Москва, Русия /КРОСС/ На 28 декември 1925 г. в 10,30 часа е намерен в хотел „Англетер” безжизнен Сергей Есенин, пише "Лира". Самоубийството на поета не предизвиква никакви съмнения тогава. Всички, които го познават, са единодушни, че той сам е посегнал на живата си. Последното му стихотворение „Сбогом, приятелю, сбогом…” е написано със собствената му кръв в хотела.

Според показанията на приятелите му, Есенин се оплаквал, че в хотелската стая не е имало мастило и затова бил принуден да пише с кръв. Последвалите експертизи на службите доказват този факт, отбелязват руските медии. Още преди смъртта, част от влиятелните мъже в СССР се опитват да спасят поета. Кръстю Раковски (внук на Георги Раковски) пише на 25 декември 1925 г. настойчиво писмо до Дзерджински, в което настоява „да се спаси живота на известния поет Есенин – несъмнено от най-талантливите в СССР”.

Основателят на КГБ дава разрешение да се помогне на поета, но „държавната помощ” закъснява. Въпреки това през 70-те години на ХХ век се появяват версии, че Есенин е убит, а самоубийството инсценирано заради ревност, егоизъм и по политически причини. През 1989 г. под егидата на Института за световна литература „Горки” е основана комисия, която да разследва и даде окончателен отговор на въпроса дали е убит Есенин.

В момента работата на комисията е към своя край. Проведеното обширно изследване не дава основание да се приеме версията за убийството на поета. Въпреки това, дебатите ще продължат. Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Започнал да пише от малък, през 1912 той се премества в Москва, където работи като коректор в печатница.

Там се жени за колежката си Анна Изрядовна, от която има един син, умрял в трудов лагер през 1937. Известно време посещава Московския университет, но скоро го напуска. Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 се жени за четвърти път за София Толстоя, внучка на Лев Толстой.

/НИ/