден се навършват 40 години от самолетната катастрофа, при която загинаха Паша Христова, музиканти от оркестър “София” и инструменталисти и танцьори от състава за народна музика към читалище “Аура”. Пак тази година се отбелязва век от рождението на Йосиф Цанков, с право наричан Патриарх на популярната песен. На тези две годишнини е посветена клубната вечер в новооткрития клуб “Eскобар” – София, на 21 декември 2011 г. от 21.30 ч.

 „Повей, повей, буйни мой Ветре, и всяка болка в нас с обич разпилей...” – обичате тази песен, нали? Тя е от онези, специалните, които будят съкровения, спомени от детството или усещане за любим човек. Има музика, която с лекота докосва най-нежни кътчета в човешката душа, зазвучава в мигове на щастие или тъга, в моменти на нега или невъзможен копнеж... В нашата музикална история това е музиката от 60-те и 70-те години – времето, в което се появяват първите силни образци и изпълнители на българската естрада. Помните ли ги?

Стефан Колев-SKILL и Илиян Сабадошев са подготвили селекция от българска музика, издавана през годините с лейбъла “Балкантон”. Двамата колекционери на грамофонни плочи ще представят най-доброто за периода от 1945 до 1980 г., като особено внимание ще обърнат на танцувалната музика.

Ще звучат и песни на Леа Иванова, Мими Николова, Кирил Семов, Лиана Антонова, Георги Кордов, Маргрет Николова, Стефан Воронов и още много обичани артисти, изнасяли навремето стотици концерти годишно, представяли страната ни по целия свят, и въпреки това позабравени или недооценени. Ще възкръсне забранената романтика на ония несвободни времена, в които да свириш/слушаш джаз и дa суингираш, се е възприемало като подражаване на упадъчната западната култура и не е оставало безнаказано.