Александър Йорданов - дипломат пред Нова телевизия

Водещ: Повече от година, Комисията по досиетата разкри кои български посланици са работили за Държавна сигурност и кои не. Списъкът всъщност се оказа доста стряскащ. Ако го разгледаме като процент се оказа, че 45 процента от дипломатите ни зад граница, са съпричастни на службите на стария режим. Този факт, не знам дали е изненада, но със сигурност ядоса външният министър Николай Младенов, който оттогава прави опити да прекрати предсрочно техния мандат. Тези опити бяха с изпращане на заповеди за връщане по време на мандата в София, на въпросните посланици, те пък обжалваха от своя страна и вчера решение на Върховния административен съд... А, важен момент, пропускам - отзоваването трябва да се случи със съдействието на президента, Георги Първанов категорично отказа това нещо... Та, посланиците, които бяха върнати, обжалваха пред Върховния административен съд и вчера получихме решение на Върховния административен съд в тяхна полза. Според това решение, връщането на посланиците в България е незаконно. Александър Йорданов, бивш посланик на България в Полша, Литва, Латвия, Естония и последно Македония. Здравейте.

Александър Йорданов: Добро утро.

Водещ: Преди време премиерът Борисов и министър Младенов заявиха, че се срамуват от тези назначения на такива посланици, вчера Върховният административен съд ги възстанови. Според вас, трябва ли да се срамува от решението си съда?

Александър Йорданов: Въпросът има две страни, едното е съдебното решение. Ние, поне аз, още не знам мотивите на съда, предполагам ще има и някаква процедура на обжалване при по-широк състав на Административния съд и тогава ще има окончателно съдебно решение. Но това ми дава повод да кажа, че още навремето, в началото на 1990-1991 година, когато правихме новата конституция на България имаше една група от 39 народни представители, които остро протестирахме против много от текстовете, които се залагат в тази конституция и ние смятахме, че те в бъдеще ще пречат на по-бързото демократизиране на България. Казано с по-обикновени думи - на по-бързото оправяне на положението на хората в България. Конституцията се превърна в една такава пречка, защото взаимно институциите, макар че са демократични сами по себе си, се блокират, имат възможности чрез конституцията да се блокират в своята дейност. Тогава ние останахме малцинство, еуфорията беше така да се каже в полза на приемането на конституцията и до ден днешен... Но, именно днеска, от много среди вече, се чува политически... и то не само такива като нас, които бяхме в началото, се чува, че конституцията трябва да бъде променена, да има нова конституция...

Водещ: Може ли по-конкретно да кажете? Настоявали сте за лустрационни текстове в тогавашната конституция, или...?

Александър Йорданов: Не само за лустрационни текстове. Тогава ние бяхме привърженици на едно по-радикално решение. Едно от нещата, които аз виждах, беше лустрацията. Защото тя дава възможност много добре да провери морала на човека, който кандидатства за държавна служба. Както е например в Полша, задава се въпроса на съответния кандидат за държавна служба, сам той да отговори бил ли е или не е бил на бившите служби, не на настоящите, на бившите. Ако той отговори, че... истината, каже истината в своята декларация... Каквато и да е тя, истината, може да е бил, може да не е бил. Ако каже истината, да, това е един човек, който се преценява, че може да изпълнява, да има държавна функция, ако има професионализма да работи за държавата. Тоест, той е склонен да не лъже. Защото ние не може да пускаме на държавна служба хора, които лъжат, които крият от собствената си държава истини за своето минало, за своята зависимост в миналото. А в България се случи така, че масово хората, които са работили за службите на ДС, тоест, работили са за това една единствена партия, комунистическата партия да има властта в България. Защото ДС имаше тази цел и тази задача - да пази властта на комунистическата партия и нищо друго. Това бяха хората, които гарантираха безпроблемната власт на комунистическата партия в България и връзките със Съветския съюз. Друго те не са разузнавали и друго не са вършили.

