Петър Стоянов, президент на Република България (1997-2002 година), в интервю за Нова телевизия, „Здравей, България”

Водещ: Петър Стоянов, президентът на Република България от 1997-2002 година, е мой гост тази сутрин. Добро утро.
Петър Стоянов: Добро утро.
Водещ: Не съм ви виждал да давате интервюта по телевизии, по вестници. Благодаря Ви за това, че приехте да гостувате тук.
Петър Стоянов: Благодаря и аз за поканата.
Водещ: Как сте?
Петър Стоянов: Никога не съм бил по-добре. Това е обичайната ми шега. Защото каквото и да се случва около нас, куража си и духа си не бива да губим, това е сигурно.
Водещ: Господин Стоянов, ето тук може да видите една сравнителна таблица, по-скоро не е таблица, а графика с резултатите на президентите, рейтингите на президентите по време на прехода. Това са рейтингите в рамките на целия мандат. Тук виждаме, че имате 68% рейтинг. Ласкаете ли се?
Петър Стоянов: Какво да ви кажа, минаха десет години откакто напуснах „Дондуков" 2 след като загубих президентските избори, така че чак да се лаская - не. Но, когато научих новината, бях много удовлетворен, затова защото ми се обадиха стотици хора. Чрез моя рейтинг и моето участие в политиката те си припомниха всъщност ентусиазираните години на 1997-2002-а, те си припомниха своите биографии, своето участие в митингите, вярата, с която сме били заредени, енергията, която носихме. С една дума това, което показвате, ме удовлетворява за това, защото е реабилитация за нашата младост, за времето, когато хората настина вярваха истински, че ще могат да променят България.
Водещ: В същото време настоящият президент, виждате, по-нисък положителен рейтинг от вашия.
Петър Стоянов: Това са усреднени рейтинги за...
Водещ: В рамките на целия мандат.
Петър Стоянов: За целия мандат.
Водещ: Да, точно така, защото има и друг резултат, според който пък сте достигали най-високия временен рейтинг, ако може да покажем другата таблица, на политик - това са 91% през февруари 1997г.
Петър Стоянов: Да.
Водещ: Тогава, когато доларът беше колко лева?
Петър Стоянов: Доларът беше 350 лева, хиперинфлацията беше 400%, хората бързаха да накупят рано сутрин, защото късно вечерта цените вече се увеличаваха с от 20% до 30%. Днес това звучи невероятно за младите хора. Хиляди хора протестираха по улиците на София, Пловдив, Дупница в цялата страна. Протестираха повече от месец и половина. Бяха страхотно изнервени. Зима, представете си. БСП искаше да състави и второ правителство, нещо, което на хората в България хич не им се искаше. И тогава всъщност бях изправен пред най-тежкия момент в моя живот, всъщност проблемът беше, че аз всъщност встъпих в длъжност на 22 януари, на 4-ти февруари пристигнаха представителите на БСП - господата Добрев и Първанов, с една папка с нов състав на Министерски съвет. Те искаха БСП да състави второ правителство. За да влязат с тази папка, трябваше да им осигуря резервен вход, не през основния вход на „Дондуков" 2, защото „Дондуков" 2 беше блокиран абсолютно от хора. И тогава беше може би най-тежкият момент наистина в моя живот. Ако бях взел папката в ръцете си, Конституцията ме задължаваше да я предам на председателя на Народното събрание, той да предложи на гласуване втория кабинет на БСП.
Водещ: А вие какво направихте тогава?
Петър Стоянов: БСП имаше абсолютно мнозинство. Кабинетът щеше да бъде гласуван. И аз за секунди трябваше да взема това решение дали да действам като юрист, конституционалист или като политик. И надделя у мен политикът. Аз не взех папката. Казах им, че не мога да я взема. Върнах ги и след това дойдоха най-тежките часове изобщо в моя живот. Аз току що бях нарушил Конституцията, мога да го кажа спокойно след десет години.
Водещ: Между другото за това по Конституция има процедура импийчмънт, с модерната думичка импийчмънт.
