София /КРОСС/  Чиновници на различни нива в министерствата подвеждат своите министри, а от там и цялото правителство. Това заявиха археолози на пресконференция по повод обвиненията към БАН за саботиране на строителството на магистралите, които бяха изнесени в стенограмата на сайта на Министерския съвет, от заседанието на правителството на 21 декември, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Археолозите бяха категорични, че причината за забавянето в строителството на магистралите „Струма” и „Хемус” не е у тях, а в отчуждителните процедури. Те се оплакаха от липсата на планиране и честите промени в плановете и трасетата на автомагистралите, за които обикновено ги уведомяват в последния момент.

„Много често чиновници от различни нива подвеждат своите министри, а оттам и цялото правителство. Факти имаме много, дори не знам от къде да започна”, заяви директорът на Националния археологически институт с музей към БАН доц. Людмил Въгалински.

По отношение на АМ „Струма” през 2008 г. няколко археологически институции подадохме подробна информация на ИА „Пътища”, за това какви археологически обекти има по трасето на АМ „Струма” и колко ще струва тяхното проучване, разказа той. Почти нищо не се случи след това. Има обаче многобройни проблеми с отчуждаванията. Започнаха проучвания само на два обекта, но единия пропадна, тъй като се оказва, че е част не от Лот 4, както показваха чертежите на агенцията, а от Лот 3, за който няма проектна готовност, в резултат на което обектът не се проучва.

Според доц. Людмил Въгалински, много често трасетата магистралите и отделни отсечки от тях се сменят без археолозите да бъдат уведомявани навреме затова.

„Очевидно има нужда от подобряване на вътрешната организация и стиковане, за което не са виновни археолозите. За тези дълги години от 1998 г. насам големите национални инвеститори, които работят по инфраструктурните проекти, почти винаги ни уведомяват в последния момент, сменят се трасетата непрекъснато, средствата за проучвания не е планират,  това е заложено в законодателството, след което трябва в експресни кратки срокове да се справяме по параметрите, които са ни спуснати. Много често бавят парите, които трябва да получим по договор, за да се разплатим”, оплака се директорът на археологическия институт.

По думите му, основните проблеми са с отчуждаването: „Още през 2008 г. сме уведомили за този проблем. По едно време дори имаше предложение археолозите да се занимават с отчуждаването, едва ли не да решават кой собственик колко пари трябва да получи. Това не е наша работа и ние категорично отказахме”.

Доц. Людмил Въгалински разказа за среща с бившия заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Георги Прегьов, който подаде оставка през септември. Той също бил подведен. „Първият ни разговор започна трудно, тъй като имаше обвинение, че ние бавим нещата. Когато му изложих фактите и му показах документите, той се обади на тогавашния шеф на АПИ и буквално го наруга по телефона. След това нещата се промениха. Не би трябвало да се стига до такива моменти, необходимо е стиковане”, подчерта археологът.

На фона на това доц. Въгалински подчерта добрата работа със столичния „Метрополитен”, въпреки трудното начало: „Съвсем наскоро подписахме с тях новия договор за продължаване на проучванията на Ларгото”.

Шефът на Националния археологически институт с музей към БАН е категоричен, че няма никаква причина институцията да минава към Министерство на културата. „Няма основания за това. Ние работим отлично. Европейският одит, за който толкова много се говори, ни даде най-високата оценка - ААА. Имаме благодарствени писма и непрекъснато помагаме и на Министерство на културата и от МВР, така че основания за такова преместване аз не виждам”,

Доц. Людмил Въгалински посочи още, че има нужда от по-добро стиковане между институциите при работата им по големите обекти от националната инфраструктура. „Трябва да се спазват договорите, които са подписан, да се търсят археолозите навреме. Това се отнася най-вече за големите национални инвеститори, защото с частните нямаме проблеми”, заяви той.

През 2004 г. на АМ „Тракия” сме работили по 18 часа. Извиваха ни ръцете буквално и то най най-високото ниво за което можете а се сетите. Тогава беше брутално, разказа още археологът. Непрекъснато реагираме като войници, обаждат ни се в последния момент. Натискът върху нас по отношение на сроковете е изключителен. Промените в трасетата на магистралите са непрекъснати и многократни. И винаги ни уведомяват в последния момент, оплака се той от името на своите колеги. За „Набуко” направихме проучванията за един месец. Колегите трябваше да пращат данните през нощта, а знаете как се работи на компютър в условията на студ и силен вятър, но това ние е работа.

„Квалификациите саботьори, изнудвачи, извиващи ръце са обида. В някои страни може да се търси за такова нещо удовлетворение в съда, защото то е уронващо престижа”, каза на свой ред доц. Тотко Стоянов, председател на Асоциацията на българските археолози. Освен магистралите, ние проучване и други големи обекти, като Столиците на България и други от които в близко бъдеще ще залегне културния туризъм на страната, подчерта той.

„Причините да създадем нашата организация с точно проблемите, които нашите колеги срещат при работата си по такива големи проекти.  Настояваме да има една планираност, а не всяко поредно управление да забравя какво се е случвало до момента и всеки път да ни се налага да обясняваме пътя на работа то начало”, заяви доц. Стоянов.

Той каза още, че 5-те милиона, които тази година са отделени за проучвания, са изискване на Закона за културното наследство, при който всеки изпълнител е длъжен да отделя средства за тях.

Археолозите заявиха, че се чувстват обидени от твърденията на министри от кабинета по време на правителственото заседание, но няма да подават съдебен иск за уронване на авторитета, защото не вярват че това би довело до нещо конкретно.

„Ако има проблем със строителството на една автомагистрала, на Ларгото, тогава трябва да се седне на масата на преговорите и той да се решава. Хвърляйки се подобни твърдения, които отиват в медиите, обществото започва да си мисли, че археолозите са едни хора, които изнудват държавата и извиват ръцете й”, категоричен бе доц. Тотко Стоянов.