/КРОСС/ Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Предполага се, че това навярно е бил "презвитер и монах Григорий, клирик на Всички български църкви", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач.

Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за епископ Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след смъртта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „Св. София" дори имало малък престол, посветен на него.
Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.

***
Св. Григорий, еп. Български. Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан. Преп. Доминика

В памет на преподобния Григорий Печерски

Както Неокесария се гордее със свети Григорий Чудотворец, тъй и великата Печерска лавра се слави с неговия съименник. Бог показал Своето величие в светите Антоний и Теодосий, които се прославили с различни чудеса, избрал за делото на чудотворението и преподобния Григорий, когото призвал в светата Си лавра. И тъй, докато преподобният Антоний водел уединен живот в пещерата, при преподобния Теодосий, който управлявал манастира, дошъл блаженият, приел от него монашеско пострижение и живеейки в нестяжание, чистота, смирение, послушание и други добродетели, се упражнявал усърдно в молитва. Като извършил за кратко време много подвизи, той се сподобил с дара на чудотворството и получил от Бога власт над бесовете.
Григорий наистина имал обичай след всяко богослужение да чете заклинателни молитви.
Победеният враг, гонен отвсякъде, обаче започнал да крои козни срещу него в желанието си да попречи на подвизите и добродетелите му. Понеже нямал достатъчно сили да го направи сам, допуснал зли хора да окрадат светеца, който впрочем нямал друго освен книги с молитви и песнопения. И тъй, една нощ до килията на свети Григорий се промъкнали крадци, скрили се и зачакали кога старецът ще отиде в църквата на утреня, за да му вземат каквото има. Блаженият разбрал, защото не спял и прекарвал в молитва към Бога по цели нощи. Започнал да се моли за тях:
- Боже, изпрати сън на рабите Си, които напразно са си направили труд, угаждайки на врага.
Бог чул молитвата на стареца и крадците спали пет дни и пет нощи, докато блаженият в присъствието на мнозина от братята не ги събудил и им рекъл:
- До кога ще стоите тук напразно в желанието си да ме окрадете? Прибирайте се скоро по домовете си!
Като се събудили, те не могли да се помръднат от местата си, понеже не били яли толкова време и нямали сили. Тогава блаженият им дал да се нахранят и ги пуснал. Като научил за това, управителят на града заповядал да ги накажат, но Григорий, опечален, че заради него ще ги мъчат, отишъл при градоначалника, подарил му няколко от книгите си и освободил крадците. Останалите книги продал, а парите раздал на сиромаси с думите:
- Да не би някой друг да изпадне в беда, като се съблазни от мисълта да ме краде. Нека се изпълни Господнята заповед, която казва: „продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда".
След чудесата, които станали с тях, крадците се отказали от предишния си живот, разкаяли се, дошли в Печерския манастир и започнали да работят за братята.
Време е да разкажем и за страдалческата кончина на преподобния. Веднъж в един от църковните съдове попаднало нечисто животно и преподобният, за да го очисти от осквернението, слязъл на Днепър да нагребе вода. В това време пристигнал там княз Ростислав Всеволодович, който бил дошъл да се помоли в манастира и да получи благословение за битка с половците, срещу които бил тръгнал с брат си Владимир Мономах. Слугите на Ростислав, подучени от древния враг, започнали да се присмиват на стареца и да му досаждат с неприлични приказки.
Той прозрял с пророческия си дух, че ги заплашва смърт, и им казал:
- О, деца, вместо с умиление в душата да просите всички да се молят за вас, вие правите зло, което е противно на Бога. Плачете за гибелта си и се кайте за греховете си, за да имате някакво утешение в страшния ден на последния съд. Защото Божият съд вече е решил, че вие и вашият княз ще се удавите.
Князът, като чул това, не повярвал, че пророчествува, а си помислил, че само ги заплашва, и му казал гневно:
- На мен ли предвещаваш смърт от вода, на мен, който умея да плувам? Не, ти самият ще умреш от такава смърт!
И като забравил страха Божий, заповядал веднага да вържат ръцете и краката на стареца, да му надянат на шията воденичен камък и да го хвърлят във водата. Така удавили светия старец!
Братята го търсили два дена, но не могли да го намерят. Когато на третия ден влезли в килията му, за да вземат някакви вещи, останали от него, най-неочаквано го открили мъртъв с вързани ръце и крака и с камък на шията. Дрехите му били мокри, лицето - светло, а тялото му - като живо. Почудили се кой и как би могъл да принесе стареца тук, защото килията била заключена, но после въздали хвала Богу, изнесли с почести чудотворните мощи на светеца и ги положили в пещерата, където и досега се намират нетленни.