Проф. Михаил Константинов, математик, проф. Иван Дичев, културолог и отец Никанор в интервю за БНТ и предаването "Денят започва"

Водещ: Добро утро, нашият сутрешен блок продължава с равносметка на отиващата си 2011 година. Кои бяха наистина знаковите събития в нейния ход, кои белязаха 2011-та и наистина промениха света, промениха нас и кои бяха малозначителните събития, които неминуемо ще забравим с настъпването на новата. Добро утро казвам на културолог Ивайло Дичев, на математика професор Михаил Константинов. Само след минути, тук в студиото ще бъде и нашия трети гост това е отец Никанор. Тъй като се опасявам, че в хода на разговора без да искам ще предположа част от отговорите, или ще ви подтикна към някакво предпоставяне на отговорите, наистина в началото - кое, според вас, беше най-яркото събитие през 2011 година, без значение дали случило се тук в България или в света?
Михаил Константинов: За мен има едно обобщено събитие за тази година и то е очевидната неадекватност, даже граничеща с малоумие на световните лидери. Начина, по който се реагираше на това, което става и продължава да се реагира, е бих казал най-малкото заплашителен. Виждаме хора, които не са за тази работа. Разбира се ние знаем, че историята ще смени тези хора ако трябва с едни други хора, но нека да не стигаме до там. А като конкретно събитие, от един малко по-друг ъгъл, искам да спомена катастрофата от 11 март във Фукушима. Всъщност тя не само се изравни като ефект с Чернобил, седма степен по международната скала, но показа и нещо друго. Значи, героизмът на японския народ го видяхме, всички се прекланяме пред това, но цялата тази история е в резултат на очевидни грешки човешки, и бих казал от престъпни грешки. Строите централа на брега на морето за икономия в зона, в която за последните сто години е имало три пъти по-големи цунамита от това, и то много по-големи. Тоест, това е една готова катастрофа. И освен това, начинът по който се справиха с нея не беше добър, това трябва да се знае. Оттам нататък трябва да видим какво сме научили от това.
Водещ: Господин Дичев, за вас?
Ивайло Дичев: Аз ще припомня едно събитие, което някак си не много го коментирахме. Това беше убиването на Осама бин Ладен, което много години беше терорист номер едно, заплаха и т.н. Накрая на годината американците се изтеглиха от Ирак, някак си... не поговорихме за това - каква беше тази авантюра, защо се случи така, откъде този тероризъм? Аз мисля, че може да поставим това в перспективата на протестите, които тази година бяха най-много коментирани.
Водещ: Сега виждаме кадри от изявлението на американския президент Барак Обама в утрото, в което беше съобщено, че терорист номер едно на света е физически ликвидиран.
Ивайло Дичев: Искам да кажа това, че в Арабския свят или в мюсюлманския свят изобщо, започна това, което постепенно се разпространи навсякъде, едно недоволство от съвременното състояние на света. Там се изразява в крайни самоубийствени атентати, тук започнаха да палят коли. Последното нещо, което се случва в Русия, огромно количество хора недоволни, не могат вече да търпят този театър. В Китай започва движение, едно село там се разбунтува, започват стачки и т.н. Значи нещо..., тук аз се съгласявам, че лидерите са неадекватни, но проблемът е по-дълбок. Проблемът е в това, че светът се смята дълбоко за несправедлив, хората вече не искат така да живеят и нещо трябва да се промени и тези движения, според мен показват това.
Водещ: Отец Никанор, добро утро.
Отец Никанор: Дал Бог добро.
Водещ: Здравейте, за вас събитието на 2011 година, кое е?
Отец Никанор: Аз може би от тази глобална перспектива, която беше до тук, ще трябва да сляза в малко по-тясна. За мен лично, като духовник, събитието на 2011 година беше, че за първи път, преди тези последни, за жалост инциденти, българската православна църква стана институцията с най-висок рейтинг в обществото. За първи път българската православна църква направи крачка да се впише в съвременното, в модерно общество, като с включването си, участието по Програмата за развитие на селските райони, тоест, тя подаде ръка на Европа. Това за мен говори, надявам се, на някакво... то е свързано с това, което говориха двамата уважавани преди мен господа, с може би с несигурността, но събитието според мен е, че хората търсят утеха в духовното. За мен това е едно духовно събитие. Да, може би на фона на това, което се говори, на някои ще изглежда твърде малко, но аз съм духовник, това е за мен, което е значимо.