Петър Стоянов: Има много процедури.
Водещ: За нарушаване на Конституцията от действащ държавен глава.
Петър Стоянов: Вижте, истината е, че действащият държавен глава не бива да прави това. Истината е, че като юрист аз ги знаех прекрасно. Истината е, че ако бях взел папката в ръцете си, България можеше да се изправи пред гражданска война. Затова след три часа свиках съвета за национална сигурност, Консултативния съвет за национална сигурност. Слава Богу, всички участници в него бяха до такава степен изплашени от случващото се на улицата, че всички до един подкрепиха, чест им прави, моето искане БСП да се откаже от мандата. И на този Консултативен съвет представителите на БСП се отказаха да съставят второ правителство. Тогава излязох на прозорците на президентството на „Дондуков" 2 и казах на хилядите хора - ние току що победихме. БСП няма да състави второ правителство.
Водещ: Тази история има и друга интерпретация, нали знаете.
Петър Стоянов: Даже не зная.
Водещ: За героизма на тогавашните управляващи, които са направили така, че промяната в България, да не се лее кръв по онова време.
Петър Стоянов: Вижте, историята се пише от тези, които имат контрол върху медиите и върху историята. Това е една съвършено невярна трактовка. Истината е, че по време на Консултативния съвет представителите на БСП проявиха национална отговорност. Да, вярно е, там те се отказаха...
Водещ: Говорим за Николай Добрев и Георги Първанов.
Петър Стоянов: За Николай Добрев и Георги Първанов, там беше и Жан Виденов, който все още беше действащ председател на Министерския съвет. Въпросът е, че три часа преди този Консултативен съвет те наистина дойдоха с папка, една - за да разсея мита за двете папки, те наистина дойдоха с папка, в която имаше готов Министерски съвет, моят проблем беше, че към онзи момент в България нямаше никаква друга власт, освен тази на президента. В България нямаше Народно събрание, то беше блокирано от хората. Министерски съвет беше подал оставка. Тоест единственият човек в страната, който можеше да вземе някакво решение, бях аз. Тази отговорност е смазваща.
Водещ: Любопитно ми е, погледнахте ли онази папка, поне вътре, със състава на Министерския съвет, който се предлагаше.
Петър Стоянов: Съставът на Министерския съвет беше пълен. Ако ме питате кои точно бяха министрите ...
Водещ: Да.
Петър Стоянов: ... даже не си спомням. Напрежението беше огромно. За мен не беше важно даже кои са министрите, кой ще бъде, да речем, министър на икономиката или на културата...
Водещ: Само да не е БСП.
Петър Стоянов: За мен беше важно има ли в папката листа с готов състав на кабинета. Имаше го. Той беше публикуван и от някои медии след това. Та мисълта ми беше следната - прекалено нескромно излиза тази работа с рейтингите. Такъв висок рейтинг, 91%, дай Боже, вече нито един политик в България да няма. Защо? Такъв рейтинг може да се получи само в изключително драматична ситуация, каквато беше ситуацията тогава. В нормални времена такъв рейтинг...
Водещ: Или в Северна Корея.
Петър Стоянов: Може би да, но в нормални времена такъв рейтинг няма как да се получи.
Водещ: Ето, очевидно са се нормализирали времената след това, защото пък Георги Първанов, виждате, е президентът, първият български президент, който е преизбиран. Нещо, което вие опитахте да направите, но не успяхте. Как си го обяснявате това?
Петър Стоянов: Имате предвид, че неговият негативен рейтинг е по-висок от позитивния му, това ли имате предвид, във втория мандат?
Водещ: Имам предвид, че неговият позитивен рейтинг е по-нисък от вашия позитивен, а и да, има по-висок, всъщност най-високия негативен рейтинг от всички президенти до момента. Но въпреки това - успешен президент вероятно, след като два мандата, за пръв път политик, български, бива преизбиран на най-важният пост в държавата.
