Вашингтон, САЩ /КРОСС/ "Ужасяващо е колко малко знаем", признава пред вестник "Вашингтон пост" неназован служител от администрацията на Обама по повод факта, че огромния разузнавателен апарат на САЩ не бе в състояние да открие сигналите за влошаване на здравословното състояние на севернокорейския лидер, предаде македонския в. "Вест".

Оказва се, че режимът в тази ядрено въоръжена "изгнаническа" държава, намираща се в непосредствено съседство до два важни американски съюзници в Северна Азия - Южна Корея и Япония, е изключително затворен. Неслучайно от Белия дом признаха, че ЦРУ разполага с много малко надеждна информация за вътрешните отношения в тази държава. Оттук и прогнозите за това какво ще донесе промяната на властта в страната са много неясни.

Първата американска реакция на веста за смъртта на Ким Чен-ир беше загриженост. Управляващите във Вашингтон решиха да разберат колкото може повече подробности около случилото се. Президентът Барак Обама проведе среднощен телефонен разговор с южнокорейския си колега Ли Мунг Бак. Същото сториха и ръководителят на дипломацията Хилари Клинтън и министърът на отбраната Леон Панета, които разговаряха със своите колеги в Сеул. Японският външен министър Коичиро Гемба, който беше на посещение във Вашингтон, след като се разбра за смъртта на севернокорейския ръководител веднага бе ангажиран с "набавянето на допълнителна информация".

Както писаха наскоро най-тиражираните американски вестници "Ню Йорк Таймс", "Вашингтон Пост" и "Уолстрийт джърнъл", САЩ тъне в забвение и за възможностите на севернокорейския ядрен арсенал. 

"Мисля, че не знаем дали техните бомби са готови за употреба", съобщи пред "Вашингтон Пост" Пол Стерс, експерт по Северна Азия в Съвета за външни отношения.

Безсилието на американското разузнаване в Северна Корея е вече отдавна известно. Последният пример за това бе случайното откриване на работеща система за обогатяване на уран, което стана възможно благодарение не на разни тайни шпионски техники или сателити, а посредством нищо неподозиращ  американски учен.

Поради това, във Вашингтон никой не се наема да твърди с категоричност, какво ще излезе в крайна сметка от смяната на властта в Пхенян.

Според оценката на Майкъл Грийн, който е бил директор за Азия в Съвета за национална сигурност на Джордж Буш, генералите и партийния връх имат интерес да подкрепят младия Ким и неговия чичо Джан Сонг Поток, защото от успеха на предаването на властта, зависи и тяхното оцеляване. Поради това, вероятния сценарий през следващите няколко месеца не е нестабилност, а прояви на национален траур и по-малко контакти със САЩ и Южна Корея.

В тази връзка Грийн предвижда, че пукнатините в режима могат да станат очевидни най-рано в средата на следващата година, когато Ким Чен Ун ще трябва да покаже военна отговорност и да продължи старата игра между провокациите и дипломацията, за да може от САЩ и Южна Корея да извлече политическа и икономическа изгода.

Голямата дилема обаче е дали 27-годишният Ким Чен Ун, който беше повишен в генерал с 4 звезди, без нито един ден военен опит, ще бъде в състояние да води тази опасна игра, като същевременно не премине през "тънката червена линия".

В този контекст, всички очи са насочени в момента към Китай, която според мнението на Виктор Ча - професор в университета Джорджтаун и бивш (2004-2007) директор на сектора за Азия в Белия дом, ще трябва да избира дали Северна Корея "ще стане нейна провинция" или ще сметне, че режима в Пхенян е стратегически неважен за нея. Китайската политика на поддържане на двете Кореи най-вероятно няма да се променя, смята професор Ча, така че най-вероятно Пекин ще подържа запазване на моментното статукво в Северна Корея.

/НИ/