/КРОСС/ Роденият в Бдин (Видин) Ромил (светското му име било Руско, според други - Райко) бил дете на заможни родители. Той станал един от най-видните монаси исихасти през XIV в. Още като юноша постъпил в манастира на хълма Света гора край Търново, като приел име Роман. Поради своето себеотрицание, чувство за дълг и човещина, той бил наричан от събратята си „Калороман/Аобророман". Когато водачът на атонските исихасти Григорий Синаит създал своя прочут манастир в планината Парория (вероятно Странджа), монахът постъпил в неговото братство. Вероятно в тази насока му повлиял и неговият no-старши събрат Теодосий Търновски. Тук Добророман бил послушник на един болен и капризен стар монах, като търпеливо и съвестно изпълнявал задълженията си. По-късно Роман приел велика схима и името Ромил, като прекарал в пълно безмълвие и свято подвижничество пет години. След смъртта на Синаит (1346 г.) Ромил бил около петнадесет години на Атон, в местността Мелания, като имал мнозина ученици. Сред тях бил и Григорий Доброписец (може би византиец), автор на неговото житие, запазено само на гръцки. След едно турско нашествие през 1371 г. св. Ромил с близките си ученици побягнал в дн. Албания, като се установил близо до гр. Валона (дн. Вльора), управлявана доскоро от деспот Йоан Асен Котнин (брат на цар Иван Александър), наследен от сина си Александър и зет си Балша. Така в пребиваването на Ромил по тези места можем да търсим още една „търновска връзка". По-късно, „по Божие внушение", св. Ромил заминал в прочутия манастир „Раваница" в Моравско, основан от княз Лазар през 1382 г. Тук той починал нейде около 1385 г. Ромил Видински се проявил като духовен пастир и учител, чието присъствие не останало незабелязано на Атон, в Албания и Сърбия. Макар да отсъстват данни за негова книжовна дейност, св. Ромил едва ли е бил чужд на интелектуалния кипеж в обителите в Търново, Парория, Атон и другите места, в които се е подвизавал. Паметта му се отбелязва на 16 януари.

Свещеномъченик Дамаскин Габровски

Биографичните сведения за този свещеномъченик са твърде оскъдни. Родил се в Габрово през първата половина на XVIII в. Вероятно там получил и елементарно образование. След като възмъжал, отишъл в Света гора и постъпил послушник в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и по-късно го ръкоположили в йеродяконски, а след това и в йеро-монашески сан. Бил известно време и игумен на манастира. В края на 1770 г. в качеството си на проигумен посетил по работа метоха на Хилендарската обител в Свищов (днес на това място е девическият манастир „Св. апостоли Петър и Павел"). Когато се опитал да събере неизплатените заеми от местните турци, те не само че не му платили, но постъпили изключително подло. Вкарали в метоха една туркиня с леко поведение и след това обвинили манастирския таксидиот в прелюбодеяние. След като разграбили метоха, изправили Дамаскин пред кадията. Понеже нямал вина и нямало за какво конкретно да го осъдят, тълпата турци прибягнала до саморазправа. В двора на метоха имало голяма черница, на един клон от която нагласили бесилка. Преди да го обесят го накарали да се отрече от православната си вяра и да приеме техния закон. Той категорично отказал, заявявайки: „Аз съм се родил християнин, и християнин ще умра!". Тогава, на 16 януари 1771 е., той бил обесен. Скоро след това убийците му, плавайки с лодка (каик) по Дунава, се издавили. Местните българи вярвали, че така убийците получили Божието възмездие още тук, на земята.
Българската православна църква почита паметта на свещеномъченика на 16 януари.