Петър Стоянов: Аз мисля, че около 22 януари, когато Георги Първанов ще предаде властта на новоизбрания президент Росен Плевнелиев, ще има много коментари. За това съм се въздържал десет години да коментирам дейността на Георги Първанов по една проста причина. Всеки би казал - ами, да, Петър Стоянов, понеже загуби точно от Георги Първанов, за това не крие отношението си към него. Ние с Георги Първанов сме много различни, това мога да кажа, ние сме като огъня и водата. Ние имаме различно семейно възпитание, различна семейна среда.
Водещ: Вие кое сте?
Петър Стоянов: Моля?
Водещ: Вие кое сте?
Петър Стоянов: Де да знам, за съм израснал в по-друга среда, откровено антикомунистическа среда, нали това мога да го кажа. В моето семейство никога не се е говорило не само с патос за Българската комунистическа партия, говорело се е винаги с краен сарказъм и крайно отрицание. Георги Първанов очевидно е израсъл в по друго семейство. Аз никога не съм бил член на комунистическата партия. Така или иначе аз винаги съм смятал, че след 1989 г. българската демокрация, нейното развитие в известен мисъл трябваше да стъпи здраво и на стълба на антикомунизма. В България умишлено се внуши, че думата антикомунизъм е мръсна дума. Думата антифашизъм не е мръсна дума, но думата антикомунизъм е. Питам се защо. Трябва да сме съвсем наясно - новата европейска цивилизация се гради върху два стълба - отричането на фашизма и отричането на комунизма. Много смълчано, много стеснителни сякаш са нашите десни политици дори, когато говорят за миналото.
Водещ: Днес, сега.
Петър Стоянов: Да и до днес, за съжаление. От тази гледна точка сме много различни с Георги Първанов. Ние сме много различни, ако щете и... Какво да ви кажа, аз винаги съм бил убеден, че българският президент, понеже се избира от целия народ, той не само по Конституция олицетворява българския народ и народната воля, той трябва да олицетворява и морала на българското общество. И тук сме доста различни с г-н Първанов. Тази история с досието, според мен, нанесе тежки вреди не само върху неговия имидж, но и върху имиджа на българското общество като цяло. Защото ние бихме искали нашия президент да не е с досие или ако е, да не твърди до последния момент, че това не е вярно. Разбирате ли, това е болезнена тема, но тези неща трябва да се изговарят лека-полека.
Водещ: Да, между другото те бяха изговорени не малко пъти.
Петър Стоянов: Аз не се включих в дебата умишлено.
Водещ: Защо не участвате в българската политика толкова активно, колкото преди години? Защо изглежда от страни, че сте направили крачка назад?
Петър Стоянов: Знаете ли, другият въпрос, който обикновено се задава към политиците от моето поколение, е не ви ли е неудобно вече 20 години да ни занимавате със себе си, да подчинявате на своите личности цели партии, цели идеологии. И това е така. Аз лично смятам, че моето участие в политиката вече не би донесло позитиви на нито една дясна формация. Мисля, че моето време мина, откровено казано.
Водещ: Вие сте седесар обаче все още, нали? Членувате в партията?
Петър Стоянов: Вижте, аз мисля, че съм сред много малкото български политици, чиято биография е свързана само седна партия.
Водещ: И тя е само СДС.
Петър Стоянов: СДС, разбира се. Независимо от ситуацията, в която е в момента СДС. Като казвам - аз съм от седесар, аз имам предвид онези два милиона. души, които с разтворени души и сърца вървяха заедно с нас, за да променяме България. Нещо, което ние успяхме да направим...
Водещ: Помните ли, когато през 1996г. СДС проведе вътрешни избори, за да бъде излъчен кандидатът за президент, колко души гласуваха на тези вътрешни избори, на вътрешните избори, не на президентските?
Петър Стоянов: Почти 870 000.
Водещ: 870 000.
Петър Стоянов: Да, точно така.
Водещ: Знаете ли през 2011г, колко души гласуваха на вътрешните избори на СДС?
