Исторически календар за 28 декември
Секция: История
28 Декември 2011 07:21
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Исторически календар за 28 декември

София /КРОСС/

Събития

 

418 г. — Бонифаций I става папа.

1065 г. — Осветено е Уестминстърското абатство.

1308 г. — Започва управлението на Ханазоно, 95-и император на Япония.

1612 г. — Галилео Галилей става първия астроном, наблюдавал Нептун, като погрешно я възприема за звезда.

1835 г. — Индианският вожд Оцеола повежда войните си срещу армията на САЩ.

1836 г. — Испания признава независимостта на Мексико.

1846 г. — Айова става 29 щат на САЩ.

1867 г. — САЩ анексират първата си територия извън континента — атола Мидуей.

1869 г. — Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката.

1879 г. — Срутва се железопътният мост Тей Бридж в Шотландия по време на движение на влак по него, загиват 75 души.

1895 г. — Братя Люмиер правят първата платена прожекция на филм в Парижкото Гранд Кафе.

1908 г. — При земетресение в Месина, Сицилия, загиват над 75 000 души.

1939 г. — Осъществен е първият полет на японския изтребител Мицубиши A6M.

1944 г. — Втората световна война: Новата власт в Унгария обявява война на Нацистка Германия.

1950 г. — Във Великобритания е обявен първият национален парк (Пик Дистрикт).

1974 г. — Земетресение с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер в Пакистан отнема живота на около 5 300 души.

1981 г. — В Норфолк, Вирджиния, се ражда първото американско ин витро бебе — Елизабет Джордан Кар.

1981 г. — Кабелният телевизионен канал HBO започва да излъчва денонощно.

1995 г. — CompuServe слага забрана за достъп до секс-ориентирани нюз-групи, в резултат на германски съдебни искове.

1996 г. — На извънредно заседание 37 Народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

1999 г. — Сапармурад Ниязов е провъзгласен за пожизнен президент на Туркменистан.

 

Родени

 

1522 г. — Маргарита Пармска, херцогиня на Парма († 1586 г.)

1765 г. — Феликс дьо Божур, френски дипломат († 1836 г.)

1856 г. — Удроу Уилсън, 28-и президент на САЩ, Нобелов лауреат († 1924 г.)

1864 г. — Юрдан Трифонов, български историк и писател († 1949 г.)

1868 г. — Радул Канели, български драматичен актьор († 1913 г.)

1869 г. — Йордан Асенов, български революционер († 1936 г.)

1875 г. — Алексей Михайлович, руски велик княз († 1895 г.)

1878 г. — Стефан Кондаков, български революционер († 1937 г.)

1882 г. — Артър Едингтън, британски астрофизик († 1944 г.)

1888 г. — Фридрих Мурнау, германски режисьор († 1931 г.)

1889 г. — Асен Халачев, деец на БКП († 1923 г.)

1897 г. — Иван Конев, съветски маршал († 1973 г.)

1902 г. — Мортимър Адлър, американски философ († 2001 г.)

1903 г. — Джон фон Нойман, американски математик († 1957 г.)

1922 г. — Стан Лий, американски писател

1928 г. — Ерих Кьолер, немски писател († 2003 г.)

1932 г. — Илия Кирчев, български футболист († 1997 г.)

1932 г. — Мануел Пуиг, аржентински писател († 1990 г.)

1934 г. — Маги Смит, английска киноактриса

1937 г. — Георги Паскалев, български биолог

1944 г. — Ангел Георгиев, български драматичен актьор

1944 г. — Георги Драгоев, български политик

1944 г. — Кери Мълис, американски химик, Нобелов лауреат през 1993 г.

1945 г. — Бирендра, крал на Непал († 2001 г.)

1945 г. — Димитър Гоцев, български историк и общественик

1945 г. — Иван Дреников, български пианист

1953 г. — Ричард Клайдерман, френски пианист

1954 г. — Дензъл Уошингтън, американски актьор

1956 г. — Найджъл Кенеди, английски цигулар

1960 г. — Чад Маккуин, американски актьор

1961 г. — Калиопи, певица от Република Македония

1969 г. — Линус Торвалдс, финландски програмист

1970 г. — Тина Каспари, американска актриса

1971 г. — Серхи Бархуан, испански футболист

1972 г. — Патрик Рафтър, австралийски тенисист

1979 г. — Джеймс Блейк, американски тенисист

1981 г. — Халид Буларуз, холандски футболист

Починали

 

1656 г. — Лоран дьо Ла Ир, френски художник (* 1606 г.)

1703 г. — Мустафа II, султан на Османската империя (* 1664 г.)

1708 г. — Жозеф Питон дьо Турнфор, френски ботаник (* 1656 г.)

1916 г. — Едуард Щраус, австрийски композитор (* 1835 г.)

1920 г. — Гюстав Айфел, френски инженер (* 1832 г.)

1924 г. — Леон Бакст, руски художник (* 1866 г.)

1925 г. — Сергей Есенин, руски поет (* 1895 г.)

1927 г. — Иван Златин, български индустиалец (* 1843 г.)

1937 г. — Морис Равел, френски композитор (* 1875 г.)

1938 г. — Панчо Дорев, български дипломат (* 1878 г.)

1945 г. — Теодор Драйзер, американски писател (* 1871 г.)

1947 г. — Виктор Емануил III, крал на Италия (* 1869 г.)

1959 г. — Анте Павелич, хърватски политик (* 1889 г.)

1963 г. — Паул Хиндемит, германски композитор (* 1895 г.)

1991 г. — Куйо Куев, български литературовед (* 1909 г.)

1997 г. — Василий Соломин, съветски боксьор (* 1953 г.)

1997 г. — Корнелиу Баба, румънски живописец (* 1997 г.)

2002 г. — Кочо Караджов, стопански деател (* 1917 г.)

2002 г. — Николай Колев, военен прокурор (* 1949 г.)

2004 г. — Сюзън Зонтаг, американска писателка (* 1933 г.)

2009 г. — Джеймс Оуън Съливан, американски музикант (* 1981 г.)

2010 г. — Вили Кавалджиев, български певец (* 1945 г. )

2010 г. — Камен Тотев, спортен журналист (* 1951 г. )

Празници

Християнство — Ден на невинните деца на Витлеем

Испания — Ден на шегата

Непал — Рожден ден на краля и Ден на обявяване на републиката (2007 г., национален празник)

/НИ/