Рене Ранев е един от претендентите в полуфинала на конкурса за българска песен на „Евровизия 2012”

Как реши да участваш на Евровизия?
Песента “Alone”, която записахме, беше довършена в края на месец септември. С Десо от „Мастило”, който е мой музикален продуцент, работим по няколко проекта. Избрахме тази песен като следващ сингъл, но се оказа, че сме точно в момента на пускането на песни-кандидати за Евровизия. Решихме да я изпратим. Много се радвам, че журито я хареса и преминах на полуфинал.

Коя е първата ти издадена песен?
Миналата година през февруари излезе първият ми сингъл – „Объркан рай”. След това влязохме в студиото с Десо и започнахме да мислим нова концепция за мен като цяло. Новата песен е с доста по-хард звучене и това е стилът, към който сме се ориентирали заедно с екипа на моите продуценти „Жокер Медиа”.

Успя ли вече да чуеш някои от изпълненията на твоите конкуренти?
Да, чух доста от тях. Има интересни идеи. На фона на конкуренцията, определено мога да кажа, че имам реални шансове аз да съм представителят на България на финала в Баку. 

Имаш ли си любимо парче от тези, които представиха България в досегашните издания?
Да, парчето на Поли Генова от миналата година най-много ми хареса. То е най-близо до моя стил. Хареса ми и представянето й. Пя много добре в Германия.

Изпълнителите, които участват в Евровизия стават доста популярни, къде могат да те чуят твоите фенове на живо?
Първо, на 14 януари, в събота, ще ме чуят на полуфинала. На 8 февруари пък, е промоцията на видеото към “Alone” в „Sofia Live Club”. Малко по-късно същата вечер стартираме още един нов проект – „A tribute to Queen”. Ще представяме вечните  хитове на „Куийн” и с поредица от концерти в страната.

Защо избрахте „Куийн”?
Това е една от любимите ми групи, може би най-любимата. От 4-годишен се опитвам да пея техни песни и мисля, че се справям добре с интерпретациите им. Закърмен съм с тяхната музика още от малък и за мен това е огромно предизвикателство.

Казват, че те са трудни за изпълнение?
Да, Фреди Меркюри    е един от най-трудните за имитация вокали. Разбира се, аз изобщо няма да се опитвам да го имитирам. Като техническо изпълнение на неговите композиции се справям и мисля, че на публиката ще й хареса.

Кое от техните парчета ти допада най-много?
Трудно е да кажа, защото съм ги слушал много и имам много любими. Може би „Somebody to love” е едно от тях.

Други групи и изпълнители, които са ти повлияли?
Както казах, аз се занимавам с музика от 4-годишен, но като станах тийнейджър започнах да слушам повече рок и метъл, по-хард неща. Музикално обаче са ме насочвали по-големи изпълнители от рода на Джордж Майкъл, Стинг, Куийн, Аеросмит, Бон Джови, Роби Уилямс. Сега се появяват нови, които много ми харесват, като например Джеймс Морисън, Джейсън Брас, Бруно Марс – например, е почти на моята възраст, но е адски талантлив. Все артисти, които ме впечатляват с изпълненията си на живо, а това е най-важното за мен.

А има ли български изпълнители, на които да се възхищаваш за онова, което са постигнали?
Работя с Десо от „Мастило”, бил съм на много техни участия и за мен те са една от най-професионалните и добре звучащи групи в България. Други музиканти у нас са, например, Орлин Павлов, Графа. Уважавам всички български изпълнители, които са се реализирали с времето и имат свои верни фенове. Опитвам се да науча нещо от всеки от тях.

Ти имаш участия на много фестивали зад граница. На един от тях, в Русия, си привлякъм вниманието на една от звездите в „Бони Ем” – Лиз Мичъл, която те е поканила за съвместен проект?
Да, Лиз Мичъл беше в журито. Една от песните, които изпълних на конкурса бе  именно „Somebody to love” на Куийн. В иницииран от нейна страна разговор, тя сподели, че е много впечатлена. След това обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че се срещнахме и на летището. Там всъщност разменихме координати и поговорихме за съвместна работа и с нейните деца, които също са музиканти.