Петър Стоянов: Колко?
Водещ: 75 000 души? Как си го обяснявате това? А за кандидата за президент Румен Христов на самите избори гласуваха 65 000 души. По-малко от онези, които се включиха на предварителните.
Петър Стоянов: Тежко ми е да коментирам това, защото българската десница получи много удари и част от тези удари дойдоха и от хора, които се радваха и на пълни зали, които се радваха на такава народна любов. За съжаление, ние се оказахме, казвам ние, защото съзнавам много добре своята вина, прекалено наивни. Ние бяхме и в известен смисъл неподготвени за големите предизвикателства, които ни очакваха. Подготвените хора за българския преход бяха хората, принадлежащи към бившите тайни служби в България, и хората принадлежащи към висшата номенклатура. Това беше посветеният кръг от хора за извършване на т.нар. преход. Казвал съм го много пъти, ще го кажа и сега - преходът не се дължи на изключително достойните усилия на хора като Хавел и като Лех Валенса. Бог да го прости Вацлав Хавел, който беше един от големите източноевропейски символи като цяло. Преходът в Русия и в Източна Европа започна благодарение на посветените хора в най-висшите етажи на номенклатурата. На тях им беше омръзнало да управляват най-богата държава в света без всякакво съмнение - Съветския съюз тогава, а и Русия днес - газ, нефт, злато, алуминий, каквото искате, и да не могат да предават това богатство по наследство на своите деца и внуци. Аз за да предаваш богатство си по наследство, трябва да имаш свободна пазарна икономика. А за да имаш свободна пазарна икономика, тя върви ръка за ръка с демокрацията. И техният план беше съвършено прост - да, ние ще въведем свободна пазарна икономика. Да, ние ще позволим да има свободни избори, но това ще бъдат процеси, контролирани от нас, контролирани от нашите нови пари, контролирани от медиите, които са ни подчинени, и т.н. За съжаление, това става все по-ясно. За съжаление, ние не бяхме достатъчно подготвени. За съжаление, сред нас имаше твърде много внедрени хора,които помага за създаването на този сценарий. В крайна сметка нещата са такива каквито са. Но аз не мисля, че ...
Водещ: Има ли СДС вече, според вас? Много хора казаха - СДС е партията, която преведе България по време на прехода. Вече може спокойно да заключат...
Петър Стоянов: Не, на мен не ми се иска да мисля по този начин. Аз мисля, че СДС има сили сигурно да се справи с това. СДС трябва да погледне реалността в очите. Аз подкрепих категорично Мартин Димитров за лидер на СДС. Основанието ми беше ..
Водещ: Сега?
Петър Стоянов: Последният път, когато го избра конференцията. Основанието ми беше очевидно - той е млад, на него не могат да му прехвърлят истинските и измислените грехове на СДС през годините, на него не могат да му кажат - защо разби селското стопанство или защо беше корумпиран по време на приватизацията. Той тогава е бил млад.
Водещ: На 20.
Петър Стоянов: Но аз бях много против съюзяването на Мартин Димитров с ДСБ, не, защото имам персонални кавги с Иван Костов. А защото в момента, в който Мартин стъпи в една редица заедно с Иван Костов, с Катето Михайлова, с Веско Методиев, вече няма как да каже аз съм новото лице.
Водещ: А с кого да се съюзи СДС?
Петър Стоянов: СДС можеше само да влезе в парламента, аз съм убеден. Младостта на Мартин, фактът, че СДС има нов лидер, фактът, че старите лица като мен направиха крачка назад, щеше да донесе 1% поне на СДС още.
Водещ: А сега на президентските избори с кого трябваше да се...
Петър Стоянов: Не говоря за президентските...
Водещ: С ГЕРБ, например, трябваше ли да...
Петър Стоянов: Не говоря за президентските, говоря за последните парламентарни избори.
Водещ: Защото президентските дадоха най-ниския резултат, г-н Стоянов.
Петър Стоянов: Разбира се.