Водещ: Да поговорим с това, с което започна професор Константинов - кризата на световния елит, въобще кризата в Европа, последвалите протести и тук у нас. Коя криза, професоре, е по-съществената, по-притеснителната, по-плашещата - тази на Еврозоната, или тази на парламента на Европейския съюз? Политическата или финансовата?
Михаил Константинов: Значи тези две кризи не са важни изобщо. Финансовата криза е в главите ни, защото ние живеем в материалния свят, кризата е ресорсна. Ето защо, когато казвам, че лидерите са опасно неадекватни, това е една от причините. Те не смеят да назоват причината. Ние изпитваме ресурсна криза. Просто, изядохме, изпихме, и ако искате грубо - изплюскахме ресурсите на Земята. В момента няма достъп до старите ресурси, нови почти не се случват и в момента предстоят кървави битки за ресурси, един от които е водата. Вода и земя - това ще бъде причината за бъдещите битки. Това трябва да бъде казано ясно. Ние сме жертва на така наречената „политическа коректност" , която е узаконената лъжа, към която много често се прибягва, и която първо ни пречи да назовем проблема. Ето, всеки си мисли, че кризата е финансова. Не. Може ли всички държави да са длъжници? Те нали всички са длъжници? На кого ги дължат тези пари? На Марс ли ги дължат? Не, има едни измислени пари, които никога не са съществували, и които ние уж дължим. Само че, това не е криза, това е измислено нещо. Освен това, не може когато един е изял и изпил и казва, че повече няма да плаща, вие да лекувате явлението като му давате още да яде и пие. Ето още един пример, така че, докато продължаваме да не назоваваме нещата с имената им, ще си бъдем в тази опасна криза.
Водещ: Професор Дичев, съгласни ли сте с професор Константинов?
Ивайло Дичев: Разбира се, че проблема с тези дългове е фантасмагоричен. Въпрос на доверие е това дали ще връщаш, или няма да връщаш. Но все пак резултата от това устройство на света е едно фантастично неравенство, все по-голямо неравенство независимо дали го мерим по ресурсите или просто по начина... Защото, аз си направих труда преди няколко дни да изчисля какво ще се случи ако притежавате един милиард, да кажем долара, и ги вложите в една банка на процент - три и нещо процента. Това означава, че вие харчите всеки ден по сто хиляди долара. Сто хиляди долара на ден. Що за същество трябва да сте вие, за да може да изхарчите толкова пари всеки ден, представяте ли си... Искам да кажа, разликите, социалните разлики днес са много, много по-големи, отколкото по времето на фараоните. Има нещо, което тук вече не е приемливо. Ние сме едни и същи човешки същества. Не можем да виждаме до нас човекът да живее по съвсем друг начин, без да допринася нещо за обществото. Стив Джобс и някакви такива хора, допринесли, направили, променили света - това е друго нещо. В момента един човек понеже има пари и ги е сложил в банката...
Водещ: Кое беше първото, духовната или финансовата криза?
Отец Никанор: Да, разбира се, във фундамента на всичко това е духовността, оттам човешкото мислене, умът на човека, сърцето му. Но смея да изразя някои резерви спрямо мнението на професора. Значи, за ресурсна криза бихме могли да си помислим, но в Европа земеделието е зорлем земеделие, тоест, те ни плащат за да работим. България е пустееща земя и все още има изобилие... Сега, що се отнася до водата, да, разбира се, това е бомба със закъснител. Но искам да кажа, че дълговата криза въобще не е толкова просто както ни изглежда. Дълговете всъщност, знаете ли какво е това? Това е потребление, което е трябвало да се случи в бъдещето, а сме го използвали сега. Защото парите се дължат на банките, а банките са нашите спестявания, на които ние ще разчитаме утре ако се разболеем, или за децата да се учат, или да правим инвестиции - тези пари ги няма. Ето, това е проблема и този проблем е много сериозен, в такъв смисъл, че знаете ли какво става, ако аз утре отида и си потърся парите от една банка, и вие, и вие, петимата отидем, след тази банка ще дойде втора и в един момент цялата тази фина и изкусна финансова система, която считаме, че управлява много мъдро световните ресурси, доведе до голям прогрес, тя ще срине много бързо. Така че, това никак не е дребен проблем и не бих могъл да кажа, че е измислен проблем. Той просто съществува, кой ще плати сметката, какво ще правим оттук насетне.
Ивайло Дичев: Единственото казах е че е въпрос на власт, не на ресурси или нещо такова. Значи, докато ние вярваме, искаме да връщаме на човека, който ни е дал заема, ние сме под неговата власт...
Отец Никанор: Това е съвсем друг въпрос, наистина това е точно така...
