София /КРОСС/  Тази вечер християните по-света ще отбележат един от най-светлите си празници - Бъдни вечер, денят преди раждането на Спасителя Исус Хроистос. У нас я наричаме също Суха Коледа, Малка Коледа, Детешка Коледа, Крачун, Мали Божич и Наядка. 

От 18.00 ч. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" Негово светейшество патриарх Максим ще води вечерното богослужение по случай празника. Заедно с него в службата ще участват българският митрополит в САЩ, Канада и Австралия Йосиф, главният секретар на Светия синод на БПЦ - епископ Наум и Знеполският епископ Йоан.

Традицията

Един от най-милите спомени из ранните години на всеки  българин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.

Всъщност тържеството за празника започва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.

От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

Трапезата

В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".

Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...".

В свое патриаршеско и синодално рождественско послание от Българската православна църква припомнят:

"Раждането на Спасителя е началото на нашето спасение, кулминационна точка в Божието домостроителство. Ние сме изкупени, скъпо платени чеда на Небесния Отец. Но ние имаме и свое участие в подареното ни свише спасение. Заявявайки желанието да сме Христови и следвайки в земните си дни тази заява, ние действително ставаме "светлина на света", както Сам Христос нарича следовниците Си. Нека, прочее, никога не отпадаме от висотата на тази божествена светлина на познанието, с която гори и грее днешният празник и която ние ­ верните на обещанието сме призвани да разгаряме през всички векове, докле чакаме Господа за Неговото Второ славно пришествие. Нека не позволяваме на мрака и тъмата в този свят да гасят светилниците ни, но да ги държим винаги запалени, защото към това ни е призовал Сам Господ!

В деня на Христовото Рождество отново се обръщаме към всички вас ­ клир и миряни на родната ни Църква, в пределите на Родината ни и далеч от нея, с топъл архипастирски благослов и гореща молитва към Всеподателя да не отнема благоволението Си към нашия христолюбив народ, та всякога укрепвани от Божията десница да преуспяваме в любовта и благочестието за слава на Родилия се Богомладенец!"