Към момента планирате ли нещо в тази посока?
Засега не. Тя е много голяма звезда и аз се радвам, че имаме контакт, аз ще продължавам да й изпращам информация за проектите, по които работя. Вероятно в бъдеще ще реализираме и съвместен такъв.

Кажи малко повече за видеото към сингъла „Alone”, което ще представите на 8 февруари!
Режисьор е Васил Стефанов. Много се радвам, че мога да работя с него, защото той е режисирал клипове на много български звезди. Ориентирахме са към тип имиджов клип, в който основен герой съм аз. За момента само това мога да издам.

Според теб, кое е най-сеиозното предизвикатеслтво пред младите изпълнители у нас?
Най-важното е да работят, да се научат, че това да си в музикалния шоубизнес не е като да си „щракаш с пръсти”. Всъщност, ако не се работи здраво, крайният продукт не е на необходимото ниво и съответно, самата негова реализация е много трудна. Има много български изпълнители, които работят здраво, съществуват и достатъчно форуми за изява. Наблюдаваме възраждане на участията на живо в клубовете. Но за целта, трябва много работа и качествен продукт - музика, идеи, проекти, колаборация между музикантите. Качеството наистина трябва да е високо, защото хората, благодарение на интернет, вече виждат какво се случва на Запад и просто няма място за компромис.

Вече разбрахме, че си започнал да се занимаваш с музика от доста малък, как се развиха нещата след това? Кой те насочи?
В моето семейство няма професионален музикант, но всички по някакъв начин са свързани с музиката. Може би, от това е провокиран моят талант да пея и композирам. На 6-годишна възраст отидох на уроци по китара и постепено целият ми живот започна да се върти около музиката. Но никой не ме е насочвал. Завършил съм Немската гимназия и „Бизнес-администрация”, с немски език в Софийския университет. В момента правя магистратура по „Финанси и банково дело”, пак там. Остава ми само дипломната работа, но заради участието ми в българската Евровизия, тя ще трябва да почака.

Кога за пръв път излезе на сцена?
Това е интересен въпрос. Излязох на истинска голяма сцена, когато бях в Немската гимназия, по време на един фестивал в зала „Универсиада”, заедно с рок групата ми тогава, която се казваше „Стийп Пойнт”. Свирихме много тежки неща. Тази тежка музика си остана у мен и в последствие, слушайки по-комерсиални и поп песни, се получи този стил, който вече се проявява в творчеството ми.

Как се почувства тогава?
И до сега не съм се чувствал по този начин, беше като сбъднат сън. Може би, хората не са се радвали толкова, колкото аз съм си мислил и може би, ние не сме се представили толкова добре, но просто излязох на сцената и всичко изчезна. Беше наистина вълнуващо. Тази вечер беше една от най-запомнящите се за мен и до днес.

Освен певец, ти си и китарист. Кога започна да свириш?
Когато бях на 6 години, което е много рано за китарист. Не искаха да ме вземат, тъй като ръцете ми все още бяха много малки. По принцип се започва от 9-годишна възраст. Имаше един известен български китарист, който реши да ме вземе и така започнах да ходя на уроци при него. По-сериозно се захванах с китарата, когато започнахме да се занимаваме с групата, бях 13-годишен. Започнах да слушам рок музика – Стиви Вай, Ингви Малмстийн.

Това са икони сред китаристите.
Да. След това свирих Пако де Лусия, Ал Ди Меола и всякакви такива неща. После, разбира се, се профилирах в пеенето, а китарата стана за мен инструмент за композиране.

Имаш ли си собствен инструмент?
Да.

Какъв е той?
Имам една китара „Фендър” и акустична кирата „Оувейшън”, американска. Това е доста известна марка там.

За фенките, предполагам, ще е интересно – обвързан ли си?
Все още не можем да говорим за фенки, но в момента не съм обвързан. Свободен съм.

Какви са интересите ти извън музиката, с какво се разтоварваш?
Много обичам да спортувам, най-вече тенис на корт. Напоследък нямам време за това, но в къщи доста често правя фитнес. Тялото ми се чувства добре от това и съм си изградил навик да тренирам всеки ден. Пък и за работата е важно да изглеждам добре. Обичам киното, най-вече сериозните „оскарски” филми. Може би, звучи тривиално, но наистина ги предпочитам. Обичам сериозните филми, най-вече драми.