Исторически календар за 29 декември
Секция: История
29 Декември 2011 06:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Исторически календар за 29 декември

 

Събития

 

1170 г. — В Англия свети Томас Бекет е убит в катедралата си по заповед на Хенри II.

1708 г. — С указ на Петър I в Русия се създават губернии.

1845 г. — Република Тексас става 28-и щат на САЩ.

1890 г. — Армията на САЩ извършва масово избиване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж.

1891 г. — Томас Едисън патентова радиото.

1911 г. — Сун Ятсен става първия президент на Република Китай.

1937 г. — Свободната държава Ирландия се обявява за република и престава да приема британската корона като висшестояща власт.

1940 г. — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по подобие на Хитлерюгенд.

1940 г. — Втората световна война: По време на втората голяма бомбардировка на Лондон от германски бомбардировачи загиват почти 200 цивилни граждани.

1949 г. — Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва собствен комунистически път и скъсва отношенията си със СССР.

1964 г. — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.

1972 г. — Открита е първата цялостна отсечка за превозни средства по Автомагистрала А1 в Словения.

1974 г. — При земетресение в Пакистан загиват 4 700 души.

1987 г. — Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със световен рекорд по пребиваване в космоса — 326 денонощия.

1989 г. — Вацлав Хавел става президент на Чехословакия.

1993 г. — На остров Лантау (Хонконг) приключва монтажът на най-високата статуя на открито на седящия Буда — Тиан Тан Буда.

1994 г. — Сменя се ръководството на СДС — на мястото на подалия оставка като председател Филип Димитров е избран Иван Костов.

1996 г. — Подписан е мирен договор между правителството на Гватемала и партизанската съпротива, с което се слага край на продължилата 36 години гражданска война.

1997 г. — В Хонконг започва убиването на всички домашни птици (1,25 милиона), за да се спре разпространението на щама на смъртоносен птичи грип.

1998 г. — Червените кхмери поднасят извинение за извършения геноцид на над 1 милион граждани по време на своето управление в Камбоджа.

2001 г. — По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима загиват 274 души.

2006 г. — Индонезийски ферибот потъва между островите Ява и Борнео, загиват над 500 пътници и екипаж.

 

Родени

 

1709 г. — Елисавета, императрица на Русия († 1762 г.)

1721 г. — Мадам Помпадур, метреса на френския крал Луи XV († 1764 г.)

1766 г. — Чарлз Макинтош, шотландски химик († 1843 г.)

1787 г. — Михаил Лунин, руски декабрист († 1845 г.)

1796 г. — Йохан Кристиан Погендорф, германски физик

1800 г. — Чарлз Гудиър, американски изобретател († 1860 г.)

1808 г. — Андрю Джонсън, 17-и президент на САЩ († 1875 г.)

1809 г. — Уилям Гладстон, министър-председател на Великобритания († 1898 г.)

1816 г. — Карл Лудвиг, германски физиолог

1836 г. — Георг Швайнфурт, германски ботаник († 1925 г.)

1879 г. — Франц фон Папен, германски генерал († 1969 г.)

1903 г. — Кандидо Портинари, бразилски художник († 1962 г.)

1910 г. — Роналд Коуз, американски икономист, Нобелов лауреат през 1991 г.

1911 г. — Клаус Фукс, германски физик († 1988 г.)

1915 г. — Яко Молхов, български критик († 2001 г.)

1926 г. — Ангел Каратанчев, български писател

1930 г. — Иван Манолов, български футболист

1933 г. — Стоян Тарапуза, писател от Република Македония

1937 г. — Барбара Стийл, британска актриса

1938 г. — Джон Войт, американски актьор

1939 г. — Конрад Фиалковски, полски информатик

1943 г. — Стефан Мавродиев, български актьор

1947 г. — Кози Пауъл, британски рокмузикант († 1998 г.)

1949 г. — Милан Асадуров, български писател

1952 г. — Руди Ленърс, белгийки барабанист

1961 г. — Илия Вълов, български футболист

1966 г. — Декстър Холънд, американски вокалист (The Offspring)

1967 г. — Ендрю Уашовски, американски сценарист

1970 г. — Енрико Киеза, италиански футболист

1971 г. — Доминик Дейл, уелски играч на снукър

1971 г. — Иво Сиромахов, български писател

1972 г. — Джуд Лоу, английски актьор

1976 г. — Владислав Петров, български актьор

1977 г. — Катрин Мениг, американска акриса

1980 г. — Дорус де Врийс, холандски футболист

1988 г. — Агнеш Саваи, унгарска тенисистка

 

Починали

 

1170 г. — Томас Бекет, английски епископ (* 1115 г.)

1825 г. — Жак-Луи Давид, френски художник (* 1748 г.)

1891 г. — Леополд Кронекер, германски математик (* 1823 г.)

1916 г. — Григорий Распутин, руски псевдомонах (* 1869 г.)

1920 г. — Марко Цепенков, български фолклорист (* 1829 г.)

1924 г. — Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат (* 1845 г.)

1926 г. — Райнер Мария Рилке, австрийски поет (* 1875 г.)

1929 г. — Вилхелм Майбах, германски автомобилен проектант (* 1846 г.)

1936 г. — Алфред Хейлс, австралийски писател (* 1860 г.)

1941 г. — Тулио Леви-Сивита, италиански математик (* 1873 г.)

1969 г. — Курт Рихтер, немски шахматист (* 1900 г.)

1980 г. — Тим Хардин, американски музикант (* 1941 г.)

1986 г. — Венка Асенова, българска шахматистка — гросмайстор (* 1930 г.)

1986 г. — Андрей Тарковски, руски кинорежисьор и сценарист (* 1932 г.)

1989 г. — Харолд Макмилън, английски политик (* 1894 г.)

1997 г. — Александър Геров, български поет (* 1919 г.)

2004 г. — Джулиъс Акселрод, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1970 г. (* 1912 г.)

/НИ/