София /КРОСС/  Нов вид трафиканти и търговци на плът са се появили в последните 1-2 години. Сутеньорите стават „по-хуманни” - взимат значително по-малка час от „оборота” на своите момичета, а бруталните форми на насилие постепенно остават в миналото. Това каза пред журналисти Пламен Пеев, началник сектор "Трафик на хора" на отдел "Трансгранична организирана престъпност" в ГДБОП, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

Склоняването към проституция става с чисто психологически прийоми. Жертвите се обгрижват и зарибяват. Често момичетата подхождат чисто романтично и дори запознават трафикантите с родителите си. След като заминат в чужбина обаче нещата се променят. Там те са принудени да върнат инвестицията в тях и дори повече. 

"Трафикантите вече разбират, че е по-добре да дават парите на момичетата от колкото да не им ги дават, защото по този начин оплакванията са по-малко. Момичетата са доволни, че получават каквото им е обещано. Ето защо доброволната проституция нараства с бързи темпове”, посочи Пеев.

У нас се в последните години се забелязва нова тенденция, която притеснява специалистите.  Наречена е "феноменът Сливен". И не случайно, в града да си "проститутка" е повод за гордост. Такива момичета изхранват цялото си семейство. Това изключително много затруднява работата на полицията, тъй като според българския закон, проституцията не е нито легализирана, нито криминализирана. 

Освен това, заради кризата трафикантите на плът започват да съвместяват основната си дейност с други престъпни деяния, най-вече наркотрафик и фалшифициране на документи. 

Според Пламен Пеев  доходите от проституцията са съизмерими с печалбите от търговията с наркотици оръжие. При трафикът на хора обаче не се налага да носиш наркотици и оръжие, които са сигурно доказателство за дейността ти.

По официални данни на ВКП през 2010 г. е работено по 316 досъдебни производства за трафик на хора, от които 134 новообразувани. 72 са внесени в съда, като по тях са обвинени 105 лица, от които 1 чужденец. Осъдени 106, от които с влязла присъда са 97. 

265 от случаите са за трафик с цел сексуална експлоатация, 40 за трудова, 3 за отнемане на телесни органи, 5 са досъдебните производства за продажба на бебета, 3 за принудително държане на лица. 

"Увеличението в броя на жертвите идва не от някакъв ръст на този вид престъпления, а от това, че вече много повече хора, станали жертви на трафик, търсят помощ в полицията", обясни Пеев. 

По отношение на сексуалната експлоатация България е страна на произход. Регионите от които най-често излизат момичетата са Сливен, Варна, Добрич, Пазарджик, Разград, Велико Търново. Основните дестинации са Франция, Белгия, Германия, Австрия, Италия. Средният профил на жертвите е: жени, на възраст 18-35 г., най-често безработни, ниско образовани, от проблемни семейства.

Заради кризата и няколкото успешни операции на ГДБОП, след бума през 2010 г., през 2011 г. се отбелязва рязък спад в трафика на бременни жени с цел продажба на бебета. Явлението е уникално за ЕС и се извършва само в една посока – от България към Гърция. Проблемът е в законодателството на Гърция. Според гръцкия закон, когато едно бебе се роди, то се записва само по пол, майка и баща, и няма име. Щом някой мъж го припознае в болницата, то става гръцки поданик. Българското законодателство пък позволява на бременните да напускат страната без никакви медицински прегледи за състоянието им, дори един.

Трафикантът обикновено взима 30-35 000 евро за едно новородено. От тях майката получава максимум 3000 евро. За момичетата се взимат по-малко пари - 15-20 000 евро. 

Жените заминават в 5-6-я месец от бременността за Гърция, където ги настаняват. За подобни случаи обикновено се разбира едва когато майки идват да се оплачат, че са ги излъгали с парите и са им дали по-малко.