Водещ: Професор Константинов не е съгласен.
Михаил Константинов: Вижте, този дисбаланс, който съществува, финансов... няма нужда да се впускаме до дъното на нещата, но е ясно, че така не може. Грубо казано, напечатани са сто пъти повече финансови инструменти отколкото е стойността на всичко материално. Този дисбаланс, който при едно към две е поносим, при едно към сто е невъзможен, може да се реши по два начина. Едното е хиперинфлация, която обаче ще доведе до неконтролируемо социални бунтове, другото за съжаление е война. Между впрочем не напразно ще започне сега войната с Иран, защото просто тя е необходима на много хора, не само защото Иран прави бомбата. Значи, ето неща, които трябва да бъдат казвани. Значи на нас ни трябва война. Нека да е ясно и как САЩ 1029-1933 година излязоха от кризата. Всички говорят за модела на Кейнс, за мъдростта на Рузвелт, за това как са правили пътища и т.н. Това са глупости на търкалета. Ако не беше дошла Втората световна война, 1937-38 година отново бяха цамбурнали в поредната криза. Тях войната ги извади от това нещо. Това е за огромно съжаление и ние трябва да видим как да избегнем това да се случи, а не да се правим, че проблема не съществува. Проблемът съществува и е много остър и затова трябва да казваме нещата с имената им и да поискаме от нашите управници да се държат не като малоумници, които до следващия мандат се чудят как да бъдат преизбрани, а като хора, които мислят като държавници за десетки години напред.
Ивайло Дичев: Искам тук да се намеся, така е, капитализмът тръгва там, където се унищожат някакви ресурси, било с война, било с инфлация и т.н. Има обаче и други начини. Ние бихме могли да помислим за инвестиране в наука, в подобряване на средата, в която живеем и т.н. Искам да кажа това е въпрос, наистина някъде трябва да се насочат тези ресурси, абсолютно паразитни, които стоят и обременяват икономиката. Въпросът е дали ще чакаме нещо да се срине, за да може да почнем там да изливаме парите, или съзнателно... различни общества... може би Планетата като цяло няма да го направи, отделни общества биха могли да си поставят някакви по-позитивни цели.
Михаил Константинов: Аз бих могъл да го кажа много простичко - богатите трябва да престанат да ядат толкова, а бедните трябва да престанат да се размножават с тази невъзможна скорост. Това са двете язви на Земята в момента.
Водещ: Отче?
Отец Никанор: Така казано звучи... те такива генерализации не вършат за жалост работа. За мен кризата и проблемът е на цялото човечество и този проблем ще бъдем много елементарни, ако считаме, че се е появил 2008 година или 2000-та година. Проблемът, от позицията от която аз съм тук като духовник, съществува от стотици години. Той е свързан с това, че човек просто не живее съобразно това, което Бог му е определил. Тоест, той не развива в себе си духовните качества, на първо място добродетелите, не се стреми да получи Рая, там, където му е мястото, там където е Рая, а се опитва на земята да си построява и да живее в рай, нещо, което Бог ясно е казал, че не е възможно. Неслучайно нашия праотец, общият, който го имаме и с Обама, и с Бин Ладен, той е наш общо праотец Адам, нали, той е изгонен от там. Хората се опитват тук да удовлетворят всичките си потребности. При това започват да се прескачат, при това започват да си пречат. Оттам..., той е прав професора, че се говори, че от криза може да се излезе само с война. Аз съм съгласен с това, което той каза, че ние трябва да го предотвратим това нещо, но не съм съгласен това да се предпоставя. Напротив, мога да кажа, че и тази криза, икономическата и финансовата, и желанието на тези милитаристични чувства всяка дълбока социална и обществена криза винаги, това е нашата икономическа теория, завършва с конфликт и той също е военен. Така че, той е част от кризата и ние трябва действително да се опазим от това да бъдем използвани. Защото ще кажа нещо, тези конфликти и проблеми, които сега съществуват в голямата си част те са ако не създадени отначало, то много добре направлявани , защото очевидно обществото трябва да бъде накарано да направи нещо. Тоест, световното общество, както с Гърция, която опонираше на много от решенията на ЕС, провали им се евроконституцията и заради други държави, не можаха да направят федерална Европа, сега ще разклатят малко положението, ще се уплашат европейците и ще слушкат. Това трябва да го имаме предвид.
Водещ: Сега исках тук и няколко български събития да обсъдим, но обаче остана мъничко време, затова ще взема повод от финала на думите на отец Никанор. Няколко знакови смърти имаше през тази година - Осама бин Ладен беше физически унищожен, Муамар Кадафи беше физически унищожен, преди няколко дни почина Ким Чен-ир. В същото време отиде си Вацлав Хавел, отиде си Стив Джобс, как тези смърти промениха света?
