Светослав Малинов, евродепутат, с анализ на 2012 година в интервю за БНР и предаването "Преди всички"
Следя настроенията не само в ЕП, а и във всички европейски институции. Сред всички европейски граждани има притеснение, тревога, има страхове. Европа се намира в криза. Тя е на няколко нива- дългова, криза на доверието, натиск върху еврото. Невъзможно е човек да се опитва да бъде прекалено позитивен през следващата година. Добре е, че всички си дават сметка за дълбочината на проблемите от тази година и може би през следващата ще има много по-малко наивни, популисти и оптимисти в политически план. Това си е добра новина, защото когато се изправиш директно срещу проблемите и ги назовеш точно, когато имаш сили да съобщиш лошата новина на хората, само тогава може да се върви нагоре. Въпросът е да има повече смелост от страна на политическите лидери. Това не е настроение само в ЕП, усеща се на всички нива, както и в България. Ако трябва да бъде откровен, аз лично съм политически фундаменталист и смятам, че политиката е в основата на тези процеси. Политическо е и решението на голяма част от икономическите проблеми. Липсата на политическа воля и ясна политическа визия е причина за кризата, която е обхванала в момента ЕС.Логично е да очакваме, че и решението трябва да бъде политическо. Дошло е може би време, макар е неохотно, за голяма политика в ЕС, която винаги изисква големи политически лидери. Такива хора трябва да направят големи стъпки, които ще ги направят и големи политици. Не става дума просто за лидери на големи държави.
Европейските държави трябва да направят избор дали ще вървят към по тесен и по-силен съюз с повече солидарност и с повече отговорности помежду си или ще минат на един режим на изчакване, разходване на съюза, взаимно надиграване. Има вероятност ЕС да се превърне в 2 или 3 съюза или пояса, в които България винаги ще бъде в най-външния пояс, като най-бедна и слаба държава. Имайки предвид
параметрите, в които се развива българската държава, ние наистина оставаме в страни от всичките тези решения, независимо че имаме финансова стабилност.
Тук трябва да сме категорични- финансовата ни стабилност е на толкова ниско ниво, при толкова ниски доходи, че аз лично не бих се гордял с нея на европейска сцена. Разбира се, винаги може да посочим и някой който е по-зле от нас, но не мисля че това е достойно поведение и не го препоръчвам на никого в следващите години. Нашата финансова дисциплина и нашата финансова стабилност се плащат
от българските граждани с цена, която европейските ни партньори биха намерили за непоносима. Българският политически живот премина през една много важна година, заради изборите си и можем да кажем, че статуквото се запази, независимо че се забеляза известно разместване на пластовете. За следващата година не мисля, че хората ще се занимават и мислят много за политика. Икономическата криза, която обхваща България, макар и косвено, ще принуди много повече българи в много по-висока степен да се занимават с битовите си проблеми, което е унизително, но предстои. В този смисъл на политиката ще се гледа все по-малко като възможност за разрешаване на проблемите. За това вина имат и управляващите, защото не показаха, че за тях властта е начин да се управляват процеси, да се търсят решения за облекчаване на и без това тежкото положение на избирателите. Изминалата година Герб показа, че умее да използва властта, за да увеличава властта си, което е съвършено безсмислено упражнение в период на криза, когато гражданите имат нужда от дългосрочни решения. Следващата година няма да е добра нито за българските политици, нито за политиката в България изобщо. За опозицията това ще е година на търсене на много решения. Тя трябва да се опита с всички възможни средства да внуши някои решения на управляващите, от които страната има нужда. Реформата трябва да влезе пред парадния вход в българската политика, иначе няма да се справим. Точно в момента всяка управляваща партия в ситуация на криза и ниски доходи, има нужда от политическа подкрепа, от консенсус, за да извършва всички тези промени и реформи и да приема тежки и непопулярни закони. Това го няма и затова аз си оставам песимист за предстоящето. Това ще бъде една много тежка година за Европа и още по-тежка за България, защото не съумяхме с политически средства да превърнем кризата в предимство за страната ни.