Водещ: В крайна сметка обаче, сега този проблем ще се разреши бързо и лесно. На 20 януари, вече ще стъпи в длъжност новият президент Росен Плевнелиев. Той декларира, че посланиците с агентурно минало ще бъдат отзовани. Имаме основание да му вярваме, че ще го направи.

Александър Йорданов: Тука има нещо, което... може би трябва по-често да се казва. Всъщност, тази им зависимост от бившите служби на ДС, работата им в тези служби, им пречи да изпълняват професионалните си задължения днес.

Водещ: Защо?

Александър Йорданов: Ами, то е очевидно. Защото те, независимо от шума, който се вдигна тук в България, чуждите служби и чуждите разузнавания не спят и те веднага, когато отиде един български посланик в чужбина, те веднага знаят кой е този, който отива.

Водещ: Да, обаче, нали знаете другата позиция - тези посланици помогнаха България да влезе в ЕС.

Александър Йорданов: Е, това е един мит. Нищо не са помогнали, напротив...

Водещ: А, пречили ли са, и България въпреки това е приета?

Александър Йорданов: Разбира се, една голяма част от тях, които и родово, и като потекло... специално тези вчерашните, за които става дума, всичките те са от семейства на активни борци против фашизма. Те родово, поколенчески са свързани с комунистическата партия и това трябва да се каже, че особено през 90-те години, когато се решаваха именно стратегическите, генералните въпроси, накъде ще тръгне България - към ЕС, към НАТО, или ще остане в някаква друга зона, тогава комунистическата партия, откровено това трябва да се каже, такава беше и функцията и на самия президент, днешен все още Георги Първанов, но тогава лидер на БСП, беше да спира този процес, да го забавя, да го задържа...

Водещ: Само че, сега е друго, господин Йорданов. Бившата комунистическа партия е социалистическа и е член на Интернационала, на Партията на европейските социалисти и Сергей Станишев на всичкото отгоре - председател?

Александър Йорданов: Приемаме, че хората могат да се променят...

Водещ: Е, тези посланици, работили ли са за доброто на България, според вас, помогнали ли са България да стане член на ЕС, от което все пак имаме полза?

Александър Йорданов: Това трябва те самите да разкажат.

Водещ: Вие как смятате?

Александър Йорданов: Ето, аз например, съм написал моите спомени за моята раота като посланик в една книга, която току що излиза...

Водещ: Ето я книгата, благодаря ви за нея.

Александър Йорданов: ...в която разказвам за мисията си в Полша и в Македония. Разказвам и за много личности от полския и от македонския политически живот. Разказвам неща, които като посланик съм успял да разбера и няма откъде друг начин да се разбере.

Водещ: Вие, като посланик, знаехте ли кои са ченгетата във вашето посолство?

Александър Йорданов: Разбира се.

Водещ: Колко бяха?

Александър Йорданов: Не, няма да кажа колко бяха. Разбира се, че има, трябва да има служители, но те са служители на съвременните служби вече.

Водещ: А на старите, имахте ли във вашето посолство? Не знаехте ли?

Александър Йорданов: Не знаех и не съм знаел, дали те... Аз знаех...

Водещ: Че има?

Александър Йорданов: ...че в кои служби сега, да кажем... на кои служби днешни те служат и от кои... и с кого сега са свързани и какво точно, сравнително каква работа осъществяват. Аз самият съм давал положителна оценка за тяхната работа. Но аз говоря за фигурата на посланик, защото служителите в посолството, разбира се, че могат да бъдат свързвани с една или друга служба. Но, посланикът е лицето на България и нека веднъж завинаги да разберем, че човекът, който представлява България, а така се получи, за съжаление през тези години, като че ли все хора, свързани с бившата ДС, искат все те да представляват България. Нека да отстъпят малко назад, нека да приемем, че в България има и други хора, достойни, с професии, с образование, с култура, с езици, които също много по-достойно могат да представят България. И като казах, че бившата им зависимост им пречи, всичко което те са учили някога в техните школи, които са завършвали за дипломати - в Москва или в Киев, както в един от случаите с един от тези агенти сега тука, той е избрал дори и руски псевдоним - Тарасов му е псевдонима...

