Първан Симеонов, политолог, в интервю за БНР

Първан Симеонов: Очакванията на атакистите е, че днешният конгрес ще спре деградацията в партията. Имат основания, защото това очевидно е необходимо на партия “Атака”, която пое един път надолу и то доста стремглаво. Струва ми се, че този конгрес с тези очаквания съдържа сериозен заряд и за по-нататъшни скандали. Честно казано проблемът на партия “Атака” съвсем не се състои в след изборната ситуация. Той започна още когато партията загуби основната си хранителна среда, а това е опозиционността. Такъв вид партии обичайно съществуват добре в опозиционна среда, като партии на протеста. В управлението те губят основен свой сигурен ресурс. Точно това “Атака” не можа да надмогне. Тя беше поставена в нещо като изкуствена кома, от което нейните лидери си мислеха че могат да я извадят достатъчно бързо, когато дойде време за това. Очевидно не се получи точно така. Скандалите в партия “Атака” започнаха още с нейното влизане в парламента - личностни, междуличностни, ронене. Видя се обаче, че когато мнозина предричаха края на партия “Атака”, тя успяваше да направи хубави рекламни резултати, дори изненадващи. Това показа , че партията успя да превъзмогне скандалите, но не успя да превъзмогне лишаването от тази своя протестна същност. “Атака” беше основен обвинител в държавата, показваше себе си като своеобразна обществена съвест, която обхваща целия възможен протест по политическия терен. Всичко това беше “Атака”. Има и още нещо. Емоционалният заряд, който е самата идеологическа същност на партията, носи като че ли чувството за закономерност в скандалите на тази партия. Има го и нормалното износване на партията. Подобен род политически актьори се появяват като една електорална стихия, като един пик, като едно намигване. Всичко случващо се в момента едва ли увлича електората на “Атака”. Процесите, които текат не са вече

само политически, не са само проблем с участието на “Атака” в различни властови фигурации, а са по-скоро междуличностни, даже полусемейни. В крайна сметка от случващото се в момента в “Атака” тя няма как да печели. Очевидно е и още нещо. “Атака” все повече започва да изпитва вътрешна конкуренция в своя сегмент, а такъв се усеща. Получи се не лош вот за втората производна на “Атака” партия от телевизия Скат, не лош резултат за другата партия в този сегмент – ВМРО. В последно време Волен Сидеров по естествен начин започна да сравнява своите резултати с тези партии, а не с големите. Вероятно сега ще има опити за нова подобна партия. Самият Сидеров търси рестарт, но политическото износване ще си каже думата, а и хората вече се оглеждат за нещо ново.