Исторически календар за 26 декември
Секция: История
26 Декември 2011 07:03
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Исторически календар за 26 декември

Събития

 

795 г. — Лъв III е избран за римски папа.

1805 г. — В Братислава е подписан Пресбургски мирен договор между Австрия и Франция.

1825 г. — В Русия избухва въстание на декабристите.

1898 г. — Мари и Пиер Кюри обявяват, че са успели да изолират химичния елемент радий.

1925 г. — Сформирана е Комунистическата партия на Индия.

1925 г. — Турция въвежда в употреба Григориански календар.

1933 г. — Регистрирана е фирмата Нисан със седалище Токио, Япония.

1947 г. — В България е извършена национализация на банките.

1959 г. — Официално е открита Българската телевизия.

1972 г. — Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков за шпионаж — лишаване от свобода за 6 години и 6 месеца.

1973 г. — Космическият апарат Союз 13 се връща на Земята.

1974 г. — Започва космическата програма Салют 4.

1979 г. — Съветски специални части превземат президентския дворец в Кабул, Афганистан.

1980 г. — Създаден е Общонароден юбилеен комитет за честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава с председател държавния глава — Тодор Живков.

1982 г. — В списание Тайм, за първи път за Човек на годината не е избран човек, а персоналния компютър.

1989 г. — В България независимият профсъюз КТ Подкрепа организира първата политическа стачка с искане за назначаване на временно правителство и провеждане на свободни избори.

1991 г. — С формално решение на Върховния съвет се разпада СССР.

2003 г. — Силно земетресение разрушава южноиранския град Бам; загиват 43 300, други 90 000 остават без домове.

2004 г. — Регистрирано е силно земетресение в Индонезия, последвано от мощно цунами — в десетки държави загиват над 294 000 души, а 5 милиона остават без покрив.

 

Родени

 

1194 г. — Фридрих II, император на Свещената Римска империя († 1250 г.)

1716 г. — Томас Грей, британски поет († 1771 г.)

1756 г. — Бернар Жермен дьо Ласепед, френски зоолог († 1825 г.)

1791 г. — Чарлз Бабидж, британски математик († 1871 г.)

1862 г. — Александър Амфитеатров, руски писател († 1938 г.)

1872 г. — Норман Ейнджъл, британски политик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1967 г.)

1874 г. — Роза Албах-Рети, немска актриса († 1980 г.)

1875 г. — Добри Христов, български композитор († 1941 г.)

1879 г. — Александър Ботев, български политик († 1947 г.)

1880 г. — Елтън Мейо, американски социолог († 1949 г.)

1880 г. — Илия Янулов, български социолог († 1962 г.)

1881 г. — Стефан Цанев, български генерал († 1944 г.)

1882 г. — Иван Попевтимов, български революционер († ? г.)

1891 г. — Хенри Милър, американски писател († 1980 г.)

1893 г. — Мао Дзедун, китайски военачалник († 1976 г.)

1901 г. — Никола Сяров, български лекар († ? г.)

1909 г. — Александър Димитров, деец БКП († 1944 г.)

1918 г. — Георгиос Ралис, министър-председател на Гърция († 2006 г.)

1919 г. — Иван Нивянин, български поет († 1944 г.)

1927 г. — Алън Кинг, американски актьор († 2004 г.)

1940 г. — Едуард Прескот, американски икономист, Нобелов лауреат през 2004 г.

1941 г. — Димитър Коруджиев, български писател

1941 г. — Шенер Шен, турски киноартист

1949 г. — Жозе Рамош Орта, източнотиморски политик, Нобелов лауреат през 1996 г.

1952 г. — Франческо Грациани, италиански футболист

1953 г. — Леонел Фернандес, президент на Доминиканската република

1953 г. — Юри Ступел, български композитор

1958 г. — Ейдриън Нюи, Дизайнер

1959 г. — Коджи Моримото, японски режисьор

1960 г. — Ники Кънчев, български водещ

1963 г. — Ларс Улрих, барабанист на Металика

1964 г. — Елизабет Костова, американска писателка

1974 г. — Ростислав Димитров, български лекоатлет

1975 г. — Марсело Риос, чилийски тенисист

1982 г. — Аксел Лунд Свиндал, норвежки скиор

1990 г. — Аарън Рамзи, уелски футболист

 

Починали

 

268 г. — Дионисий, римски папа (* ? г.)

418 г. — Зосим, римски папа (* ? г.)

1530 г. — Захиредин Бабур, монголски император (* 1483 г.)

1624 г. — Симон Мариус, немски астроном (* 1573 г.)

1771 г. — Клод Адриан Хелвеций, френски философ (* 1715 г.)

1890 г. — Хайнрих Шлиман, немски археолог (* 1822 г.)

1896 г. — Емил дю Боа-Реймон, германски физиолог (* 1818 г.)

1931 г. — Мелвил Дюи, американски библиограф (* 1851 г.)

1936 г. — Иван Кирилов, български писател (* 1876 г.)

1944 г. — Лев Шчерба, руски езиковед (* 1880 г.)

1964 г. — Александър Кисьов, български генерал (* 1879 г.)

1967 г. — Чудомир, български писател (* 1890 г.)

1972 г. — Хари С. Труман, 33-ти президент на САЩ (* 1884 г.)

1977 г. — Хауърд Хоукс, американски режисьор (* 1896 г.)

1978 г. — Анастас Петров, български балетист (* 1899 г.)

1980 г. — Тодор Рачински, български аграрен учен (* 1929 г.)

1981 г. — Амбър Рийвс, американска писателка (* 1887 г.)

1988 г. — Херлуф Бидструп, датски карикатурист (* 1912 г.)

1989 г. — Благой Шалски, български учител (* 1930 г.)

1997 г. — Корнелиус Касториадис, гръцки икономист (* 1922 г.)

1997 г. — Сергей Мамчур, украински футболист (* 1972 г.)

2000 г. — Джейсън Робардс, американски актьор (* 1922 г.)

2005 г. — Винсънт Скиавели, американски актьор (* 1948 г.)

2005 г. — Здравко Радев, български футболист (* 1972 г.)

2006 г. — Джералд Форд, 38-ми президент на САЩ (* 1913 г.)

 

Празници

 

Ден на бащата (чества се бащинството на Свети Йосиф, имен ден на хората, които носят това име)

Католическа църква — Ден на Свети Стефан

Хърватия, Чехия, Ирландия, Каталуния — Общонароден празник, посветен на Свети Стефан

Общност на нациите — Ден на коледните подаръци и благата (Boxing Day)

Словения — Ден на независимостта и обединението (1990 г.)

Индонезия, Тайланд, Малайзия — Ден на памет към жертвите от цунамито през 2004 г.

ЮАР — Ден на добра воля

Соломонови острови (държава) — Национален празник на Благодарността