Водещ: Кой е той?

Александър Йорданов: Да не му казвам името сега, един от тези тримата - Тарасов. Всичките данни за тях ги има в интернет, който се интересува може да влезе, да прочете, досиетата им са извадени. Там дори се вижда с какво голямо желание са отишли да ги вербуват като агенти, вижда се колко почерпки, хапване, пиене... Колко сметки, пак държавата ги е плащала от стотинките за трудоден, дето се казва, на тези, които работеха за стотинки в ТКЗС-то...

Водещ: Да, ама трябваше ли по този начин, според вас, наистина да се случи, да бъдат публично, със скандал да се правят опити да...

Александър Йорданов: Те трябваше сами да се оттеглят, защото те не могат да представляват България. Те нямат професията вече да представляват България. Това, което те са учили в Москва или в Киев някога в школите в съветско време, сега не им върши работа. Тогава едно са учили, сега се учи съвсем друго и други са изискванията днес да бъдеш дипломат.

Водещ: Искам да ви попитам, нормална практика ли е днес дипломатите да си сътрудничат със службите на държавата, със специалните служби?

Александър Йорданов: Разбира се, и така трябва да бъде.

Водещ: Значи сега, във всяко едно посолство, навсякъде по света, дипломатите си сътрудничат с нашите спецслужби, съвременни?

Александър Йорданов: Разбира се, въпросът е, че тук става дума за скрити, несподелени, укривани двадесет години от тези хора, зависимости с техни, ръководещи ги в миналото офицери, с някакви личности, които ние не ги знаем...

Водещ: Нали комунизъм няма вече в България?

Александър Йорданов: Това е една тайна зависимост, която те самите не я махат. Нито един от тези хора не излезе публично при демокрацията и да каже - „Аз бях агент, такова беше времето, така стана". Чак когато им разкриха досиетата тогава те започнаха да се обясняват и да обясняват какви професионалисти са. Между впрочем, категорично трябва да се постави под въпрос техния професионализъм. Отново казвам, когато чуждите служби разберат, че изпращат такъв човек, те го слагат просто като в един стъклен аквариум. Те знаят какъв е бил, че той е служил на службите в миналото на комунистическата държава, и практически пред него се поставя една стена. Никой с него нищо не споделя. Той дори не може да си върши тази разузнаваческа, елементарна работа, да научи нещо, та да го сподели на нашата държава и ние от това да имаме някаква информация. Аз ще бъда много любопитен, един ден, на тези...

Водещ: Какво правят тогава те всъщност?

Александър Йорданов: Нищо не правят. Получават една добра заплата за България, хапват, пийват, разхождат се, жените им ходят по магазините да пазаруват и нищо повече не правят за България, нищо повече. Защото наистина са хора, формирани в друго време, в друга среда, далеч от демократичните ценности. Никъде не са споделили своя ангажимент, реален, с демокрацията.

Водещ: Казвате нормална практика е на посолствата да си сътрудничат със службите. Ако предположим, че се промени режима след пет години, Китай получи световно влияние...

Александър Йорданов: Няма да се промени, не.

Водещ: ...България се ориентира към Китай да речем, в такъв случай, същата тема, ще водим същия разговор, свързана с настоящите ни служители в посолствата...

Александър Йорданов: България вече е поела ценностите на демокрацията, на свободата. Тези хора са част от структурите на този режим, който беше против това и години е работил против това. И те нито веднъж нямаха доблестта, достойнството, дори бих казал професионализма, сами да излязат пред обществото и да кажат - „Да, аз бях... такъв и такъв...". Прочетете с какво всъщност са се занимавали... то е много любопитно

Водещ: Вие поощрявате решителността на Николай Младенов?

Александър Йорданов: Аз поощрявам министъра, поощрявам и това виждане на господин Плевнелиев, който ще бъде нов президент, избран вече, изобщо поощрявам тези усилия на нашата държава. Ще ви дам един пример. Нали обикновено се спекулира с техния професионализъм, че те са завършили школа в Москва и т.н. Ето, давам ви пример, понеже сега... книгата, сещам - кой е полски посланик в момента в София, кой е полски консул в София? И двамата са завършили - единият Варшавският университет, другият Гелонския университет, двамата са хуманитаристи, литератори - като моя милост да кажем, известни...

