София /КРОСС/ Кино „Одеон” ни напомнят за великия режисьор Иван Андонов. Панорама от негови филми могат да бъдат видени в киното, сред тях са „Бяла магия”, „Дами канят” и една програма от анимационни филми, една продукция най-малко позната на зрителите.

„Иван Андонов е уникална за българската култура личност със своята универсалност”, напомня Боряна Матеева пред БНР. „Дори в европейската култура не сме чували за човек, който да застъпва така високо професионално и визуалните и драматичните изкуства, последователен и неотклонен от намеренията си. Той успява да долови желанията на публиката в безсмъртните си комедии. Той е един от последните аристократи-интелектуалци в българското кино. Той е съчетание на високото изкуство, което демонстрира в анимационното изкуство. От 11-те си такива филми няколко влизат в абсолютната класика, те са авангардни и за европейското кино. Като примери е добре да посочим “Есперанса”,“Мравка, истинска мравка”, “Мелодрама”. Тези анимационни миниатюри за своето време въплъщават най-авангардното мислене, защото са космополитни, много над соцреалистическите норми. Андонов ползва една смесена техника от комбинирани кадри, куклена анимация, камера, изрезка, обеми, изключително сложна анимация. Най-странното при него е, че от такъв изтънчен префинен анимационен творец, той успява в следващия период от своето творчество да премине към филмовата режисура. След 2000-та г. той вече няма изяви и в киното, но е много мощен като изява в живописта. Неговият талант е универсален, той не е аматьор в нито едно от изкуствата с които се залавя, винаги успява да съчетае елементи на масовия вкус с високото изкуство, което е уникално. Достига до абсолютните нива на високия професионализъм. Ние избрахме за представяне точно тези два филма, за да покажем неговите две страни, този невероятен диапазон. “Дами канят” е групов портрет на градския матриархат в една заразителна комедия на нравите, а от другата страна е “Бяла магия”-една поетична история с карнавални мотиви, един /условно казано/ български магически реализъм. Т.е. Иван Андонов е фигура, която не може да бъде заместена в българската култура.”