Водещ: Трябваше ли например с ГЕРБ да си сътрудничат по-добре? ГЕРБ - сочени от много хора като новото дясно, новото СДС.
Петър Стоянов: СДС вече нямаше ход за съюз с ГЕРБ, в това съм напълно убеден. Да не говорим, че ГЕРБ вече беше набрал такава сила, че също, по моему, нямаше интерес да се съюзява с когото и да е и да дели властта с когото и да е. Резултатите го показаха. ГЕРБ се показа способен сам да спечели президентските избори, да спечели кметове във всички големи градове на България - София, Пловдив, Варна, Бургас, де да знам, и Русе, и не знам още къде.
Водещ: Предложиха ли ви, между другото, да се техния кандидат?
Петър Стоянов: Не.
Водещ: Не?
Петър Стоянов: Не. Този мит дълго време се въртеше. Никога нито един представител на ГЕРБ на каквото и да е ниво, включително Бойко Борисов и Цветан, не са се срещали с мен, не са разговаряли по този въпрос. Даже намеци е нямало. Но името ми се завъртя, разбира се.
Водещ: Да, защото Цветан Цветанов каза - ще бъде кандидат, който много ще изненада сините. Преди да издигнат Росен Плевнелиев. Росен Плевнелиев не беше никаква изненада за сините. А вашето има щеше да бъде такава изненада...
Петър Стоянов: Да, разбира се. В известен смисъл. Но това би било нелогично, повярвайте ми. Да бъда издигнат като кандидат на ГЕРБ би било нелогично.
Водещ: Смятате ли към днешна дата, че допуснахте грешка, когато се върнахте на лидерския пост в СДС след президентството? Питам ви и в контекста на завършващия мандат на Георги Първанов, за когото сега се говори, видите ли, ще се върне ли, ще оглави ли БСП?
Петър Стоянов: Моят отговор обаче няма да има нищо общо, повярвайте ми, с бъдещото поведение на Георги Първанов. Аз не бих искал да проектирам моето поведение по отношение на неговото бъдеще, защото отношенията между него и БСП са може би по-различни, аз не ги й зная в детайли. Но аз в голяма степен сгреших, да, когато се върнах отново в СДС. Това беше грешка, направена не от жажда за власт, повярвайте ми, това беше грешка, направена от безизходицата, в която виждах, че партията затъва. По никакъв начин не искам да хвърлям упреци върху ръководството преди мен. Очевидно са правели всичко каквото могат. Аз си въобразих, че, връщайки се в СДС, ще мога да помогна и то решително за излизането от кризата. Нещо повече - аз имах илюзията, тя беше подхранвана и от много наши седесари, които ме убеждаваха - връщайте се, връщайте се, че с моето връщане може да настъпи едва ли не някакво чудо. Това е било очевидно илюзия. И през тази една или две години, когато бях председател на СДС, забелязах вече съвсем ясно, че една от основните причини СДС да не върви напред е наличието на стари лица, които се сменят периодично. Тогава реших да напусна. Тогава напуснах и Народното събрание. Но, като се замисля сега, аз нямаше как да не се върна, защото за мен това беше въпрос на дълг. Аз съм получил от СДС всичко. Аз никога нямаше да бъда президент, ако не беше енергията не дори на СДС, на апарата, а на тези два млиона седесари. На тях аз продължавам да дължа всичко. Те са моите хора. Когато казвам аз съм седесар, имам предвид аз съм един от тях. Това са хората, които срещам на улицата, които ме прегръщат. Някои се разплакват, защото си спомнят за старото време. И тази моя емоция нямаше как да бъде преодоляна. Тоест грешката ми беше съвсем обяснима, ако щете никак не съжалявам за това, човек не може да върви срещу себе си.
Водещ: Господин Стоянов, благодаря ви за този разговор.
Петър Стоянов: Благодаря ви и аз.
Водещ: Петър Стоянов, президент на България от 1997-2002 година, гост на „Здравей, България". Успешен ден.
Петър Стоянов: Благодаря ви.