Водещ: И двамата са дипломати от кариерата?

Александър Йорданов: ...известни доктори, и те стават, започват именно дипломатическа кариера при демокрацията, правят тази кариера и се утвърждават - единият посланик, единият консул. И си задавам въпроса - защо полската държава, която е един от лидерите на промяната в нашия бивш свят, така да се каже, която отлично защитава своите национални интереси, включително и в ЕС, и много по-добре от нас, и която се развива много по-добре от нас икономически и прочие... реши този проблем и ги изхвърли всички хора.

Водещ: Вие дадохте отговора, защото тя е един от лидерите на промяната. Затова.

Александър Йорданов: Значи, отстраняването на бившите служители на ДС от такива служби, представителни на държавата, работи за ускоряването на промяната в България и за по-добрите дни за България. Бих ви казала, че България би била много добре днес, и хората биха живели много по-добре, ако във всичките двадесет години точно такива хора не бяха на ключови постове в държавата, та включително такъв ни беше десет години и президента.

Водещ: Вие носите ли отговорност за това?

Александър Йорданов: Разбира се, че нося. Демократичните сили, специално Съюза на демократичните сили, Обединените демократични сили, носят голяма политическа отговорност за това, че когато имаха цялата власт в един период 1997-2001 година, не го решиха окончателно и категорично този проблем.

Водещ: Защо, какво е трябвало...

Александър Йорданов: Този въпрос трябва да се задава лично на премиера Иван Костов и на никого друг. Той, тогава в неговите ръце бяха всички възможности този въпрос да бъде решен. Разбира се и на президента Петър Стоянов по това време. Това е наша голяма отговорност. Аз лично смятам, че сриването на СДС и тези конфликти, разцепление и прочие, които доведоха до това мизерно съществуване днес, на старата десница както се казва, една от главните причини е точно в това, че ние не изпълнихме своя морален дълг към гражданите на България, категорично да скъсаме с връзката с бившата Държавна сигурност. Нещо повече, когато беше президент и Петър Стоянов, и премиер Иван Костов, продължаваха да се пращат за посланици такива хора.

Водещ: Те сигурно ще кажат, че не са знаели? Господин Йорданов, оказа се, че и говорителят в кабинета на Иван Костов е работел за ДС.

Александър Йорданов: Това само показва това, което говоря. Тука има и друга страна този въпрос. През този период на демокрацията, в структурите на външно министерство разбира се влязоха и други хора, които не са свързани с ДС, които идват от университети с едно добро образование, с подготовка и го показаха, че могат да бъдат добри посланици, могат да бъдат добри дипломати. Някои от тях дори заемаха изключително престижни позиции. Други от тях, примерно да кажем случая с Филип Димитров, бяха оценени включително и от новата дипломатическа служба на ЕС. Ние може в България да не го ценим Филип Димитров, или мнозина говореха срещу нещо, но ето, че Европа в някакъв смисъл го оцени и това е добре за България. Всичките тези лица обаче, бяха изхвърлени от външно министерство, именно в периода, в който тези именно агенти, които вчера... , които са съдили държавата и т.н., а и други като тях, работеха във външно министерство. И става така, че посланици, като тези тримата юнаци, когато се върнат от дипломатическа мисия, те веднага си намират местата отново във външно министерство... То се е превърнало като... в една детска градина, бих казал, на старци, които...

Водещ: Явочна квартира, може да го наречем.

Александър Йорданов: Да, явочна квартира, на все хора от бившите служби на ДС, а същевременно такива достойни дипломати, от демократичните среди, доказани, професионалисти и прочие, бяха всички изхвърлени от външно министерство. И аз призовавам медиите да говорят за това - кои дипломати и защо бяха изхвърлени, от агентите... от ДС от външно министерство?

Водещ: Благодаря ви за този разговор и ви благодаря за книгата, която ми подарихте.