/КРОСС/ Светското му име било Матей и се родил през 1786 г. в Габрово в богато и знатно семейство. Родителите му били Дечо (в монашество Даниил) и Анна.

Когато бил 17-18 годишен, бил набит от родителите си и оскърбен от това, заявил пред турци, че ще се потурчи. Тогава не бил насилван и обрязван, но когато възмъжал, решил да се посвети на монашески подвиг. Бил постриган в Троянския манастир под името Манасий.

След това посетил Света гора и живял известно време в Хилендар. Оттам се преместил при духовника Никифор в скита „Св. Йоан Предтеча", където започнал да се подготвя за духовен подвиг.

Приел и велика схима под името Онуфрий. В продължение на четири месеца постел и се хранел само с по 50 грама хляб и малко вода, правел на ден по четири хиляди поклона с коленичене, а поклони до пояс с броеница - безбройни. А молитвите били непрекъснато в устата и ума му.

Когато подготовката завършила, старецът Григорий го отвел на о-в Хиос. Там Онуфрий прекарал една седмица в пост и молитва. В петъчния ден той се явил пред кадията в турски дрехи и открито поругал исляма. За тази му дързост бил хвърлен в тъмница и жестоко мъчен. След това го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. бил посечен с меч и тялото му хвърлено в морето.

Българската православна църква почита паметта на преподобномъченика на 4 януари.

***
Събор на светите седемдесет апостоли. Св.прпмчк Онуфрий Габровски. Св. Зосима

Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос из-брал още седемдесет други. Свети евангелист Лука разказва така: "след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място".

Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.

Впоследствие мнозина от Господните ученици и, разбира се, в това число и мнозина от седемдесетте отпаднали от Христа и престанали да Му служат. "От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?" А когато настъпили дните на Христовите страдания, числото на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте отпаднал, при Него останали само някои от седемдесетте.

След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли билвъзпълнен с приемането на Матий, а ликът на седемдесетте не се попълнил веднага, а малко по малко ­ от числото на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и чрез проповедта на светия апостол Павел, свише призван в този първенствуващ лик и станал, заедно с Петър, първовърховен в апостолския лик.

Въз основа на Божественото Писание, преданията на светите отци, древните историци и достоверните църковни повествователи, ликът на светите седемдесет апостоли може да се представи по следния начин:
Пръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за когото споменава свети апостол Павел в посланието до галатяните, като казва: "възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен".

Той бил поставен за пръв епископ на Иерусалим. Според свидетелството на преданието ­ избран за това и посветен от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети апостол Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, след това го пребили с камъни и му разбили главата с тояга.

Свети евангелист Марко, написал евангелие под ръководството на апостол Петър, който споменава за него в своето Първо съборно послание с такива думи: "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко". Пак свети апостол Петър го поставил за епископ в град Александрия, където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили.

В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостолът Му предал своя дух.

Свети евангелист Лука, написал евангелие под ръководството на свети апостол Павел, който споменава за него в посланието до колосяни: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар". Той е написал също и книгата "Деяния апостолски" и много проповядвал за Христа, най-вече ­ в Беотия. Умрял мъченически в Ахаия .

Свети Клеопа, най-младият брат на свети Иосиф Обручник. Той заедно със свети Лука видял по пътя за Емаус Господа след Неговото възкресение и после познал възкръсналия Христос, когато Той се явил на събралите се в един дом ученици и извършил преломяване на хляба.

Заради проповядването на Христа свети Клеопа бил убит от иудеите.

Свети Симеон, сродник на Господа по плът, бил вторият ­ след апостол Иаков ­ епископ на Иерусалим, където и завършил живота си, бидейки разпнат заради Христа разпнатия.

Свети Варнава, който бил наречен така от апостолите, а преди това се наричал Иосия. За него се споменава в книга Деяния апостолски и в Посланието на свети апостол Павел до галатяните: "възлязох ­ казва апостол Павел ­ в Иерусалим с Варнава".

Този апостол заедно със свети апостол Павел послужил на благовестието и отначало проповядвал Христа в Рим, а после бил поставен за епископ в Медиолан. Той завършил живота си в своята родина, на остров Кипър, където бил пребит с камъни от гонителите на Христовата вяра.

Християните го погребали с чест и положили с него в гроба, съгласно неговото завещание, светото евангелие от Матей, което Варнава някога сам преписал и с което никога не се разделял.

Свети Иосия или Иосиф, който бил наричан още Варсава или Иуст. За него се споменава в Деяния апостолски, където се повествува, че апостолите хвърлили жребий, за да видят дали него, или Матия да поставят на мястото на отпадналия от апостолите Иуда Искариотски, а също и в посланието на свети апостол Павел до колосяните, в което апостолът, изброявайки поздравите до верните в Колоската църква, казва:

"също и Иисус, наричан Юст". Учителите на Църквата говорят, че този Иосия бил син на Иосиф Обручник ­ както и Иаков, Симон, и Иуда (не Искариот) ­ и заемал епископската катедра в Елевтеропол, където и умрял с мъченическа смърт.

Свети Тадей бил в началото ученик на свети Иоан Предтеча, а после Христов ученик. Той трябва да бъде отличаван от светия апостол Иуда Тадей или Левий, който е един от дванадесетте. Свети Тадей кръстил Едеския княз Авгар и го изцелил от проказа. След като дълго време се трудил в делото на Христовото благовестие, той починал в Господа във финикийския град Берит.

Свети Анания, който кръстил апостол Павел, бил отначало епископ в град Дамаск. Той завършил своя живот в Елевтеропол, където бил пребит с камъни по заповед на хегемона Лукиан.

Светият първомъченик архидякон Стефан пръв приел мъченически венец за Христа, бидейки пребит с камъни, поради което и се нарича "първомъченик". Малко преди смъртта си той се удостоил да види небесата отворени и Господа Иисуса "да стои отдясно на Бога".

Свети Филип, един от седемте дякона, който кръстил Симон Влъхв в Самария и евнуха на царица Кандакия, билепископ в град Тралия и там, като просветил мнозина в Христовата вяра, в дълбока старост се преставил в Господа.

Свети Прохор, един от седемте дякона, бил съпътешественик на свети апостол Иоан Богослов и съучастник в неговите трудове. Той бил пръв епископ във витинския град Никомидия, а после проповядвал Христа в Антиохия, където умрял мъченически.
Свети Никанор, един от седемте дякона, бил убит заедно с две хиляди повярвали в Христа, в същия ден, в който бил пребит с камъни свети първомъченик Стефан.

Това се случило, както е написано в книгата Деяния апостолски, по време на голямото гонение, повдигнато срещу Иерусалимската църква.

Свети Тимон, един от седемте дякона, бил епископ на град Бостра в Арабия и докато проповядвал Христовото име, претърпял много страдания от евреите и елините. След това, като бил хвърлен в разпалена пещ, той излязъл от нея невредим и после починал в Господа.

Свети Пармен, един от седемте дякона, изпълнявайки повереното му от апостолите дело на благовестието, умрял мъченически пред очите на апостолите.
Свети Тимотей се трудил в делото на Христовото благовестие заедно със свети апостол Павел, който написал до него две послания. Той бил епископ в Ефес, където умрял мъченически.