Михаил Константинов: Две от тези смърти поне, по всички закони писани и неписани, трябваше да се случат по този начин. Защо никой не си направи труда да осъди Осама бин Ладен на смърт? Можеше и задочно да го осъдят и тогава да го ликвидират. Те показаха, че убиват когото поискат. Не става така, защото всичко това се връща. Тъй като едва ли повече ще взема думата ще ви кажа какво не трябва да се прави. Значи трябва да престанем да вярваме в мита, че повишеният икономически ръст е панацеята, лекарството, напротив - то е болестта. Ние сме стигнали границата на ресурса. От този момент да се увеличава ръста, да се продължава това безумно ядене ни води само до много бърза катастрофа. Трябва действително да намалим драстичните разлики, да върнем чувството за справедливост и в крайна сметка да престанем да унищожаваме ограничения ресурс. Това е, което трябва да се направи, но хората не искат да го разберат, защото никой не иска да се откаже от нещо, което вече има, за съжаление.
Водещ: Професор Дичев, по-сигурен ли стана света след убийството на Бин Ладен, след убийството на Муамар Кадафи?
Ивайло Дичев: Съвсем не. Тези събития само напрягат атмосферата. Напълно съм съгласен, че много повече ще се успокоят нещата, ако беше направен съдебен процес. Но, аз не съм много съгласен с това, което се каза тук за богатството, че е нещо лошо, че Рая на земята не трябва да се строи и т.н. Обратно, аз смятам, че трябва обществото да се мобилизират, да инвестират в бъдещето си. Да почнат да строят училища, да почнат да развиват науката. Тази година имаше изключителни научни постижения, имаше клониране на стволови клетки, имаше... стъпки напред в борбата с рака и т.н. Някак си започнахме да живеем в момента, всичко сега да се изконсумира, всичко сега да се реши, сега да се забавляваме и т.н. Досегашната цивилизация винаги е била насочена към някакво бъдеще, било отвъд този свят, било в този свят, но все пак някакво бъдеще, някакво общо бъдеще. В този смисъл и доверието ще се върне, доверието и във финансовите пазари, и в обществото, в което живеем. Ще се върне, ако се поставят някакви цели, ако тръгнем нанякъде. В момента на никъде не вървим и това е удивителното.
Водещ: Отец Никанор, и вас ще попитам. Наистина по-добър ли стана света без Бин Ладен и без Муамар Кадафи, и по-безнадежден ли стана света без Вацлав Хавел, без Стив Джобс?
Ивайло Дичев: Ничие щастие не може да се гради на чуждото нещастие, независимо тези хора какви са. Онази карикатура сигурно ще излезе вярна - след двадесет години либийци поднасят цветя на паметника на Муамар Кадафи, независимо какъв е бил той. Тези смърти бяха ужасни и така падна маската, стана ясно, че царят е гол. Говорим за права на човека, говорим за хуманно отношение, а цели държави, не само държавни общности от държави показват да се държат като световни хулигани. Така наистина не може да бъде, това е недопустимо. От друга страна хората трябва да се освестят, трябва да дойдат в ума си, защото е много прав професора... Ако ние сме отворили ей такива големи очи и искаме всички да караме много скъпи коли, да живеем като някои страхотни големи богаташи и то всички, и да считаме, че това ни се полага по право, да - катастрофата и конфликта, и въобще катаклизмът е толкова неизбежен, че просто няма накъде. Проблемът не е, че има много богати и много бедни. Знаете ли къде е проблема? Тези много бедни, заради себе си са си бедни. Знаете ли в какво лошо и тежко положение са като хора, нашите млади хора в България тук? Те не са амбициозни, те не търсят никакъв начин да решават своите проблеми, разчитат някой да ги оправя, някой отнякъде да им помага, а не се стараят да усъвършенстват себе си, своите познания, своите качества, това, което Бог им е дал като таланти. Не, просто недоволстваме и завиждаме на тези, които са малко, или шанса на живота, или по някакви други начини и причини са успели. Така не бива да живеем. Трябва повече солидарност между хората да има и тогава ще има един по-добър свят.
Водещ: Благодаря ви за това, че бяхте мои гости в последното издание на „Денят започва" за тази година. За мен винаги е удоволствие да бъда в компанията на умни мъже. Успешна 2012-та ви пожелавам, живи и здрави да бъдете и да се видим и догодина.