София /КРОСС/ Днес православната църква отбелязва Събор на Пресвета Богородица. Празнува се на втория ден от Рождество - 26 декември, заедно със Св. Йосиф Обручник, Св. цар Давид, Св. Иаков брат Божий и Св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски, Св. преподобни Никодим Тисмански.

Св. Йосиф Обручник

Св. праведни Йосиф Обручник бил син на Иаков от рода Давидов, живял в Назарет, дърводелец - в негови грижи била поверена св. Дева Мария. По св. предание е завършил живота си след като Иисус Христос станал на дванадесет години.

Събор на Пресвета Богородица

Събор на св. Богородица е празник в чест на св. Дева Мария, удостоила се да бъде Майка на Господа Иисуса Христа. Събор значи съборно общо богослужение.

Св. апостол Яков, брат Господен

Св. апостол Иаков, брат Господен - наречен тъй, защото бил син на Йосиф, обручникът насв. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи епископ на Иерусалим в продължение на 33 години. Написал първата света литургия. Завършил мъченически, блъснат от храмовата стряха, засипан с камъни и, ударен с едно кросно, разбили главата му - починал в 63 г. на 66 години.

Св. Преподобен Никодим Тисмански

Този забележителен представител на балканското монашество от ХІV в. бил българин от Македония, роден около 1320 г. в Прилеп. По времето на цар Стефан Душан (1331-1355) той станал монах в Хилендарския манастир, където бил събрат на друг голям българин от онази епоха – св. Ефрем, бъдещ патриарх на Сърбия. "Любомъдрият мъж поп Никодим", когото наричали още"философ", "силен в книгите (...), в разума, словата и отговорите [на богословски и научни въпроси]", получил блестящо образование и бил известен като отличен преводач от гръцки. Запазената му кореспонденция със св. Патриарх Евтимий Търновски показва, че като духовен отец и творец св. Никодим споделял реформаторските тежнения на знаменития български патриарх. Не е известно докога той бил на Атон, но и по-нататък Никодим запазвал тесни връзки с видни личности от православната монашеска общност, както и с висши духовници в Сърбия, Византия и България. През 60-те години на ХІV в. Никодим основал свой манастир във Видинското царство, което обаче през 1365 г. било окупирано от унгарците, а населението – подложено на насилствено покатоличване. Светецът застанал начело на съпротивата срещу насилието и влязъл в разпра със самия унгарски крал Людовик І Велики. Твърдостта на Никодим вдъхнала сили на местните българи и, както съобщава един съвременник, "поради това тяхната вяра в него беше голяма..."Унгарците прогонили св. Никодим във Влахия. Като привърженик на манастирския живот и исихастката доктрина св. Никодим се заел енергично с устройството на монашески обители в земите на младата държава. Той създал известните манастири "Водица", "Тисмана" и други обители, като получавал щедра подкрепа от страна на влашките владетели. В една грамотата на Мирчо Стари (1386-1416 г.) "поп кир Никодим" е поставен пред най-видните боляри. До смъртта си (26 декември 1406 г.) той продължил своята неуморна работа, с която българските културни традиции на север от Дунава пуснали още по-здрави корени. Св. Никодим е почитан като един най-големите духовни и културни строители в историята на православния румънски народ. Паметта му се празнува на 26 декември.

/НИ/